Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   bs Zavisne rečenice sa da li

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [devedeset i tri]

Zavisne rečenice sa da li

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. Ne --am-da l- me on v--i. N- z--- d- l- m- o- v---- N- z-a- d- l- m- o- v-l-. ------------------------- Ne znam da li me on voli. 0
Не зная дали той ще се върне. N- -nam -a--i----se o- v--ti--. N- z--- d- l- ć- s- o- v------- N- z-a- d- l- ć- s- o- v-a-i-i- ------------------------------- Ne znam da li će se on vratiti. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. N---na--d--l- ć- m-----va--. N- z--- d- l- ć- m- n------- N- z-a- d- l- ć- m- n-z-a-i- ---------------------------- Ne znam da li će me nazvati. 0
Дали ме обича? Da -i on-m----ipa---o-i? D- l- o- m--- i--- v---- D- l- o- m-n- i-a- v-l-? ------------------------ Da li on mene ipak voli? 0
Дали ще се върне? Da -i -e-------i-ak--rati-i? D- l- ć- s- o- i--- v------- D- l- ć- s- o- i-a- v-a-i-i- ---------------------------- Da li će se on ipak vratiti? 0
Дали ще ми се обади по телефона? D- li--e m- on ipa- n---ati? D- l- ć- m- o- i--- n------- D- l- ć- m- o- i-a- n-z-a-i- ---------------------------- Da li će me on ipak nazvati? 0
Питам се дали той мисли за мен. Pit----e -a li -n--isl---a m-n-. P---- s- d- l- o- m---- n- m---- P-t-m s- d- l- o- m-s-i n- m-n-. -------------------------------- Pitam se da li on misli na mene. 0
Питам се дали той има друга. P-t-- se----li-on-i-a----gu. P---- s- d- l- o- i-- d----- P-t-m s- d- l- o- i-a d-u-u- ---------------------------- Pitam se da li on ima drugu. 0
Питам се дали той лъже. Pit----e-d---- on---že. P---- s- d- l- o- l---- P-t-m s- d- l- o- l-ž-. ----------------------- Pitam se da li on laže. 0
Дали мисли за мен? M-sli--i -n--pa- ----ene? M---- l- o- i--- n- m---- M-s-i l- o- i-a- n- m-n-? ------------------------- Misli li on ipak na mene? 0
Дали той има друга? Im- ------i--k -eku-d-u-u? I-- l- o- i--- n--- d----- I-a l- o- i-a- n-k- d-u-u- -------------------------- Ima li on ipak neku drugu? 0
Дали казва истината? K-že l--o- i-a----t-nu? K--- l- o- i--- i------ K-ž- l- o- i-a- i-t-n-? ----------------------- Kaže li on ipak istinu? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Su--j-- -a-li------ stv-rno -oli. S------ d- l- m- o- s------ v---- S-m-j-m d- l- m- o- s-v-r-o v-l-. --------------------------------- Sumnjam da li me on stvarno voli. 0
Съмнявам се че ще ми пише. Sum-jam-da-li ć- -i--is-t-. S------ d- l- ć- m- p------ S-m-j-m d- l- ć- m- p-s-t-. --------------------------- Sumnjam da li će mi pisati. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. S----am ---li-će ---ož-ni-i. S------ d- l- ć- m- o------- S-m-j-m d- l- ć- m- o-e-i-i- ---------------------------- Sumnjam da li će me oženiti. 0
Дали наистина ме харесва? D---i----mene----a-n----l-? D- l- o- m--- s------ v---- D- l- o- m-n- s-v-r-o v-l-? --------------------------- Da li on mene stvarno voli? 0
Дали ще ми пише? Da--i ć---i ipak-pisat-? D- l- ć- m- i--- p------ D- l- ć- m- i-a- p-s-t-? ------------------------ Da li će mi ipak pisati? 0
Дали ще се ожени за мен? Da--- ---me--pak ož-niti? D- l- ć- m- i--- o------- D- l- ć- m- i-a- o-e-i-i- ------------------------- Da li će me ipak oženiti? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...