Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   et Rõhumäärsõnade minevik 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [kaheksakümmend kaheksa]

Rõhumäärsõnade minevik 2

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Mu---eg e--t--t-ud---k--d-g-----g--a. M- p--- e- t------ n-------- m------- M- p-e- e- t-h-n-d n-k-u-e-a m-n-i-a- ------------------------------------- Mu poeg ei tahtnud nukkudega mängida. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. Mu ---ar--- t-htn---ja-g--ll---ä---d-. M- t---- e- t------ j-------- m------- M- t-t-r e- t-h-n-d j-l-p-l-i m-n-i-a- -------------------------------------- Mu tütar ei tahtnud jalgpalli mängida. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. M--nai----i -a--n-----n-g- --le-----g--a. M- n---- e- t------ m----- m---- m------- M- n-i-e e- t-h-n-d m-n-g- m-l-t m-n-i-a- ----------------------------------------- Mu naine ei tahtnud minuga malet mängida. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. Mu lap-e- e--t--tnu- ja-utuskäi-ule-minn-. M- l----- e- t------ j------------- m----- M- l-p-e- e- t-h-n-d j-l-t-s-ä-g-l- m-n-a- ------------------------------------------ Mu lapsed ei tahtnud jalutuskäigule minna. 0
Те не искаха да разтребят стаята. Nad -i t---n-d----a -o-i--a--. N-- e- t------ t--- k--------- N-d e- t-h-n-d t-b- k-r-s-a-a- ------------------------------ Nad ei tahtnud tuba koristada. 0
Те не искаха да си лягат. N-- ------tn-d---o-i--e mi--a. N-- e- t------ v------- m----- N-d e- t-h-n-d v-o-i-s- m-n-a- ------------------------------ Nad ei tahtnud voodisse minna. 0
Той не биваше да яде сладолед. T- -i--oht---d-----i-----ü-. T- e- t------- j------ s---- T- e- t-h-i-u- j-ä-i-t s-ü-. ---------------------------- Ta ei tohtinud jäätist süüa. 0
Той не биваше да яде шоколад. T-------h----d--o-ol---i-süü-. T- e- t------- š-------- s---- T- e- t-h-i-u- š-k-l-a-i s-ü-. ------------------------------ Ta ei tohtinud šokolaadi süüa. 0
Той не биваше да яде бонбони. Ta--i--o-----d k-m---sü-a. T- e- t------- k---- s---- T- e- t-h-t-u- k-m-i s-ü-. -------------------------- Ta ei tohitnud kommi süüa. 0
Можех да си пожелая нещо. Ma -õ---n -id----s-o--da. M- v----- m----- s------- M- v-i-i- m-d-g- s-o-i-a- ------------------------- Ma võisin midagi soovida. 0
Можех да си купя рокля. M--v--sin-end--e kleidi -st-. M- v----- e----- k----- o---- M- v-i-i- e-d-l- k-e-d- o-t-. ----------------------------- Ma võisin endale kleidi osta. 0
Можех да си взема бонбон. M- v----n--he --al-------tta. M- v----- ü-- p------- v----- M- v-i-i- ü-e p-a-i-e- v-t-a- ----------------------------- Ma võisin ühe pralinee võtta. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? T--tisi- s- --nnuk-- su-t-e-ad-? T------- s- l------- s---------- T-h-i-i- s- l-n-u-i- s-i-s-t-d-? -------------------------------- Tohtisid sa lennukis suitsetada? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? T---i----sa ha-g-a- ---- ju--? T------- s- h------ õ--- j---- T-h-i-i- s- h-i-l-s õ-u- j-u-? ------------------------------ Tohtisid sa haiglas õlut juua? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? T--ti--d -- k-era-h-t-l-i ka----võ-ta? T------- s- k---- h------ k---- v----- T-h-i-i- s- k-e-a h-t-l-i k-a-a v-t-a- -------------------------------------- Tohtisid sa koera hotelli kaasa võtta? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. Va--aja-----iva- --psed-k---- ---ja- --l-. V------- t------ l----- k---- v----- o---- V-h-a-a- t-h-v-d l-p-e- k-u-m v-l-a- o-l-. ------------------------------------------ Vaheajal tohivad lapsed kauem väljas olla. 0
Те можеха дълго да играят на двора. Na- --hi--d -aue--hoov-s -ä----a. N-- t------ k---- h----- m------- N-d t-h-v-d k-u-m h-o-i- m-n-i-a- --------------------------------- Nad tohivad kauem hoovis mängida. 0
Те можеха дълго да не се прибират. Nad---hiva----ue- -le-al-o---. N-- t------ k---- ü----- o---- N-d t-h-v-d k-u-m ü-e-a- o-l-. ------------------------------ Nad tohivad kauem üleval olla. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...