Разговорник

Подчинени изречения с дали   »   Δευτερεύουσες προτάσεις με αν

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [ενενήντα τρία]

93 [enenḗnta tría]

+

Δευτερεύουσες προτάσεις με αν

[Deutereúouses protáseis me an]

+

Можете да кликнете върху всяко празно място, за да видите текста, или:   

български гръцки Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. Δε- ξ--- α- μ- α------. Δεν ξέρω αν με αγαπάει. 0
De- x--- a- m- a------. Den xérō an me agapáei. 		+
Не зная дали той ще се върне. Δε- ξ--- α- θ- γ------. Δεν ξέρω αν θα γυρίσει. 0
De- x--- a- t-- g------. Den xérō an tha gyrísei. 		+
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. Δε- ξ--- α- θ- μ-- τ----------. Δεν ξέρω αν θα μου τηλεφωνήσει. 0
De- x--- a- t-- m-- t-----------. Den xérō an tha mou tēlephōnḗsei. 		+
     
Дали ме обича? Άρ--- μ- α------; Άραγε με αγαπάει; 0
Ár--- m- a------? Árage me agapáei? 		+
Дали ще се върне? Άρ--- θ- γ------; Άραγε θα γυρίσει; 0
Ár--- t-- g------? Árage tha gyrísei? 		+
Дали ще ми се обади по телефона? Άρ--- θ- μ- π---- τ-------; Άραγε θα με πάρει τηλέφωνο; 0
Ár--- t-- m- p---- t--------? Árage tha me párei tēléphōno? 		+
     
Питам се дали той мисли за мен. Αν--------- α- μ- σ--------. Αναρωτιέμαι αν με σκέφτεται. 0
An--------- a- m- s---------. Anarōtiémai an me sképhtetai. 		+
Питам се дали той има друга. Αν--------- α- έ--- ά---. Αναρωτιέμαι αν έχει άλλη. 0
An--------- a- é---- á---. Anarōtiémai an échei állē. 		+
Питам се дали той лъже. Αν--------- α- λ--- ψ-----. Αναρωτιέμαι αν λέει ψέματα. 0
An--------- a- l--- p------. Anarōtiémai an léei psémata. 		+
     
Дали мисли за мен? Άρ--- μ- σ--------; Άραγε με σκέφτεται; 0
Ár--- m- s---------? Árage me sképhtetai? 		+
Дали той има друга? Άρ--- έ--- ά---; Άραγε έχει άλλη; 0
Ár--- é---- á---? Árage échei állē? 		+
Дали казва истината? Άρ--- λ--- τ-- α------; Άραγε λέει την αλήθεια; 0
Ár--- l--- t-- a-------? Árage léei tēn alḗtheia? 		+
     
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Αμ------- α- τ-- α---- π---------. Αμφιβάλλω αν του αρέσω πραγματικά. 0
Am-------- a- t-- a---- p---------. Amphibállō an tou arésō pragmatiká. 		+
Съмнявам се че ще ми пише. Αμ------- α- θ- μ-- γ-----. Αμφιβάλλω αν θα μου γράψει. 0
Am-------- a- t-- m-- g------. Amphibállō an tha mou grápsei. 		+
Съмнявам се че ще се ожени за мен. Αμ------- α- θ- μ- π---------. Αμφιβάλλω αν θα με παντρευτεί. 0
Am-------- a- t-- m- p---------. Amphibállō an tha me pantreuteí. 		+
     
Дали наистина ме харесва? Άρ--- τ-- α---- σ-- α------; Άραγε του αρέσω στα αλήθεια; 0
Ár--- t-- a---- s-- a-------? Árage tou arésō sta alḗtheia? 		+
Дали ще ми пише? Άρ--- θ- μ-- γ-----; Άραγε θα μου γράψει; 0
Ár--- t-- m-- g------? Árage tha mou grápsei? 		+
Дали ще се ожени за мен? Άρ--- θ- μ- π---------; Άραγε θα με παντρευτεί; 0
Ár--- t-- m- p---------? Árage tha me pantreuteí? 		+
     

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...