Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   am የበታች አንቀጾች: ከሆነ

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [ዘጠና ሶስት]

93 [zet’ena sositi]

የበታች አንቀጾች: ከሆነ

[ni’usi ḥāregi – kehone]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. ያ-------ደሆነ አ-ውቅ-። ያ---- እ---- አ----- ያ-ቅ-ኝ እ-ደ-ነ አ-ው-ም- ------------------ ያፈቅረኝ እንደሆነ አላውቅም። 0
yafe--i-e-y--in--e--ne ----ik-i--. y----------- i-------- ā---------- y-f-k-i-e-y- i-i-e-o-e ā-a-i-’-m-. ---------------------------------- yafek’irenyi inidehone ālawik’imi.
Не зная дали той ще се върне. ተመ-ሶ-የሚ-ጣ -ን-ሆ--አ-ውቅም። ተ--- የ--- እ---- አ----- ተ-ል- የ-መ- እ-ደ-ነ አ-ው-ም- ---------------------- ተመልሶ የሚመጣ እንደሆነ አላውቅም። 0
t-me-iso--e--met’a -n------e ā----k’im-. t------- y-------- i-------- ā---------- t-m-l-s- y-m-m-t-a i-i-e-o-e ā-a-i-’-m-. ---------------------------------------- temeliso yemīmet’a inidehone ālawik’imi.
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. እን--ደውልል----ው-ም። እ-------- አ----- እ-ደ-ደ-ል-ኝ አ-ው-ም- ---------------- እንደሚደውልልኝ አላውቅም። 0
in----ī--w---li--i--la---’im-. i----------------- ā---------- i-i-e-ī-e-i-i-i-y- ā-a-i-’-m-. ------------------------------ inidemīdewililinyi ālawik’imi.
Дали ме обича? ድንገት--ያፈ--ኝ- ይሆ-？ ድ--- አ------ ይ--- ድ-ገ- አ-ፈ-ረ-ም ይ-ን- ----------------- ድንገት አያፈቅረኝም ይሆን？ 0
d---get---yafek’i-enyi----i--ni？ d------- ā-------------- y------ d-n-g-t- ā-a-e-’-r-n-i-i y-h-n-？ -------------------------------- dinigeti āyafek’irenyimi yihoni？
Дали ще се върне? ድን-ት --ልሶ ---ጣ- ---？ ድ--- ተ--- አ---- ይ--- ድ-ገ- ተ-ል- አ-መ-ም ይ-ን- -------------------- ድንገት ተመልሶ አይመጣም ይሆን？ 0
dini-et- ---e-iso-ā--me--a-- -ihoni？ d------- t------- ā--------- y------ d-n-g-t- t-m-l-s- ā-i-e-’-m- y-h-n-？ ------------------------------------ dinigeti temeliso āyimet’ami yihoni？
Дали ще ми се обади по телефона? ድ--ት-አይ--ል-ኝም-ይ--? ድ--- አ------- ይ--- ድ-ገ- አ-ደ-ል-ኝ- ይ-ን- ------------------ ድንገት አይደውልልኝም ይሆን? 0
d-ni--t- āyi-e--lil--yi-- yi---i? d------- ā--------------- y------ d-n-g-t- ā-i-e-i-i-i-y-m- y-h-n-? --------------------------------- dinigeti āyidewililinyimi yihoni?
Питам се дали той мисли за мен. ስ- እ--ቢ----ብዬ-እራሴ- ጠ-ኩ-። ስ- እ- ቢ--- ብ- እ--- ጠ---- ስ- እ- ቢ-ስ- ብ- እ-ሴ- ጠ-ኩ-። ------------------------ ስለ እኔ ቢያስብ ብዬ እራሴን ጠየኩኝ። 0
s-le-i-- b----ib--b-y- --asēni t’e--kun-i. s--- i-- b------- b--- i------ t---------- s-l- i-ē b-y-s-b- b-y- i-a-ē-i t-e-e-u-y-. ------------------------------------------ sile inē bīyasibi biyē irasēni t’eyekunyi.
Питам се дали той има друга. ሌ-----ቢ-ዝ---- እራሴን---ኩኝ። ሌ- ሰ- ቢ--- ብ- እ--- ጠ---- ሌ- ሰ- ቢ-ዝ- ብ- እ-ሴ- ጠ-ኩ-። ------------------------ ሌላ ሰው ቢይዝስ ብዬ እራሴን ጠየኩኝ። 0
l--a ---i ------s---iyē --as-ni--’eye-u--i. l--- s--- b------- b--- i------ t---------- l-l- s-w- b-y-z-s- b-y- i-a-ē-i t-e-e-u-y-. ------------------------------------------- lēla sewi bīyizisi biyē irasēni t’eyekunyi.
Питам се дали той лъже. ቢዋሽ -ዬ-እራሴን ----። ቢ-- ብ- እ--- ጠ---- ቢ-ሽ ብ- እ-ሴ- ጠ-ኩ-። ----------------- ቢዋሽ ብዬ እራሴን ጠየኩኝ። 0
bī-a-h- --y- i--s--i--’eye-unyi. b------ b--- i------ t---------- b-w-s-i b-y- i-a-ē-i t-e-e-u-y-. -------------------------------- bīwashi biyē irasēni t’eyekunyi.
Дали мисли за мен? እኔ- ---በ----- ወ-？ እ-- እ---- ይ-- ወ-- እ-ን እ-ሰ-ኝ ይ-ን ወ-？ ----------------- እኔን እያሰበኝ ይሆን ወይ？ 0
i---- i-asebeny--y-ho-i ---i？ i---- i--------- y----- w---- i-ē-i i-a-e-e-y- y-h-n- w-y-？ ----------------------------- inēni iyasebenyi yihoni weyi？
Дали той има друга? ሌላ ---ይ--ይ-ን -ይ？ ሌ- ሰ- ይ- ይ-- ወ-- ሌ- ሰ- ይ- ይ-ን ወ-？ ---------------- ሌላ ሰው ይዞ ይሆን ወይ？ 0
lē-a --wi --zo yiho----e-i？ l--- s--- y--- y----- w---- l-l- s-w- y-z- y-h-n- w-y-？ --------------------------- lēla sewi yizo yihoni weyi？
Дали казва истината? እውነ-ን-ነ-ሮኝ ይሆን-ወ-？ እ---- ነ--- ይ-- ወ-- እ-ነ-ን ነ-ሮ- ይ-ን ወ-？ ------------------ እውነቱን ነግሮኝ ይሆን ወይ？ 0
iw-netu-i----iron-i-yi-on- w-yi？ i-------- n-------- y----- w---- i-i-e-u-i n-g-r-n-i y-h-n- w-y-？ -------------------------------- iwinetuni negironyi yihoni weyi？
Съмнявам се че той наистина ме харесва. በ-ግ---ወደ-ል ----ዬ እ-ረ--ለው። በ--- ይ---- ወ- ብ- እ------- በ-ግ- ይ-ደ-ል ወ- ብ- እ-ረ-ራ-ው- ------------------------- በርግጥ ይወደኛል ወይ ብዬ እጠረጥራለው። 0
b-r--it-i--i--den-a---wey- --yē-it------i--l-wi. b-------- y---------- w--- b--- i--------------- b-r-g-t-i y-w-d-n-a-i w-y- b-y- i-’-r-t-i-a-e-i- ------------------------------------------------ berigit’i yiwedenyali weyi biyē it’eret’iralewi.
Съмнявам се че ще ми пише. ይ-ፍል-ል ወ---- --ረ-ራለ-። ይ----- ወ- ብ- እ------- ይ-ፍ-ኛ- ወ- ብ- እ-ረ-ራ-ው- --------------------- ይጽፍልኛል ወይ ብዬ እጠረጥራለው። 0
yits-i---inyali w-yi-bi-- -t-e----i-al-w-. y-------------- w--- b--- i--------------- y-t-’-f-l-n-a-i w-y- b-y- i-’-r-t-i-a-e-i- ------------------------------------------ yits’ifilinyali weyi biyē it’eret’iralewi.
Съмнявам се че ще се ожени за мен. ያ-----ወይ-ብ- -ጠ--ራለው። ያ---- ወ- ብ- እ------- ያ-ባ-ል ወ- ብ- እ-ረ-ራ-ው- -------------------- ያገባኛል ወይ ብዬ እጠረጥራለው። 0
y-g--a--a-- w--i b-----t-er-t-ir--ewi. y---------- w--- b--- i--------------- y-g-b-n-a-i w-y- b-y- i-’-r-t-i-a-e-i- -------------------------------------- yagebanyali weyi biyē it’eret’iralewi.
Дали наистина ме харесва? በ-ነ----ደኝ ይ-ን? በ--- ይ--- ይ--- በ-ነ- ይ-ደ- ይ-ን- -------------- በውነት ይወደኝ ይሆን? 0
b--i-eti-y-we--n-i y-hon-? b------- y-------- y------ b-w-n-t- y-w-d-n-i y-h-n-? -------------------------- bewineti yiwedenyi yihoni?
Дали ще ми пише? ይፅ--ኝ-ይሆን? ይ---- ይ--- ይ-ፍ-ኝ ይ-ን- ---------- ይፅፍልኝ ይሆን? 0
yit͟s’------y--yih-n-? y------------- y------ y-t-s-i-i-i-y- y-h-n-? ---------------------- yit͟s’ifilinyi yihoni?
Дали ще се ожени за мен? ያገባኝ-ይ-ን? ያ--- ይ--- ያ-ባ- ይ-ን- --------- ያገባኝ ይሆን? 0
yag-b-n-i yih---? y-------- y------ y-g-b-n-i y-h-n-? ----------------- yagebanyi yihoni?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...