Разговорник

bg Съюзи 2   »   lv Saikļi 2

95 [деветдесет и пет]

Съюзи 2

Съюзи 2

95 [deviņdesmit pieci]

Saikļi 2

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Тя откога не работите вече? K----k------ik- v-ņa-va--s ---tr---? K--- k--- l---- v--- v---- n-------- K-p- k-r- l-i-a v-ņ- v-i-s n-s-r-d-? ------------------------------------ Kopš kura laika viņa vairs nestrādā? 0
От женитбата си ли? K--- ----r--ējus-e-? K--- i- p----------- K-p- i- p-e-ē-u-i-s- -------------------- Kopš ir precējusies? 0
Да, откакто се омъжи, тя не работи вече. J-- --ņ---a------st--dā----pš -r-p-ecējus-e-. J-- v--- v---- n-------- k--- i- p----------- J-, v-ņ- v-i-s n-s-r-d-, k-p- i- p-e-ē-u-i-s- --------------------------------------------- Jā, viņa vairs nestrādā, kopš ir precējusies. 0
Откакто се омъжи, тя не работи повече. Kop-----a-ir -r-cē-usi-------a----rs-n--trā-ā. K--- v--- i- p----------- v--- v---- n-------- K-p- v-ņ- i- p-e-ē-u-i-s- v-ņ- v-i-s n-s-r-d-. ---------------------------------------------- Kopš viņa ir precējusies, viņa vairs nestrādā. 0
Откакто се познават, те са щастливи. K--š -i----a---- -ie----tru,--i----r-l-im--i. K--- v--- p----- v---- o---- v--- i- l------- K-p- v-ņ- p-z-s- v-e-s o-r-, v-ņ- i- l-i-ī-i- --------------------------------------------- Kopš viņi pazīst viens otru, viņi ir laimīgi. 0
Откакто имат деца, те рядко излизат. Ko-š-v--i------b-rn-, viņ- -et- k------- -z-et. K--- v----- i- b----- v--- r--- k--- k-- i----- K-p- v-ņ-e- i- b-r-i- v-ņ- r-t- k-u- k-r i-i-t- ----------------------------------------------- Kopš viņiem ir bērni, viņi reti kaut kur iziet. 0
Тя кога се обажда по телефона? K-d-vi-a ru-ā--a -e-e--nu? K-- v--- r--- p- t-------- K-d v-ņ- r-n- p- t-l-f-n-? -------------------------- Kad viņa runā pa telefonu? 0
По време на пътуването? Bra---e-a l---ā? B-------- l----- B-a-c-e-a l-i-ā- ---------------- Brauciena laikā? 0
Да, докато шофира. J----a- -i---bra-c-a---ašīn-. J-- k-- v--- b---- a- m------ J-, k-d v-ņ- b-a-c a- m-š-n-. ----------------------------- Jā, kad viņa brauc ar mašīnu. 0
Тя се обажда по телефона, докато шофира. V--a -un- -a te----n-, --d br-u- ---ma-ī-u. V--- r--- p- t-------- k-- b---- a- m------ V-ņ- r-n- p- t-l-f-n-, k-d b-a-c a- m-š-n-. ------------------------------------------- Viņa runā pa telefonu, kad brauc ar mašīnu. 0
Тя гледа телевизия, докато глади. Viņa-s----s--ele--zoru- k-d--lu-ina. V--- s----- t---------- k-- g------- V-ņ- s-a-ā- t-l-v-z-r-, k-d g-u-i-a- ------------------------------------ Viņa skatās televizoru, kad gludina. 0
Тя слуша музика, докато работи. Viņ- k-a--ā- mū---u,-kad pilda-u-d-----s. V--- k------ m------ k-- p---- u--------- V-ņ- k-a-s-s m-z-k-, k-d p-l-a u-d-v-m-s- ----------------------------------------- Viņa klausās mūziku, kad pilda uzdevumus. 0
Аз не виждам нищо, ако / когато нямам очила. Es----o--e-ed--- -- ----na--br-ļļu. E- n--- n------- j- m-- n-- b------ E- n-k- n-r-d-u- j- m-n n-v b-i-ļ-. ----------------------------------- Es neko neredzu, ja man nav briļļu. 0
Аз не разбирам нищо, ако / когато музиката е силна. Es nek- -e--pr---- -a m-z--a-ir--i- --a--. E- n--- n--------- j- m----- i- t-- s----- E- n-k- n-s-p-o-u- j- m-z-k- i- t-k s-a-a- ------------------------------------------ Es neko nesaprotu, ja mūzika ir tik skaļa. 0
Не подушвам нищо, ако / когато имам хрема. E- -e-o nesao-u,-ja -----r --s--s. E- n--- n------- j- m-- i- i------ E- n-k- n-s-o-u- j- m-n i- i-s-a-. ---------------------------------- Es neko nesaožu, ja man ir iesnas. 0
Ще вземем такси, ако вали. M-- ņ-m----taks--etru--j---īs l-et-s. M-- ņ----- t---------- j- l-- l------ M-s ņ-m-i- t-k-o-e-r-, j- l-s l-e-u-. ------------------------------------- Mēs ņemsim taksometru, ja līs lietus. 0
Ще направим околосветско пътешествие, ако спечелим от тотото. M-s --ceļ---- --s-u--,-j--l---ē-----ot---jā. M-- a-------- p------- j- l------- l-------- M-s a-c-ļ-s-m p-s-u-i- j- l-i-ē-i- l-t-r-j-. -------------------------------------------- Mēs apceļosim pasauli, ja laimēsim loterijā. 0
Ще започнем да се храним, ако той не дойде скоро. M---s-ks-- ē-t, j--v-ņa dr---ne--s---ā-. M-- s----- ē--- j- v--- d--- n---- k---- M-s s-k-i- ē-t- j- v-ņ- d-ī- n-b-s k-ā-. ---------------------------------------- Mēs sāksim ēst, ja viņa drīz nebūs klāt. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците на Европейския съюз

Днес Европейският съюз се състои от повече от 25 страни. В бъдеще дори и повече държави ще се включат в ЕС. Една нова страна обикновено означава също и нов език. В момента повече от 20 различни езика се говорят в ЕС. Всички езици в Европейския съюз са равни. Това разнообразие от езици е очарователно. Но то може също да доведе и до проблеми. Скептиците смятат, че многото езици са пречка за ЕС. Те възпрепятстват ефективното сътрудничество. Мнозина мислят, че следователно трябва да има общ език. Всички страни трябва да имат възможност да общуват на този език. Но това не е толкова лесно. Никой език не може да бъде обявен за единствен официален език. Другите страни ще се чувстват в неравностойно положение. И няма нито един истински неутрален език в Европа... Един изкуствен език като Есперанто също няма да работи. Защото културата на една държава винаги се отразява в езика. Ето защо нито една страна не иска да се откаже от своя език. Държавите виждат част от своята идентичност в своя език. Езиковата политика е важен елемент в дневния ред на ЕС. Има дори и комисар по въпросите на многоезичието. ЕС има най-много устни и писмени преводачи в света. Около 3500 души работят, за да направят възможно едно споразумение. Въпреки това, не всички документи винаги могат да бъдат преведени. Това би отнело твърде много време и би струвало твърде много пари. Повечето документи се превеждат само на няколко езика. Множеството езици са едно от най-големите предизвикателства за ЕС. Европа трябва да се обедини, без да губи множеството си идентичности!