Разговорник

bg Съюзи 1   »   ca Conjuncions 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [noranta-quatre]

Conjuncions 1

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. E---ra--i-s-q-e de-x-----p-o-re. E----- f--- q-- d---- d- p------ E-p-r- f-n- q-e d-i-i d- p-o-r-. -------------------------------- Espera fins que deixi de ploure. 0
Чакай, докато свърша. E--e-----ns-q-e-(jo)--ca-i. E----- f--- q-- (--- a----- E-p-r- f-n- q-e (-o- a-a-i- --------------------------- Espera fins que (jo) acabi. 0
Чакай, докато той се върне. Es-e-a-f-ns -u--(el-- -orn-. E----- f--- q-- (---- t----- E-p-r- f-n- q-e (-l-) t-r-i- ---------------------------- Espera fins que (ell) torni. 0
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. Es---- f-ns --e -e-m’ei---u-n els -ab--l-. E----- f--- q-- s- m--------- e-- c------- E-p-r- f-n- q-e s- m-e-x-g-i- e-s c-b-l-s- ------------------------------------------ Espero fins que se m’eixuguin els cabells. 0
Ще чакам, докато филмът свърши. E-pe----i---q-e -cab--la pe--l--ul-. E----- f--- q-- a---- l- p---------- E-p-r- f-n- q-e a-a-i l- p-l-l-c-l-. ------------------------------------ Espero fins que acabi la pel•lícula. 0
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. E-per- --- e--p-s---e-- e- semà-o-. E----- q-- e- p--- v--- e- s------- E-p-r- q-e e- p-s- v-r- e- s-m-f-r- ----------------------------------- Espero que es posi verd el semàfor. 0
Кога заминаваш на почивка? Q------’- va- -- va--n-es? Q--- t--- v-- d- v-------- Q-a- t-’- v-s d- v-c-n-e-? -------------------------- Quan te’n vas de vacances? 0
Още преди лятната ваканция? A-an- -e---s -acan-es d’estiu? A---- d- l-- v------- d------- A-a-s d- l-s v-c-n-e- d-e-t-u- ------------------------------ Abans de les vacances d’estiu? 0
Да, още преди да започне лятната ваканция. Sí, --------e-co--n--n l--------c-- --e--i-. S-- a---- q-- c------- l-- v------- d------- S-, a-a-s q-e c-m-n-i- l-s v-c-n-e- d-e-t-u- -------------------------------------------- Sí, abans que comencin les vacances d’estiu. 0
Поправи покрива, преди да започне зимата. R--a---el---u--t--b-ns------o-en---l’hi---n. R----- e- t----- a---- q-- c------ l-------- R-p-r- e- t-u-a- a-a-s q-e c-m-n-i l-h-v-r-. -------------------------------------------- Repara el teulat abans que comenci l’hivern. 0
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. R-nt-’----- m-ns-a-a-- d- -eu-e------la. R------ l-- m--- a---- d- s---- a t----- R-n-a-t l-s m-n- a-a-s d- s-u-e a t-u-a- ---------------------------------------- Renta’t les mans abans de seure a taula. 0
Затвори прозореца, преди да излезеш. Tan-- -a--i---tra aban- de-------. T---- l- f------- a---- d- s------ T-n-a l- f-n-s-r- a-a-s d- s-r-i-. ---------------------------------- Tanca la finestra abans de sortir. 0
Кога ще се върнеш вкъщи? Qu-n -é-s-a-----? Q--- v--- a c---- Q-a- v-n- a c-s-? ----------------- Quan véns a casa? 0
След часовете? De-p--s d- ---cl-s--? D------ d- l- c------ D-s-r-s d- l- c-a-s-? --------------------- Després de la classe? 0
Да, след като свършат часовете. Sí--d-spré- que s’-a---a--b-- la -l--se. S-- d------ q-- s----- a----- l- c------ S-, d-s-r-s q-e s-h-g- a-a-a- l- c-a-s-. ---------------------------------------- Sí, després que s’hagi acabat la classe. 0
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. Des-rés -’-a-e-----g---un------e----ja -o---dia-tr-ballar. D------ d------ t----- u- a-------- j- n- p---- t--------- D-s-r-s d-h-v-r t-n-u- u- a-c-d-n-, j- n- p-d-a t-e-a-l-r- ---------------------------------------------------------- Després d’haver tingut un accident, ja no podia treballar. 0
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Desp-é- ---p-r--e e- -e- l-o---- --e-al-,--e’n--a -nar-a---è----. D------ d- p----- e- s-- l--- d- t------- s--- v- a--- a A------- D-s-r-s d- p-r-r- e- s-u l-o- d- t-e-a-l- s-’- v- a-a- a A-è-i-a- ----------------------------------------------------------------- Després de perdre el seu lloc de treball, se’n va anar a Amèrica. 0
След като замина за Америка, той забогатя. D-spré---’-n-- -ls-E-t-ts-----s- -s-----e--ric. D------ d----- a-- E----- U----- e- v- f-- r--- D-s-r-s d-a-a- a-s E-t-t- U-i-s- e- v- f-r r-c- ----------------------------------------------- Després d’anar als Estats Units, es va fer ric. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...