Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   et Rõhumäärsõnade minevik 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [kaheksakümmend kaheksa]

Rõhumäärsõnade minevik 2

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. M-------ei ---tnud-n-k---e-------id-. M_ p___ e_ t______ n________ m_______ M- p-e- e- t-h-n-d n-k-u-e-a m-n-i-a- ------------------------------------- Mu poeg ei tahtnud nukkudega mängida. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. M---üt-r -i t--tn-- ja-gp---- m--g-d-. M_ t____ e_ t______ j________ m_______ M- t-t-r e- t-h-n-d j-l-p-l-i m-n-i-a- -------------------------------------- Mu tütar ei tahtnud jalgpalli mängida. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. M- --i----i--aht--- -in--a m---t---ngida. M_ n____ e_ t______ m_____ m____ m_______ M- n-i-e e- t-h-n-d m-n-g- m-l-t m-n-i-a- ----------------------------------------- Mu naine ei tahtnud minuga malet mängida. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. Mu-l-pse- ei-t--tn-d j--utus-äi-u-e --n-a. M_ l_____ e_ t______ j_____________ m_____ M- l-p-e- e- t-h-n-d j-l-t-s-ä-g-l- m-n-a- ------------------------------------------ Mu lapsed ei tahtnud jalutuskäigule minna. 0
Те не искаха да разтребят стаята. N-d-ei taht-u- -u-a--or-s-ad-. N__ e_ t______ t___ k_________ N-d e- t-h-n-d t-b- k-r-s-a-a- ------------------------------ Nad ei tahtnud tuba koristada. 0
Те не искаха да си лягат. N-d e- ---tnu--v-o-iss- -in-a. N__ e_ t______ v_______ m_____ N-d e- t-h-n-d v-o-i-s- m-n-a- ------------------------------ Nad ei tahtnud voodisse minna. 0
Той не биваше да яде сладолед. Ta e- -o-ti--d-j------ --üa. T_ e_ t_______ j______ s____ T- e- t-h-i-u- j-ä-i-t s-ü-. ---------------------------- Ta ei tohtinud jäätist süüa. 0
Той не биваше да яде шоколад. Ta--i----ti--- ---ola--------. T_ e_ t_______ š________ s____ T- e- t-h-i-u- š-k-l-a-i s-ü-. ------------------------------ Ta ei tohtinud šokolaadi süüa. 0
Той не биваше да яде бонбони. Ta -- to-itn----o-m---üü-. T_ e_ t_______ k____ s____ T- e- t-h-t-u- k-m-i s-ü-. -------------------------- Ta ei tohitnud kommi süüa. 0
Можех да си пожелая нещо. Ma-võ-s-----da-- ------a. M_ v_____ m_____ s_______ M- v-i-i- m-d-g- s-o-i-a- ------------------------- Ma võisin midagi soovida. 0
Можех да си купя рокля. M----i-in e-d-le-----d- o-t-. M_ v_____ e_____ k_____ o____ M- v-i-i- e-d-l- k-e-d- o-t-. ----------------------------- Ma võisin endale kleidi osta. 0
Можех да си взема бонбон. M---õis-- --e p-a--nee -õ-t-. M_ v_____ ü__ p_______ v_____ M- v-i-i- ü-e p-a-i-e- v-t-a- ----------------------------- Ma võisin ühe pralinee võtta. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? T---i-----a l-nn-ki- su-t--t-da? T_______ s_ l_______ s__________ T-h-i-i- s- l-n-u-i- s-i-s-t-d-? -------------------------------- Tohtisid sa lennukis suitsetada? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? To-ti-id-sa--a----s -l-- juu-? T_______ s_ h______ õ___ j____ T-h-i-i- s- h-i-l-s õ-u- j-u-? ------------------------------ Tohtisid sa haiglas õlut juua? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? T---is----- k-era--otel-- --as- võtt-? T_______ s_ k____ h______ k____ v_____ T-h-i-i- s- k-e-a h-t-l-i k-a-a v-t-a- -------------------------------------- Tohtisid sa koera hotelli kaasa võtta? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. V--ea--l-t-hi--d -ap--d kau-m-väl-a--ol-a. V_______ t______ l_____ k____ v_____ o____ V-h-a-a- t-h-v-d l-p-e- k-u-m v-l-a- o-l-. ------------------------------------------ Vaheajal tohivad lapsed kauem väljas olla. 0
Те можеха дълго да играят на двора. N----o----- --uem--oovis män----. N__ t______ k____ h_____ m_______ N-d t-h-v-d k-u-m h-o-i- m-n-i-a- --------------------------------- Nad tohivad kauem hoovis mängida. 0
Те можеха дълго да не се прибират. Nad-t-h-va- k-u-m ---va--oll-. N__ t______ k____ ü_____ o____ N-d t-h-v-d k-u-m ü-e-a- o-l-. ------------------------------ Nad tohivad kauem üleval olla. 0

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...