Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   hu Mellékmondatok: vajon - “e” kérdőszóval

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [kilencvenhárom]

Mellékmondatok: vajon - “e” kérdőszóval

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. N-m--udo-, v-jo- ---r-t-e. N-- t----- v---- s-------- N-m t-d-m- v-j-n s-e-e---. -------------------------- Nem tudom, vajon szeret-e. 0
Не зная дали той ще се върне. Ne--tu---,--aj-- ---sz-jö---. N-- t----- v---- v----------- N-m t-d-m- v-j-n v-s-z-j-n-e- ----------------------------- Nem tudom, vajon visszajön-e. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. Nem tu-om------- fe-h-v-e. N-- t----- v---- f-------- N-m t-d-m- v-j-n f-l-í---. -------------------------- Nem tudom, vajon felhív-e. 0
Дали ме обича? Va--n----re----enge-? V---- s------- e----- V-j-n s-e-e--- e-g-m- --------------------- Vajon szeret-e engem? 0
Дали ще се върне? V-----vi-sz------? V---- v----------- V-j-n v-s-z-j-n-e- ------------------ Vajon visszajön-e? 0
Дали ще ми се обади по телефона? V-jon---lhív-- -n-em? V---- f------- e----- V-j-n f-l-í--- e-g-m- --------------------- Vajon felhív-e engem? 0
Питам се дали той мисли за мен. Az---tűnő-ö-,-v-j-- -o---l------? A--- t------- v---- g------- r--- A-o- t-n-d-m- v-j-n g-n-o--- r-m- --------------------------------- Azon tűnődöm, vajon gondol-e rám? 0
Питам се дали той има друга. A-o- t--őd-m, v---n --n-e-vala---e? A--- t------- v---- v---- v-------- A-o- t-n-d-m- v-j-n v-n-e v-l-k-j-? ----------------------------------- Azon tűnődöm, vajon van-e valakije? 0
Питам се дали той лъже. A--- -ű--dö-,-v---------dik-e? A--- t------- v---- h--------- A-o- t-n-d-m- v-j-n h-z-d-k-e- ------------------------------ Azon tűnődöm, vajon hazudik-e? 0
Дали мисли за мен? V-j-- --n----- -á-? V---- g------- r--- V-j-n g-n-o--- r-m- ------------------- Vajon gondol-e rám? 0
Дали той има друга? Vajo- va--e -al--ije? V---- v---- v-------- V-j-n v-n-e v-l-k-j-? --------------------- Vajon van-e valakije? 0
Дали казва истината? Vaj-n-a--i---s-g-t -ond-a--? V---- a- i-------- m-------- V-j-n a- i-a-s-g-t m-n-j---? ---------------------------- Vajon az igazságot mondja-e? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Kétel-ed-m, --------ló-a- --d-el-e-en-e-. K---------- v---- v------ k------- e----- K-t-l-e-e-, v-j-n v-l-b-n k-d-e--- e-g-m- ----------------------------------------- Kételkedem, vajon valóban kedvel-e engem. 0
Съмнявам се че ще ми пише. Kéte--ede----a-o- ---e-n-k--. K---------- v---- í--- n----- K-t-l-e-e-, v-j-n í--- n-k-m- ----------------------------- Kételkedem, vajon ír-e nekem. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. K--e-k--em- --jo- e------e -e--s-g-l. K---------- v---- e------- f--------- K-t-l-e-e-, v-j-n e-v-s--- f-l-s-g-l- ------------------------------------- Kételkedem, vajon elvesz-e feleségül. 0
Дали наистина ме харесва? V-----tén-l-g ke------? V---- t------ k-------- V-j-n t-n-l-g k-d-e---? ----------------------- Vajon tényleg kedvel-e? 0
Дали ще ми пише? V--on-ír-e----em? V---- í--- n----- V-j-n í--- n-k-m- ----------------- Vajon ír-e nekem? 0
Дали ще се ожени за мен? Vaj-n -l------ f-le--g-l? V---- e------- f--------- V-j-n e-v-s--- f-l-s-g-l- ------------------------- Vajon elvesz-e feleségül? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...