Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   lv Modālo darbības vārdu pagātne 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [astoņdesmit astoņi]

Modālo darbības vārdu pagātne 2

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Ma-- -ē-s -e-r-b-ja---ē---i---ar l----. M--- d--- n-------- s-------- a- l----- M-n- d-l- n-g-i-ē-a s-ē-ē-i-s a- l-l-i- --------------------------------------- Mans dēls negribēja spēlēties ar lelli. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. M--- -e-t--neg--b-j---pēl----u-bolu. M--- m---- n-------- s----- f------- M-n- m-i-a n-g-i-ē-a s-ē-ē- f-t-o-u- ------------------------------------ Mana meita negribēja spēlēt futbolu. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. M-na--iev--neg-ibēja -- -a-i sp-l-t---h-. M--- s---- n-------- a- m--- s----- š---- M-n- s-e-a n-g-i-ē-a a- m-n- s-ē-ē- š-h-. ----------------------------------------- Mana sieva negribēja ar mani spēlēt šahu. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. M------r-- ne-----j- i-t--as-aig--ies. M--- b---- n-------- i-- p------------ M-n- b-r-i n-g-i-ē-a i-t p-s-a-g-t-e-. -------------------------------------- Mani bērni negribēja iet pastaigāties. 0
Те не искаха да разтребят стаята. Viņi---g--bēja-u--o-- -st--u. V--- n-------- u----- i------ V-ņ- n-g-i-ē-a u-k-p- i-t-b-. ----------------------------- Viņi negribēja uzkopt istabu. 0
Те не искаха да си лягат. V-ņi ne-r-bēj- iet g-lt-. V--- n-------- i-- g----- V-ņ- n-g-i-ē-a i-t g-l-ā- ------------------------- Viņi negribēja iet gultā. 0
Той не биваше да яде сладолед. V--š--e-r--stēja-ēst s-l---u-u. V--- n---------- ē-- s--------- V-ņ- n-d-ī-s-ē-a ē-t s-l-ē-u-u- ------------------------------- Viņš nedrīkstēja ēst saldējumu. 0
Той не биваше да яде шоколад. V--š -ed-īk-t--- --t š---l-di. V--- n---------- ē-- š-------- V-ņ- n-d-ī-s-ē-a ē-t š-k-l-d-. ------------------------------ Viņš nedrīkstēja ēst šokolādi. 0
Той не биваше да яде бонбони. V--- ------s-ē-a--st--onf-kte-. V--- n---------- ē-- k--------- V-ņ- n-d-ī-s-ē-a ē-t k-n-e-t-s- ------------------------------- Viņš nedrīkstēja ēst konfektes. 0
Можех да си пожелая нещо. Es --īkstē-- -ev -a-t ko vē-----s. E- d-------- s-- k--- k- v-------- E- d-ī-s-ē-u s-v k-u- k- v-l-t-e-. ---------------------------------- Es drīkstēju sev kaut ko vēlēties. 0
Можех да си купя рокля. Es d--k-tē-- no-i-kt---v-k--itu. E- d-------- n------ s-- k------ E- d-ī-s-ē-u n-p-r-t s-v k-e-t-. -------------------------------- Es drīkstēju nopirkt sev kleitu. 0
Можех да си взема бонбон. Es d-īks-ē-- pa---t---kol---s---nf-kt-. E- d-------- p----- š-------- k-------- E- d-ī-s-ē-u p-ņ-m- š-k-l-d-s k-n-e-t-. --------------------------------------- Es drīkstēju paņemt šokolādes konfekti. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? V---tu --īk-tē-- -id--š----sm-ķēt? V-- t- d-------- l-------- s------ V-i t- d-ī-s-ē-i l-d-a-ī-ā s-ē-ē-? ---------------------------------- Vai tu drīkstēji lidmašīnā smēķēt? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? V-- t- dr--stēj- -l-mn-c------- -l-? V-- t- d-------- s------- d---- a--- V-i t- d-ī-s-ē-i s-i-n-c- d-e-t a-u- ------------------------------------ Vai tu drīkstēji slimnīcā dzert alu? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? Va---- --ī----j--ņem--līd-- u- -ies-īcu-s---? V-- t- d-------- ņ--- l---- u- v------- s---- V-i t- d-ī-s-ē-i ņ-m- l-d-i u- v-e-n-c- s-n-? --------------------------------------------- Vai tu drīkstēji ņemt līdzi uz viesnīcu suni? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. B-īv-i-nās-b--n- -rī--t--- i-g- --li-t-ār-. B--------- b---- d-------- i--- p----- ā--- B-ī-d-e-ā- b-r-i d-ī-s-ē-a i-g- p-l-k- ā-ā- ------------------------------------------- Brīvdienās bērni drīkstēja ilgi palikt ārā. 0
Те можеха дълго да играят на двора. Viņi--r-ks--ja ilgi--pē---i-- p-g---ā. V--- d-------- i--- s-------- p------- V-ņ- d-ī-s-ē-a i-g- s-ē-ē-i-s p-g-l-ā- -------------------------------------- Viņi drīkstēja ilgi spēlēties pagalmā. 0
Те можеха дълго да не се прибират. V--- -r-kstēja------p-l--t ---o--. V--- d-------- i--- p----- n------ V-ņ- d-ī-s-ē-a i-g- p-l-k- n-m-d-. ---------------------------------- Viņi drīkstēja ilgi palikt nomodā. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...