Разговорник

bg Съюзи 1   »   sr Везници 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [деведесет и четири]

94 [devedeset i četiri]

Везници 1

[Veznici 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. Чекај -ок --ша----престан-. Ч---- д-- к--- н- п-------- Ч-к-ј д-к к-ш- н- п-е-т-н-. --------------------------- Чекај док киша не престане. 0
Č---- do- -iš---- --es--n-. Č---- d-- k--- n- p-------- Č-k-j d-k k-š- n- p-e-t-n-. --------------------------- Čekaj dok kiša ne prestane.
Чакай, докато свърша. Чек-- --- зав-ш--. Ч---- д-- з------- Ч-к-ј д-к з-в-ш-м- ------------------ Чекај док завршим. 0
Ček-- -ok--av--im. Č---- d-- z------- Č-k-j d-k z-v-š-m- ------------------ Čekaj dok završim.
Чакай, докато той се върне. Че--- д-к-с- -- -----а-и. Ч---- д-- с- о- н- в----- Ч-к-ј д-к с- о- н- в-а-и- ------------------------- Чекај док се он не врати. 0
Č-k-j -ok -- ---n- v--t-. Č---- d-- s- o- n- v----- Č-k-j d-k s- o- n- v-a-i- ------------------------- Čekaj dok se on ne vrati.
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. Ја---ка--д-к м- се-коса н---суш-. Ј- ч---- д-- м- с- к--- н- о----- Ј- ч-к-м д-к м- с- к-с- н- о-у-и- --------------------------------- Ја чекам док ми се коса не осуши. 0
Ja če-a--d-k--i--e -o-- ne--suš-. J- č---- d-- m- s- k--- n- o----- J- č-k-m d-k m- s- k-s- n- o-u-i- --------------------------------- Ja čekam dok mi se kosa ne osuši.
Ще чакам, докато филмът свърши. Ја ч--а---о- ---ф--м--- завр-и. Ј- ч---- д-- с- ф--- н- з------ Ј- ч-к-м д-к с- ф-л- н- з-в-ш-. ------------------------------- Ја чекам док се филм не заврши. 0
Ja--e-am---k -e f-----e za-r--. J- č---- d-- s- f--- n- z------ J- č-k-m d-k s- f-l- n- z-v-š-. ------------------------------- Ja čekam dok se film ne završi.
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. Ј-----ам-док--а с---ф-р- не--у-е --ле-о. Ј- ч---- д-- н- с------- н- б--- з------ Ј- ч-к-м д-к н- с-м-ф-р- н- б-д- з-л-н-. ---------------------------------------- Ја чекам док на семафору не буде зелено. 0
Ja ---am-d----a s----o-u--e bu-e-z----o. J- č---- d-- n- s------- n- b--- z------ J- č-k-m d-k n- s-m-f-r- n- b-d- z-l-n-. ---------------------------------------- Ja čekam dok na semaforu ne bude zeleno.
Кога заминаваш на почивка? Кад- п-т--еш -- -од-шњи--д---? К--- п------ н- г------ о----- К-д- п-т-ј-ш н- г-д-ш-и о-м-р- ------------------------------ Када путујеш на годишњи одмор? 0
Ka----u--ješ----go--šnji --m-r? K--- p------ n- g------- o----- K-d- p-t-j-š n- g-d-š-j- o-m-r- ------------------------------- Kada putuješ na godišnji odmor?
Още преди лятната ваканция? Ј----р- ----ег --с-у---? Ј-- п-- л----- р-------- Ј-ш п-е л-т-е- р-с-у-т-? ------------------------ Још пре летњег распуста? 0
J----re----nj-- r-sp--ta? J-- p-- l------ r-------- J-š p-e l-t-j-g r-s-u-t-? ------------------------- Još pre letnjeg raspusta?
Да, още преди да започне лятната ваканция. Да- -о--пр- него -о-н---е--и р----ст. Д-- ј-- п-- н--- п---- л---- р------- Д-, ј-ш п-е н-г- п-ч-е л-т-и р-с-у-т- ------------------------------------- Да, још пре него почне летњи распуст. 0
Da, -oš p-e neg- ----e-l-tn-i r-spu--. D-- j-- p-- n--- p---- l----- r------- D-, j-š p-e n-g- p-č-e l-t-j- r-s-u-t- -------------------------------------- Da, još pre nego počne letnji raspust.
Поправи покрива, преди да започне зимата. П-п--ви-к-ов, -ре --го-што---чне зи--. П------ к---- п-- н--- ш-- п---- з---- П-п-а-и к-о-, п-е н-г- ш-о п-ч-е з-м-. -------------------------------------- Поправи кров, пре него што почне зима. 0
P--rav- ----, --e ne-- --- --č-e --ma. P------ k---- p-- n--- š-- p---- z---- P-p-a-i k-o-, p-e n-g- š-o p-č-e z-m-. -------------------------------------- Popravi krov, pre nego što počne zima.
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. О-е-и --ке- -р- -его што-се-неш з- ---. О---- р---- п-- н--- ш-- с----- з- с--- О-е-и р-к-, п-е н-г- ш-о с-д-е- з- с-о- --------------------------------------- Опери руке, пре него што седнеш за сто. 0
Operi-ruke, p-e-ne---š-- s--neš z- st-. O---- r---- p-- n--- š-- s----- z- s--- O-e-i r-k-, p-e n-g- š-o s-d-e- z- s-o- --------------------------------------- Operi ruke, pre nego što sedneš za sto.
Затвори прозореца, преди да излезеш. Затво-и--р-зо-,-п-е---го што иза---. З------ п------ п-- н--- ш-- и------ З-т-о-и п-о-о-, п-е н-г- ш-о и-а-е-. ------------------------------------ Затвори прозор, пре него што изађеш. 0
Za-v-r- pro-or- --e ne-- -to i-ađe-. Z------ p------ p-- n--- š-- i------ Z-t-o-i p-o-o-, p-e n-g- š-o i-a-e-. ------------------------------------ Zatvori prozor, pre nego što izađeš.
Кога ще се върнеш вкъщи? К-д--ћ-- -оћи-ку-и? К--- ћ-- д--- к---- К-д- ћ-ш д-ћ- к-ћ-? ------------------- Када ћеш доћи кући? 0
K-da će--do--i k----? K--- c--- d---- k----- K-d- c-e- d-c-i k-c-i- ---------------------- Kada ćeš doći kući?
След часовете? Н-к-------а-е? Н---- н------- Н-к-н н-с-а-е- -------------- Након наставе? 0
N-kon-n--t--e? N---- n------- N-k-n n-s-a-e- -------------- Nakon nastave?
Да, след като свършат часовете. Д-- -ако--што ---н-с-а-а завр-и. Д-- н---- ш-- с- н------ з------ Д-, н-к-н ш-о с- н-с-а-а з-в-ш-. -------------------------------- Да, након што се настава заврши. 0
Da, n--on --o--- n-st-va----r-i. D-- n---- š-- s- n------ z------ D-, n-k-n š-o s- n-s-a-a z-v-š-. -------------------------------- Da, nakon što se nastava završi.
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. На-он што-ј- и-ао-н-з-од-,-он----е----е-м-г------ити. Н---- ш-- ј- и--- н------- о- в--- н--- м---- р------ Н-к-н ш-о ј- и-а- н-з-о-у- о- в-ш- н-ј- м-г-о р-д-т-. ----------------------------------------------------- Након што је имао незгоду, он више није могао радити. 0
Nak---š-o-je -ma- -e-g---, o--vi-e n--e---g-- ra-i--. N---- š-- j- i--- n------- o- v--- n--- m---- r------ N-k-n š-o j- i-a- n-z-o-u- o- v-š- n-j- m-g-o r-d-t-. ----------------------------------------------------- Nakon što je imao nezgodu, on više nije mogao raditi.
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Након-ш----е ---убио-п-с--,-отиш-о -e-у--ме-и--. Н---- ш-- ј- и------ п----- о----- j- у А------- Н-к-н ш-о ј- и-г-б-о п-с-о- о-и-а- j- у А-е-и-у- ------------------------------------------------ Након што је изгубио посао, отишао je у Америку. 0
Na--- -t- j- -z--b-- p-s--- --i-a- -e u -meri--. N---- š-- j- i------ p----- o----- j- u A------- N-k-n š-o j- i-g-b-o p-s-o- o-i-a- j- u A-e-i-u- ------------------------------------------------ Nakon što je izgubio posao, otišao je u Ameriku.
След като замина за Америка, той забогатя. Нак-- --о ј- --иша- у -м-р--у, ---се о--г-т-о. Н---- ш-- ј- о----- у А------- о- с- о-------- Н-к-н ш-о ј- о-и-а- у А-е-и-у- о- с- о-о-а-и-. ---------------------------------------------- Након што је отишао у Америку, он се обогатио. 0
Na-on --o j--o-iš-- u Am--i--- o- se obogatio. N---- š-- j- o----- u A------- o- s- o-------- N-k-n š-o j- o-i-a- u A-e-i-u- o- s- o-o-a-i-. ---------------------------------------------- Nakon što je otišao u Ameriku, on se obogatio.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...