Разговорник

Подчинени изречения с дали   »   Nebensätze mit ob

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [dreiundneunzig]

+

Nebensätze mit ob

+

Можете да кликнете върху всяко празно място, за да видите текста, или:   

български немски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. Ic- w--- n----- o- e- m--- l----. Ich weiß nicht, ob er mich liebt. 0 +
Не зная дали той ще се върне. Ic- w--- n----- o- e- z----------. Ich weiß nicht, ob er zurückkommt. 0 +
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. Ic- w--- n----- o- e- m--- a-----. Ich weiß nicht, ob er mich anruft. 0 +
     
Дали ме обича? Ob e- m--- w--- l----? Ob er mich wohl liebt? 0 +
Дали ще се върне? Ob e- w--- z----------? Ob er wohl zurückkommt? 0 +
Дали ще ми се обади по телефона? Ob e- m--- w--- a-----? Ob er mich wohl anruft? 0 +
     
Питам се дали той мисли за мен. Ic- f---- m---- o- e- a- m--- d----. Ich frage mich, ob er an mich denkt. 0 +
Питам се дали той има друга. Ic- f---- m---- o- e- e--- a----- h--. Ich frage mich, ob er eine andere hat. 0 +
Питам се дали той лъже. Ic- f---- m---- o- e- l---. Ich frage mich, ob er lügt. 0 +
     
Дали мисли за мен? Ob e- w--- a- m--- d----? Ob er wohl an mich denkt? 0 +
Дали той има друга? Ob e- w--- e--- a----- h--? Ob er wohl eine andere hat? 0 +
Дали казва истината? Ob e- w--- d-- W------- s---? Ob er wohl die Wahrheit sagt? 0 +
     
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Ic- z-------- o- e- m--- w------- m--. Ich zweifele, ob er mich wirklich mag. 0 +
Съмнявам се че ще ми пише. Ic- z-------- o- e- m-- s-------. Ich zweifele, ob er mir schreibt. 0 +
Съмнявам се че ще се ожени за мен. Ic- z-------- o- e- m--- h-------. Ich zweifele, ob er mich heiratet. 0 +
     
Дали наистина ме харесва? Ob e- m--- w--- w------- m--? Ob er mich wohl wirklich mag? 0 +
Дали ще ми пише? Ob e- m-- w--- s-------? Ob er mir wohl schreibt? 0 +
Дали ще се ожени за мен? Ob e- m--- w--- h-------? Ob er mich wohl heiratet? 0 +
     

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...