Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   hr Prošlo vrijeme načinskih glagola 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [osamdeset i osam]

Prošlo vrijeme načinskih glagola 2

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. M-j-s--si- -ije ---o--g---i-s-l-tkom. M-- s- s-- n--- h--- i----- s l------ M-j s- s-n n-j- h-i- i-r-t- s l-t-o-. ------------------------------------- Moj se sin nije htio igrati s lutkom. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. Mo-a kće----n-j---t---a i-ra-i no--m--. M--- k----- n--- h----- i----- n------- M-j- k-e-k- n-j- h-j-l- i-r-t- n-g-m-t- --------------------------------------- Moja kćerka nije htjela igrati nogomet. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. M-ja-supr--a n--e--t-e-a--- mnom-ig--ti ša-. M--- s------ n--- h----- s- m--- i----- š--- M-j- s-p-u-a n-j- h-j-l- s- m-o- i-r-t- š-h- -------------------------------------------- Moja supruga nije htjela sa mnom igrati šah. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. Moj---e dj--a-nisu-h--el- š-tat-. M--- s- d---- n--- h----- š------ M-j- s- d-e-a n-s- h-j-l- š-t-t-. --------------------------------- Moja se djeca nisu htjela šetati. 0
Те не искаха да разтребят стаята. Oni n-su--t---- p-s---m-t--sob-. O-- n--- h----- p--------- s---- O-i n-s- h-j-l- p-s-r-m-t- s-b-. -------------------------------- Oni nisu htjeli pospremiti sobu. 0
Те не искаха да си лягат. Oni ni-u-h-je-i-i-i-- --e--t. O-- n--- h----- i-- u k------ O-i n-s- h-j-l- i-i u k-e-e-. ----------------------------- Oni nisu htjeli ići u krevet. 0
Той не биваше да яде сладолед. N-je --------ti-s----led. N--- s--- j---- s-------- N-j- s-i- j-s-i s-a-o-e-. ------------------------- Nije smio jesti sladoled. 0
Той не биваше да яде шоколад. Ni---sm-o-j--ti-----la-u. N--- s--- j---- č-------- N-j- s-i- j-s-i č-k-l-d-. ------------------------- Nije smio jesti čokoladu. 0
Той не биваше да яде бонбони. Nij---mi-----t--b--b--e. N--- s--- j---- b------- N-j- s-i- j-s-i b-m-o-e- ------------------------ Nije smio jesti bombone. 0
Можех да си пожелая нещо. Smi--/-sm-e-a s-m ne-t--z-že----i. S--- / s----- s-- n---- z--------- S-i- / s-j-l- s-m n-š-o z-ž-l-e-i- ---------------------------------- Smio / smjela sam nešto zaželjeti. 0
Можех да си купя рокля. S-j-l--s-m-s---u-it--ha-j--u. S----- s-- s- k----- h------- S-j-l- s-m s- k-p-t- h-l-i-u- ----------------------------- Smjela sam si kupiti haljinu. 0
Можех да си взема бонбон. Smio --s----a -a- -zeti --d-- p---i--. S--- / s----- s-- u---- j---- p------- S-i- / s-j-l- s-m u-e-i j-d-u p-a-i-u- -------------------------------------- Smio / smjela sam uzeti jednu pralinu. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Jesi----s--o-/-sm---a p---ti-u--rakop---u? J--- l- s--- / s----- p----- u z---------- J-s- l- s-i- / s-j-l- p-š-t- u z-a-o-l-v-? ------------------------------------------ Jesi li smio / smjela pušiti u zrakoplovu? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? Je-i ------- / -m--la pi-i--ivo-u-bo---ci? J--- l- s--- / s----- p--- p--- u b------- J-s- l- s-i- / s-j-l- p-t- p-v- u b-l-i-i- ------------------------------------------ Jesi li smio / smjela piti pivo u bolnici? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? J--i li-smi--/-s----- p--------sa-u--o--l? J--- l- s--- / s----- p------ p-- u h----- J-s- l- s-i- / s-j-l- p-v-s-i p-a u h-t-l- ------------------------------------------ Jesi li smio / smjela povesti psa u hotel? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. Dj--a--u--a vr--e-e -r--n-k--s----- du---osta-----ni. D---- s- z- v------ p------- s----- d--- o----- v---- D-e-a s- z- v-i-e-e p-a-n-k- s-j-l- d-g- o-t-t- v-n-. ----------------------------------------------------- Djeca su za vrijeme praznika smjela dugo ostati vani. 0
Те можеха дълго да играят на двора. S--e-- s- se-du-o igr-ti - d----š--. S----- s- s- d--- i----- u d-------- S-j-l- s- s- d-g- i-r-t- u d-o-i-t-. ------------------------------------ Smjela su se dugo igrati u dvorištu. 0
Те можеха дълго да не се прибират. Smjel- s--d-go-ost-t--bu-n-. S----- s- d--- o----- b----- S-j-l- s- d-g- o-t-t- b-d-a- ---------------------------- Smjela su dugo ostati budna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...