Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   lv Palīgteikumi ar vai

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [deviņdesmit trīs]

Palīgteikumi ar vai

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. Es -ez---, -a- v--š m--- mī-. E- n------ v-- v--- m--- m--- E- n-z-n-, v-i v-ņ- m-n- m-l- ----------------------------- Es nezinu, vai viņš mani mīl. 0
Не зная дали той ще се върне. E- n---n-,-v---vi-š--ā-s ---ak--. E- n------ v-- v--- n--- a------- E- n-z-n-, v-i v-ņ- n-k- a-p-k-ļ- --------------------------------- Es nezinu, vai viņš nāks atpakaļ. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. E---e-inu,---- --ņš -an --ez--n--. E- n------ v-- v--- m-- p--------- E- n-z-n-, v-i v-ņ- m-n p-e-v-n-s- ---------------------------------- Es nezinu, vai viņš man piezvanīs. 0
Дали ме обича? Va--v--š m--- --l? V-- v--- m--- m--- V-i v-ņ- m-n- m-l- ------------------ Vai viņš mani mīl? 0
Дали ще се върне? V-i-vi-- --k- --pa-a-? V-- v--- n--- a------- V-i v-ņ- n-k- a-p-k-ļ- ---------------------- Vai viņš nāks atpakaļ? 0
Дали ще ми се обади по телефона? V-i v--š--an -i--v--ī-? V-- v--- m-- p--------- V-i v-ņ- m-n p-e-v-n-s- ----------------------- Vai viņš man piezvanīs? 0
Питам се дали той мисли за мен. E- -a-t-j- se-, vai--i-š ---- par-m-n-? E- j------ s--- v-- v--- d--- p-- m---- E- j-u-ā-u s-v- v-i v-ņ- d-m- p-r m-n-? --------------------------------------- Es jautāju sev, vai viņš domā par mani? 0
Питам се дали той има друга. Es-jau--ju-sev,--ai -i--- -r -ā-------? E- j------ s--- v-- v---- i- k--- c---- E- j-u-ā-u s-v- v-i v-ņ-m i- k-d- c-t-? --------------------------------------- Es jautāju sev, vai viņam ir kāda cita? 0
Питам се дали той лъже. E- j-u---u s--- va--vi-- m--o? E- j------ s--- v-- v--- m---- E- j-u-ā-u s-v- v-i v-ņ- m-l-? ------------------------------ Es jautāju sev, vai viņš melo? 0
Дали мисли за мен? V-- vi-š -----p---ma-i? V-- v--- d--- p-- m---- V-i v-ņ- d-m- p-r m-n-? ----------------------- Vai viņš domā par mani? 0
Дали той има друга? V-- -iņa- -r----- --t-? V-- v---- i- k--- c---- V-i v-ņ-m i- k-d- c-t-? ----------------------- Vai viņam ir kāda cita? 0
Дали казва истината? V-i vi-š sa-a-pa-ies---? V-- v--- s--- p--------- V-i v-ņ- s-k- p-t-e-ī-u- ------------------------ Vai viņš saka patiesību? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Es --ub-s---a- e- vi--- p-tieš---p-t--u. E- š------ v-- e- v---- p------- p------ E- š-u-o-, v-i e- v-ņ-m p-t-e-ā- p-t-k-. ---------------------------------------- Es šaubos, vai es viņam patiešām patīku. 0
Съмнявам се че ще ми пише. Es šau--s--va---i-----n rak--īs. E- š------ v-- v--- m-- r------- E- š-u-o-, v-i v-ņ- m-n r-k-t-s- -------------------------------- Es šaubos, vai viņš man rakstīs. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. E--šau-o----ai-v--š m-ni pr----. E- š------ v-- v--- m--- p------ E- š-u-o-, v-i v-ņ- m-n- p-e-ē-. -------------------------------- Es šaubos, vai viņš mani precēs. 0
Дали наистина ме харесва? V-i -s vi--- p--ie--- p-tīk-? V-- e- v---- p------- p------ V-i e- v-ņ-m p-t-e-ā- p-t-k-? ----------------------------- Vai es viņam patiešām patīku? 0
Дали ще ми пише? Vai -iņ--man--a-stī-? V-- v--- m-- r------- V-i v-ņ- m-n r-k-t-s- --------------------- Vai viņš man rakstīs? 0
Дали ще се ожени за мен? Va---iņ- --ni -r----? V-- v--- m--- p------ V-i v-ņ- m-n- p-e-ē-? --------------------- Vai viņš mani precēs? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...