Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   sv Förfluten tid av modala hjälpverb 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [åttioåtta]

Förfluten tid av modala hjälpverb 2

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Mi- -o---i-l- -n-e--e-a me- -o---n. M-- s-- v---- i--- l--- m-- d------ M-n s-n v-l-e i-t- l-k- m-d d-c-a-. ----------------------------------- Min son ville inte leka med dockan. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. M-n --t--- -il-e-i-te --el- f----ll. M-- d----- v---- i--- s---- f------- M-n d-t-e- v-l-e i-t- s-e-a f-t-o-l- ------------------------------------ Min dotter ville inte spela fotboll. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. Min --u-v-----i-t--s--l-----ack -ed --g. M-- f-- v---- i--- s---- s----- m-- m--- M-n f-u v-l-e i-t- s-e-a s-h-c- m-d m-g- ---------------------------------------- Min fru ville inte spela schack med mig. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. M-na-b-r- ---le---t- ta en-prome-a-. M--- b--- v---- i--- t- e- p-------- M-n- b-r- v-l-e i-t- t- e- p-o-e-a-. ------------------------------------ Mina barn ville inte ta en promenad. 0
Те не искаха да разтребят стаята. De vill- ---e --äd--rumm--. D- v---- i--- s---- r------ D- v-l-e i-t- s-ä-a r-m-e-. --------------------------- De ville inte städa rummet. 0
Те не искаха да си лягат. D---i-l- ---e-g--i--ä-g. D- v---- i--- g- i s---- D- v-l-e i-t- g- i s-n-. ------------------------ De ville inte gå i säng. 0
Той не биваше да яде сладолед. H-- f-ck ---- ät- -la--. H-- f--- i--- ä-- g----- H-n f-c- i-t- ä-a g-a-s- ------------------------ Han fick inte äta glass. 0
Той не биваше да яде шоколад. Ha- -i---inte-ä-a-----la-. H-- f--- i--- ä-- c------- H-n f-c- i-t- ä-a c-o-l-d- -------------------------- Han fick inte äta choklad. 0
Той не биваше да яде бонбони. H-n -i---i----ät--g-dis. H-- f--- i--- ä-- g----- H-n f-c- i-t- ä-a g-d-s- ------------------------ Han fick inte äta godis. 0
Можех да си пожелая нещо. Jag-fic- ö--k--m-- någ--. J-- f--- ö---- m-- n----- J-g f-c- ö-s-a m-g n-g-t- ------------------------- Jag fick önska mig något. 0
Можех да си купя рокля. J---------ö------ e--k--nn--g. J-- f--- k--- m-- e- k-------- J-g f-c- k-p- m-g e- k-ä-n-n-. ------------------------------ Jag fick köpa mig en klänning. 0
Можех да си взема бонбон. J---f--k -a en p-a--n. J-- f--- t- e- p------ J-g f-c- t- e- p-a-i-. ---------------------- Jag fick ta en pralin. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Fi---d----ka---fly--la-e-? F--- d- r--- i f---------- F-c- d- r-k- i f-y-p-a-e-? -------------------------- Fick du röka i flygplanet? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? F----du d--c----l-på -j-khu---? F--- d- d----- ö- p- s--------- F-c- d- d-i-k- ö- p- s-u-h-s-t- ------------------------------- Fick du dricka öl på sjukhuset? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? Fic--d--ta-med hu------- -ot-----? F--- d- t- m-- h----- p- h-------- F-c- d- t- m-d h-n-e- p- h-t-l-e-? ---------------------------------- Fick du ta med hunden på hotellet? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. På --m--r-ov-----c- --rne- va-a -----ä--e. P- s---------- f--- b----- v--- u-- l----- P- s-m-a-l-v-t f-c- b-r-e- v-r- u-e l-n-e- ------------------------------------------ På sommarlovet fick barnen vara ute länge. 0
Те можеха дълго да играят на двора. De fic- l-ka-l-n-e--- går--n. D- f--- l--- l---- p- g------ D- f-c- l-k- l-n-e p- g-r-e-. ----------------------------- De fick leka länge på gården. 0
Те можеха дълго да не се прибират. De-f-c- --ann- up-e-----e. D- f--- s----- u--- l----- D- f-c- s-a-n- u-p- l-n-e- -------------------------- De fick stanna uppe länge. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...