Разговорник

bg Подчинени изречения с че 1   »   be Даданыя сказы са што 1

91 [деветдесет и едно]

Подчинени изречения с че 1

Подчинени изречения с че 1

91 [дзевяноста адзін]

91 [dzevyanosta adzіn]

Даданыя сказы са што 1

[Dadanyya skazy sa shto 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Времето утре може би ще е по-хубаво. Ма-ыць- за---- -ад-ор’- ------ыц-а. М------ з----- н------- п---------- М-б-ц-, з-ў-р- н-д-о-’- п-л-п-ы-ц-. ----------------------------------- Мабыць, заўтра надвор’е палепшыцца. 0
Mab---’,-z-ut-a-nadv-r---pa--p--yt-t--. M------- z----- n------- p------------- M-b-t-’- z-u-r- n-d-o-’- p-l-p-h-t-t-a- --------------------------------------- Mabyts’, zautra nadvor’e palepshytstsa.
Откъде знаете това? Ад-уль В- в--аец-? А----- В- в------- А-к-л- В- в-д-е-е- ------------------ Адкуль Вы ведаеце? 0
Adkul- V- v---et--? A----- V- v-------- A-k-l- V- v-d-e-s-? ------------------- Adkul’ Vy vedaetse?
Надявам се, че ще е по-хубаво. С-ад-----,-што---- -а--пш-ц-а. С--------- ш-- я-- п---------- С-а-з-ю-я- ш-о я-о п-л-п-ы-ц-. ------------------------------ Спадзяюся, што яно палепшыцца. 0
S-a-----u-ya, s--- ---o ----p--y-stsa. S------------ s--- y--- p------------- S-a-z-a-u-y-, s-t- y-n- p-l-p-h-t-t-a- -------------------------------------- Spadzyayusya, shto yano palepshytstsa.
Той непременно ще дойде. Ё- --з--оў-а--р-йд-е. Ё- б-------- п------- Ё- б-з-м-ў-а п-ы-д-е- --------------------- Ён безумоўна прыйдзе. 0
E- bez-mo--- pr----e. E- b-------- p------- E- b-z-m-u-a p-y-d-e- --------------------- En bezumouna pryydze.
Сигурно ли е? Гэ-а -а-лад--? Г--- д-------- Г-т- д-к-а-н-? -------------- Гэта дакладна? 0
Ge-a ---la---? G--- d-------- G-t- d-k-a-n-? -------------- Geta dakladna?
Зная, че ще дойде. Я в-д-ю,-ш-о ---п---д--. Я в----- ш-- ё- п------- Я в-д-ю- ш-о ё- п-ы-д-е- ------------------------ Я ведаю, што ён прыйдзе. 0
Y--v-d--u-----o--o- -ry-d-e. Y- v------ s--- y-- p------- Y- v-d-y-, s-t- y-n p-y-d-e- ---------------------------- Ya vedayu, shto yon pryydze.
Той непременно ще звънне. Ё- аб--я--о-а--ат-ле-а--е. Ё- а--------- п----------- Ё- а-а-я-к-в- п-т-л-ф-н-е- -------------------------- Ён абавязкова патэлефануе. 0
En a------kova pat--e--nu-. E- a---------- p----------- E- a-a-y-z-o-a p-t-l-f-n-e- --------------------------- En abavyazkova patelefanue.
Наистина ли? Са-----ы? С-------- С-п-а-д-? --------- Сапраўды? 0
Sa-ra-dy? S-------- S-p-a-d-? --------- Sapraudy?
Мисля, че ще звънне. Я ду---,-ш-о-ён --т-ле----е. Я д----- ш-- ё- п----------- Я д-м-ю- ш-о ё- п-т-л-ф-н-е- ---------------------------- Я думаю, што ён патэлефануе. 0
Ya--um-y-, sh-o --n pa-ele-a-ue. Y- d------ s--- y-- p----------- Y- d-m-y-, s-t- y-n p-t-l-f-n-e- -------------------------------- Ya dumayu, shto yon patelefanue.
Виното сигурно е старо. В-н- а-н--н--на --аро-. В--- а--------- с------ В-н- а-н-з-а-н- с-а-о-. ----------------------- Віно адназначна старое. 0
V-no adn-z-ach-- s-a---. V--- a---------- s------ V-n- a-n-z-a-h-a s-a-o-. ------------------------ Vіno adnaznachna staroe.
Знаете ли това със сигурност? Вы---та-д-к--д-а -еда-ц-? В- г--- д------- в------- В- г-т- д-к-а-н- в-д-е-е- ------------------------- Вы гэта дакладна ведаеце? 0
Vy -et---akl---a-------se? V- g--- d------- v-------- V- g-t- d-k-a-n- v-d-e-s-? -------------------------- Vy geta dakladna vedaetse?
Предполагам, че е старо. Я -я-ку-, ш---ян--ст--ое. Я м------ ш-- я-- с------ Я м-р-у-, ш-о я-о с-а-о-. ------------------------- Я мяркую, што яно старое. 0
Y--m-a-ku-u, -hto-yano--ta-o-. Y- m-------- s--- y--- s------ Y- m-a-k-y-, s-t- y-n- s-a-o-. ------------------------------ Ya myarkuyu, shto yano staroe.
Нашият шеф изглежда добре. Н----э- -об-а в-г--дае. Н-- ш-- д---- в-------- Н-ш ш-ф д-б-а в-г-я-а-. ----------------------- Наш шэф добра выглядае. 0
N----sh-f-do-----------a-. N--- s--- d---- v--------- N-s- s-e- d-b-a v-g-y-d-e- -------------------------- Nash shef dobra vyglyadae.
Намирате ли? Вы-зна--д----? В- з---------- В- з-а-о-з-ц-? -------------- Вы знаходзіце? 0
V----a-h--zі-se? V- z------------ V- z-a-h-d-і-s-? ---------------- Vy znakhodzіtse?
Намирам, че изглежда дори много добре. Я-зна-о-ж-, --- ё---ы---да- -а--т--ель-і-д-бра. Я з-------- ш-- ё- в------- н---- в----- д----- Я з-а-о-ж-, ш-о ё- в-г-я-а- н-в-т в-л-м- д-б-а- ----------------------------------------------- Я знаходжу, што ён выглядае нават вельмі добра. 0
Y---nakho------s--o-y----y-ly---e ---a- --l’-і--o--a. Y- z---------- s--- y-- v-------- n---- v----- d----- Y- z-a-h-d-h-, s-t- y-n v-g-y-d-e n-v-t v-l-m- d-b-a- ----------------------------------------------------- Ya znakhodzhu, shto yon vyglyadae navat vel’mі dobra.
Шефът определено има приятелка. У -э-- пэўна-ё--- с----ў-а. У ш--- п---- ё--- с-------- У ш-ф- п-ў-а ё-ц- с-б-о-к-. --------------------------- У шэфа пэўна ёсць сяброўка. 0
U---e---p-----y-s--’ -y-bro--a. U s---- p---- y----- s--------- U s-e-a p-u-a y-s-s- s-a-r-u-a- ------------------------------- U shefa peuna yosts’ syabrouka.
Наистина ли мислите така? Вы са---ў----ак -ум-ец-? В- с------- т-- д------- В- с-п-а-д- т-к д-м-е-е- ------------------------ Вы сапраўды так думаеце? 0
V--s-p-au-y---k d-m--tse? V- s------- t-- d-------- V- s-p-a-d- t-k d-m-e-s-? ------------------------- Vy sapraudy tak dumaetse?
Твърде възможно е да има приятелка. Ца-----м-гчы--, шт--ў---о ё-ц- -я-р--к-. Ц----- м------- ш-- ў я-- ё--- с-------- Ц-л-а- м-г-ы-а- ш-о ў я-о ё-ц- с-б-о-к-. ---------------------------------------- Цалкам магчыма, што ў яго ёсць сяброўка. 0
T-----m-magc-yma---h-o---ya-o y-s--’ sya-rou-a. T------ m-------- s--- u y--- y----- s--------- T-a-k-m m-g-h-m-, s-t- u y-g- y-s-s- s-a-r-u-a- ----------------------------------------------- Tsalkam magchyma, shto u yago yosts’ syabrouka.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Испанският език

Испанският език спада към световните езици. Той е роден език на повече от 380 милиона души. Освен това, има много хора, които го говорят като втори език. Това прави испанският един от най-важните езици на планетата. Той е и най -големият от всички Романски езици. Испаноговорящите наричат езика си Español или Castellano. Терминът Кастелано разкрива произхода на испанския език. Той се е развил от народния език, говорен в района на Кастилия. Повечето испанци говорели Кастелано още през 16-ти век. Днес термините Español и Кастелано се използват взаимозаменяемо. Но те също така могат да имат и политическо измерение. Испанците били разпръснати от завоевания и колонизации. Испански се говори също и в Западна Африка и Филипините. Но най-много испаноезичните хората живеят в Америка. В Централна и Южна Америка, испанският е доминиращ език. Въпреки това, броят на испано-говорящите хора също се увеличава в САЩ. Около 50 милиона души в САЩ говорят испански. Това е повече, отколкото в самата Испания! Испанският в Америка е различен от европейския испански. Разлики се откриват предимно в лексиката и граматиката. В Америка, например, се използва различна форма на минало време. Има също много различия и в лексиката. Някои думи се използват само в Америка, други само в Испания. Но испанският дори не е еднакъв и в Америка. Има много различни разновидности на американския испански. След английския, испанският е най-изучаваният чужд език в света. И може да се научи сравнително бързо. Какво чакате още? - ¡Vamos!