Разговорник

bg Съюзи 1   »   et Sidesõnad 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [üheksakümmend neli]

Sidesõnad 1

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. Oo-- kuni ---- ---eb. O--- k--- v--- l----- O-t- k-n- v-h- l-p-b- --------------------- Oota kuni vihm lõpeb. 0
Чакай, докато свърша. O-ta-k-n--ma---l-is -len. O--- k--- m- v----- o---- O-t- k-n- m- v-l-i- o-e-. ------------------------- Oota kuni ma valmis olen. 0
Чакай, докато той се върне. Oota-k-n---a --g-----ul-b. O--- k--- t- t----- t----- O-t- k-n- t- t-g-s- t-l-b- -------------------------- Oota kuni ta tagasi tuleb. 0
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. Ma oo-a- -u---------kse- -n-ku----. M- o---- k--- m- j------ o- k------ M- o-t-n k-n- m- j-u-s-d o- k-i-a-. ----------------------------------- Ma ootan kuni mu juuksed on kuivad. 0
Ще чакам, докато филмът свърши. M- o--a- ku-i -i-m --- --p--. M- o---- k--- f--- ä-- l----- M- o-t-n k-n- f-l- ä-a l-p-b- ----------------------------- Ma ootan kuni film ära lõpeb. 0
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. Ma o--a------ ----i tul-----el---k---ä--b. M- o---- k--- f---- t--- r--------- l----- M- o-t-n k-n- f-o-i t-l- r-h-l-s-k- l-h-b- ------------------------------------------ Ma ootan kuni foori tuli roheliseks läheb. 0
Кога заминаваш на почивка? M----- s- p-h--s--e -õ-d-d? M----- s- p-------- s------ M-l-a- s- p-h-u-e-e s-i-a-? --------------------------- Millal sa puhkusele sõidad? 0
Още преди лятната ваканция? V-e- --n--su--v----ga? V--- e--- s----------- V-e- e-n- s-v-v-h-a-a- ---------------------- Veel enne suvevaheaga? 0
Да, още преди да започне лятната ваканция. Jah- -n-e--uv---hea-- --gu--. J--- e--- s---------- a------ J-h- e-n- s-v-v-h-a-a a-g-s-. ----------------------------- Jah, enne suvevaheaja algust. 0
Поправи покрива, преди да започне зимата. Par-nda----u- e---,--u----lv-alg--. P------ k---- e---- k-- t--- a----- P-r-n-a k-t-s e-n-, k-i t-l- a-g-b- ----------------------------------- Paranda katus enne, kui talv algab. 0
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. Pes- o-a --ed-en--,-k-i---u-a is-u-. P--- o-- k--- e---- k-- l---- i----- P-s- o-a k-e- e-n-, k-i l-u-a i-t-d- ------------------------------------ Pese oma käed enne, kui lauda istud. 0
Затвори прозореца, преди да излезеш. S---- ---n --ne,-k-i--ä-j---ä-e-. S---- a--- e---- k-- v---- l----- S-l-e a-e- e-n-, k-i v-l-a l-h-d- --------------------------------- Sulge aken enne, kui välja lähed. 0
Кога ще се върнеш вкъщи? Mi-l-- ---koj- -uled? M----- s- k--- t----- M-l-a- s- k-j- t-l-d- --------------------- Millal sa koju tuled? 0
След часовете? Peal--t---e? P---- t----- P-a-e t-n-e- ------------ Peale tunde? 0
Да, след като свършат часовете. J-h--peale -u--ide lõ-p-. J--- p---- t------ l----- J-h- p-a-e t-n-i-e l-p-u- ------------------------- Jah, peale tundide lõppu. 0
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. Pe-l----da--kui-tal -n-etu- ol-, ei s-anud----enam-t-ö--d-. P---- s---- k-- t-- õ------ o--- e- s----- t- e--- t------- P-a-e s-d-, k-i t-l õ-n-t-s o-i- e- s-a-u- t- e-a- t-ö-a-a- ----------------------------------------------------------- Peale seda, kui tal õnnetus oli, ei saanud ta enam töötada. 0
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Pe----s-------i -a t-ö -ao---, --k- -- Am-e----ss-. P---- s---- k-- t- t-- k------ l--- t- A----------- P-a-e s-d-, k-i t- t-ö k-o-a-, l-k- t- A-e-r-k-s-e- --------------------------------------------------- Peale seda, kui ta töö kaotas, läks ta Ameerikasse. 0
След като замина за Америка, той забогатя. Pe----sed-- k-i -a Am-e--k-ss- -äk-- --i----rik-ak-. P---- s---- k-- t- A---------- l---- s-- t- r------- P-a-e s-d-, k-i t- A-e-r-k-s-e l-k-, s-i t- r-k-a-s- ---------------------------------------------------- Peale seda, kui ta Ameerikasse läks, sai ta rikkaks. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...