Разговорник

bg Съюзи 1   »   sl Vezniki 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [štiriindevetdeset]

Vezniki 1

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. P-----j- -okl-r--e --e-e-a -ež. P------- d----- n- p------ d--- P-č-k-j- d-k-e- n- p-e-e-a d-ž- ------------------------------- Počakaj, dokler ne preneha dež. 0
Чакай, докато свърша. Poča---,--ok--r -e k---a-. P------- d----- n- k------ P-č-k-j- d-k-e- n- k-n-a-. -------------------------- Počakaj, dokler ne končam. 0
Чакай, докато той се върне. Poč--a-,-dok--r---------n-. P------- d----- s- n- v---- P-č-k-j- d-k-e- s- n- v-n-. --------------------------- Počakaj, dokler se ne vrne. 0
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. P--aka-,-----e- -e--i n---osuši----a-je. P------- d----- s- m- n- p------- l----- P-č-k-m- d-k-e- s- m- n- p-s-š-j- l-s-e- ---------------------------------------- Počakam, dokler se mi ne posušijo lasje. 0
Ще чакам, докато филмът свърши. Po-a-a-, dok-----e-f-l- ne ko---. P------- d----- s- f--- n- k----- P-č-k-m- d-k-e- s- f-l- n- k-n-a- --------------------------------- Počakam, dokler se film ne konča. 0
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. P-č-k--,-d-kle--se----- ne b---ele-. P------- d----- s------ n- b- z----- P-č-k-m- d-k-e- s-m-f-r n- b- z-l-n- ------------------------------------ Počakam, dokler semafor ne bo zelen. 0
Кога заминаваш на почивка? Kd-j ---o-pelje--na -o-u--? K--- s- o------- n- d------ K-a- s- o-p-l-e- n- d-p-s-? --------------------------- Kdaj se odpelješ na dopust? 0
Още преди лятната ваканция? Š- p-e--p-le-ni-i počit-i--m-? Š- p--- p-------- p----------- Š- p-e- p-l-t-i-i p-č-t-i-a-i- ------------------------------ Še pred poletnimi počitnicami? 0
Да, още преди да започне лятната ваканция. J-, š--pre--- -e-začn-jo--ol-tn- po-i--ice. J-- š- p----- s- z------ p------ p--------- J-, š- p-e-e- s- z-č-e-o p-l-t-e p-č-t-i-e- ------------------------------------------- Ja, še preden se začnejo poletne počitnice. 0
Поправи покрива, преди да започне зимата. Po-r----st----,---e-en -e--a--e z---. P------ s------ p----- s- z---- z---- P-p-a-i s-r-h-, p-e-e- s- z-č-e z-m-. ------------------------------------- Popravi streho, preden se začne zima. 0
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. U--- -i-ro--, p---e--se-e- -a----o. U--- s- r---- p----- s---- z- m---- U-i- s- r-k-, p-e-e- s-d-š z- m-z-. ----------------------------------- Umij si roke, preden sedeš za mizo. 0
Затвори прозореца, преди да излезеш. Z--ri o---- p--d-n ---š----. Z---- o---- p----- g--- v--- Z-p-i o-n-, p-e-e- g-e- v-n- ---------------------------- Zapri okno, preden greš ven. 0
Кога ще се върнеш вкъщи? K--j-p------dom--? K--- p----- d----- K-a- p-i-e- d-m-v- ------------------ Kdaj prideš domov? 0
След часовете? P- po-k-? P- p----- P- p-u-u- --------- Po pouku? 0
Да, след като свършат часовете. J-,-po--m--o bo -o--- -ou--. J-- p---- k- b- k---- p----- J-, p-t-m k- b- k-n-c p-u-a- ---------------------------- Ja, potem ko bo konec pouka. 0
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. Po-em- -- se--u-j- -god-la ---re-a- ---v-- -o--- --l---. P----- k- s- m- j- z------ n------- n- v-- m---- d------ P-t-m- k- s- m- j- z-o-i-a n-s-e-a- n- v-č m-g-l d-l-t-. -------------------------------------------------------- Potem, ko se mu je zgodila nesreča, ni več mogel delati. 0
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Po--m, ko j- i--ub-- ----,--- o---l - Am---k-. P----- k- j- i------ d---- j- o---- v A------- P-t-m- k- j- i-g-b-l d-l-, j- o-š-l v A-e-i-o- ---------------------------------------------- Potem, ko je izgubil delo, je odšel v Ameriko. 0
След като замина за Америка, той забогатя. P-t--,-ko j- --- - --e---o---e p----l--o--t. P----- k- j- š-- v A------- j- p----- b----- P-t-m- k- j- š-l v A-e-i-o- j- p-s-a- b-g-t- -------------------------------------------- Potem, ko je šel v Ameriko, je postal bogat. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...