Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   el Παρελθοντικός χρόνος των βοηθητικών ρημάτων 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [ογδόντα οκτώ]

88 [ogdónta oktṓ]

Παρελθοντικός χρόνος των βοηθητικών ρημάτων 2

[Parelthontikós chrónos tōn boēthētikṓn rēmátōn 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Ο----ς μ-----ν--θ--- -α ------ -----ν --ύ--α. Ο γ--- μ-- δ-- ή---- ν- π----- μ- τ-- κ------ Ο γ-ο- μ-υ δ-ν ή-ε-ε ν- π-ί-ε- μ- τ-ν κ-ύ-λ-. --------------------------------------------- Ο γιος μου δεν ήθελε να παίξει με την κούκλα. 0
O -i-- -ou-den--t-e-e na-pa-xei -- -ē- ----la. O g--- m-- d-- ḗ----- n- p----- m- t-- k------ O g-o- m-u d-n ḗ-h-l- n- p-í-e- m- t-n k-ú-l-. ---------------------------------------------- O gios mou den ḗthele na paíxei me tēn koúkla.
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. Η--όρ--μ---δεν------ -----ίξει --δ---α---. Η κ--- μ-- δ-- ή---- ν- π----- π---------- Η κ-ρ- μ-υ δ-ν ή-ε-ε ν- π-ί-ε- π-δ-σ-α-ρ-. ------------------------------------------ Η κόρη μου δεν ήθελε να παίξει ποδόσφαιρο. 0
Ē --rē---u---n-ḗ--ele-n--pa--e--p-d-s-h-i--. Ē k--- m-- d-- ḗ----- n- p----- p----------- Ē k-r- m-u d-n ḗ-h-l- n- p-í-e- p-d-s-h-i-o- -------------------------------------------- Ē kórē mou den ḗthele na paíxei podósphairo.
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. Η-γυν---α μο- δε---θε-ε -α----ξ-ι σ------α-- ---. Η γ------ μ-- δ-- ή---- ν- π----- σ---- μ--- μ--- Η γ-ν-ί-α μ-υ δ-ν ή-ε-ε ν- π-ί-ε- σ-ά-ι μ-ζ- μ-υ- ------------------------------------------------- Η γυναίκα μου δεν ήθελε να παίξει σκάκι μαζί μου. 0
Ē ---a-k- -ou-de- ḗthe---na-paíxei ská-- ma-- -o-. Ē g------ m-- d-- ḗ----- n- p----- s---- m--- m--- Ē g-n-í-a m-u d-n ḗ-h-l- n- p-í-e- s-á-i m-z- m-u- -------------------------------------------------- Ē gynaíka mou den ḗthele na paíxei skáki mazí mou.
Моите деца не искаха да се разхождат. Τα-πα---ά --------ήθ-λ---να -άμε π--ί-ατο. Τ- π----- μ-- δ-- ή----- ν- π--- π-------- Τ- π-ι-ι- μ-υ δ-ν ή-ε-α- ν- π-μ- π-ρ-π-τ-. ------------------------------------------ Τα παιδιά μου δεν ήθελαν να πάμε περίπατο. 0
T--p-------o- den-ḗ-helan-n--------erí---o. T- p----- m-- d-- ḗ------ n- p--- p-------- T- p-i-i- m-u d-n ḗ-h-l-n n- p-m- p-r-p-t-. ------------------------------------------- Ta paidiá mou den ḗthelan na páme perípato.
Те не искаха да разтребят стаята. Δ----θ-λα- -- -α-τοπ---σουν-----ωμ--ιο. Δ-- ή----- ν- τ------------ τ- δ------- Δ-ν ή-ε-α- ν- τ-κ-ο-ο-ή-ο-ν τ- δ-μ-τ-ο- --------------------------------------- Δεν ήθελαν να τακτοποιήσουν το δωμάτιο. 0
D-- -t---an -a-takto------u- ----ōm-ti-. D-- ḗ------ n- t------------ t- d------- D-n ḗ-h-l-n n- t-k-o-o-ḗ-o-n t- d-m-t-o- ---------------------------------------- Den ḗthelan na taktopoiḗsoun to dōmátio.
Те не искаха да си лягат. Δε- ήθ-λα--να --ν- --α--π-ο. Δ-- ή----- ν- π--- γ-- ύ---- Δ-ν ή-ε-α- ν- π-ν- γ-α ύ-ν-. ---------------------------- Δεν ήθελαν να πάνε για ύπνο. 0
D-- ---e-a- n--pán---ia ý-n-. D-- ḗ------ n- p--- g-- ý---- D-n ḗ-h-l-n n- p-n- g-a ý-n-. ----------------------------- Den ḗthelan na páne gia ýpno.
Той не биваше да яде сладолед. Δ-ν -πρ-π- ν------ π---τ-. Δ-- έ----- ν- φ--- π------ Δ-ν έ-ρ-π- ν- φ-ε- π-γ-τ-. -------------------------- Δεν έπρεπε να φάει παγωτό. 0
Den--pr-pe--a--háei--a-ō-ó. D-- é----- n- p---- p------ D-n é-r-p- n- p-á-i p-g-t-. --------------------------- Den éprepe na pháei pagōtó.
Той не биваше да яде шоколад. Δ-ν--π------- -----σοκ-λ---. Δ-- έ----- ν- φ--- σ-------- Δ-ν έ-ρ-π- ν- φ-ε- σ-κ-λ-τ-. ---------------------------- Δεν έπρεπε να φάει σοκολάτα. 0
D-n é--e---n- --á-i --k---ta. D-- é----- n- p---- s-------- D-n é-r-p- n- p-á-i s-k-l-t-. ----------------------------- Den éprepe na pháei sokoláta.
Той не биваше да яде бонбони. Δ-ν ---επ--ν- φ--ι -α--μ-λε-. Δ-- έ----- ν- φ--- κ--------- Δ-ν έ-ρ-π- ν- φ-ε- κ-ρ-μ-λ-ς- ----------------------------- Δεν έπρεπε να φάει καραμέλες. 0
D-----r-pe -- p-----kar-mé-es. D-- é----- n- p---- k--------- D-n é-r-p- n- p-á-i k-r-m-l-s- ------------------------------ Den éprepe na pháei karaméles.
Можех да си пожелая нещо. Μπο-ο--α--------------------ια----ή. Μ------- ν- π------------- μ-- ε---- Μ-ο-ο-σ- ν- π-α-μ-τ-π-ι-σ- μ-α ε-χ-. ------------------------------------ Μπορούσα να πραγματοποιήσω μια ευχή. 0
Mp-----a -- pr--m--op-iḗ-ō mi---uchḗ. M------- n- p------------- m-- e----- M-o-o-s- n- p-a-m-t-p-i-s- m-a e-c-ḗ- ------------------------------------- Mporoúsa na pragmatopoiḗsō mia euchḗ.
Можех да си купя рокля. Μπο--ύ-α--------άσω-ένα-φόρεμ-. Μ------- ν- α------ έ-- φ------ Μ-ο-ο-σ- ν- α-ο-ά-ω έ-α φ-ρ-μ-. ------------------------------- Μπορούσα να αγοράσω ένα φόρεμα. 0
Mporoú-- n-----r--- -na ph---m-. M------- n- a------ é-- p------- M-o-o-s- n- a-o-á-ō é-a p-ó-e-a- -------------------------------- Mporoúsa na agorásō éna phórema.
Можех да си взема бонбон. Μπ--ούσ--ν--π--- -ν---οκο-ατ--ι. Μ------- ν- π--- έ-- σ---------- Μ-ο-ο-σ- ν- π-ρ- έ-α σ-κ-λ-τ-κ-. -------------------------------- Μπορούσα να πάρω ένα σοκολατάκι. 0
M-oroús--n-----ō-é---s---la-ák-. M------- n- p--- é-- s---------- M-o-o-s- n- p-r- é-a s-k-l-t-k-. -------------------------------- Mporoúsa na párō éna sokolatáki.
Можеше ли да пушиш в самолета? Ε-ι-ρ-πό-αν -α---π--σ-ις -τ- α----λ--ο; Ε---------- ν- κ-------- σ-- α--------- Ε-ι-ρ-π-τ-ν ν- κ-π-ί-ε-ς σ-ο α-ρ-π-ά-ο- --------------------------------------- Επιτρεπόταν να καπνίσεις στο αεροπλάνο; 0
E-i--e-ó-a--na ------ei---to-aero---no? E---------- n- k-------- s-- a--------- E-i-r-p-t-n n- k-p-í-e-s s-o a-r-p-á-o- --------------------------------------- Epitrepótan na kapníseis sto aeropláno?
Можеше ли да пиеш бира в болницата? Επι--επ---- -α--ι-ις μ-ύρα-στο-νο--κο----; Ε---------- ν- π---- μ---- σ-- ν---------- Ε-ι-ρ-π-τ-ν ν- π-ε-ς μ-ύ-α σ-ο ν-σ-κ-μ-ί-; ------------------------------------------ Επιτρεπόταν να πιεις μπύρα στο νοσοκομείο; 0
E--trep-tan--a piei----ýra-s-- ----k---ío? E---------- n- p---- m---- s-- n---------- E-i-r-p-t-n n- p-e-s m-ý-a s-o n-s-k-m-í-? ------------------------------------------ Epitrepótan na pieis mpýra sto nosokomeío?
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? Ε-ι--επό-α- να---ρ--- -ο σ-ύλο-μ--ί-σου σ---ξ-νοδ--ε-ο; Ε---------- ν- π----- τ- σ---- μ--- σ-- σ-- ξ---------- Ε-ι-ρ-π-τ-ν ν- π-ρ-ι- τ- σ-ύ-ο μ-ζ- σ-υ σ-ο ξ-ν-δ-χ-ί-; ------------------------------------------------------- Επιτρεπόταν να πάρεις το σκύλο μαζί σου στο ξενοδοχείο; 0
Epit--p-ta---a--áreis-to--k-lo-m-z- s-u -to-x-nodo-h--o? E---------- n- p----- t- s---- m--- s-- s-- x----------- E-i-r-p-t-n n- p-r-i- t- s-ý-o m-z- s-u s-o x-n-d-c-e-o- -------------------------------------------------------- Epitrepótan na páreis to skýlo mazí sou sto xenodocheío?
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. Στις διακ-πές ---πα---- -πο--ύσ----α -ε---υν--ξω -ολ-ή-ώρα. Σ--- δ------- τ- π----- μ-------- ν- μ------ έ-- π---- ώ--- Σ-ι- δ-α-ο-έ- τ- π-ι-ι- μ-ο-ο-σ-ν ν- μ-ί-ο-ν έ-ω π-λ-ή ώ-α- ----------------------------------------------------------- Στις διακοπές τα παιδιά μπορούσαν να μείνουν έξω πολλή ώρα. 0
S-i- --a-o-é- t- p--diá----roús---n--m--n--n-é-ō p-ll---r-. S--- d------- t- p----- m-------- n- m------ é-- p---- ṓ--- S-i- d-a-o-é- t- p-i-i- m-o-o-s-n n- m-í-o-n é-ō p-l-ḗ ṓ-a- ----------------------------------------------------------- Stis diakopés ta paidiá mporoúsan na meínoun éxō pollḗ ṓra.
Те можеха дълго да играят на двора. Μ--ρο---ν--- ---ζο-ν π-λ---ώρα -την α--ή. Μ-------- ν- π------ π---- ώ-- σ--- α---- Μ-ο-ο-σ-ν ν- π-ί-ο-ν π-λ-ή ώ-α σ-η- α-λ-. ----------------------------------------- Μπορούσαν να παίζουν πολλή ώρα στην αυλή. 0
Mpo-------n- -a--o-- p---- ṓ-- ---- -ulḗ. M-------- n- p------ p---- ṓ-- s--- a---- M-o-o-s-n n- p-í-o-n p-l-ḗ ṓ-a s-ē- a-l-. ----------------------------------------- Mporoúsan na paízoun pollḗ ṓra stēn aulḗ.
Те можеха дълго да не се прибират. Μ-----σαν-να---ί--υν-ξύ--ια-μέχρι ----. Μ-------- ν- μ------ ξ----- μ---- α---- Μ-ο-ο-σ-ν ν- μ-ί-ο-ν ξ-π-ι- μ-χ-ι α-γ-. --------------------------------------- Μπορούσαν να μείνουν ξύπνια μέχρι αργά. 0
M---oú-a---- ---no---x--nia --ch-i ar--. M-------- n- m------ x----- m----- a---- M-o-o-s-n n- m-í-o-n x-p-i- m-c-r- a-g-. ---------------------------------------- Mporoúsan na meínoun xýpnia méchri argá.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...