Разговорник

bg Съюзи 3   »   eo Konjunkcioj 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [naŭdek ses]

Konjunkcioj 3

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. M---lli---as e----kiam l- ------loĝ- -onor--. M- e-------- e--- k--- l- v--------- s------- M- e-l-t-ĝ-s e-d- k-a- l- v-k-o-l-ĝ- s-n-r-s- --------------------------------------------- Mi ellitiĝas ekde kiam la vekhorloĝo sonoras. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. M- la--ĝ---e-d- k-am mi-d-v-s --r-i. M- l------ e--- k--- m- d---- l----- M- l-c-ĝ-s e-d- k-a- m- d-v-s l-r-i- ------------------------------------ Mi laciĝas ekde kiam mi devas lerni. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. M- ĉ---- labor- e-d---i- ---a-i-o. M- ĉ---- l----- e--- m-- 6-------- M- ĉ-s-s l-b-r- e-d- m-a 6-j-r-ĝ-. ---------------------------------- Mi ĉesos labori ekde mia 60jariĝo. 0
Кога ще се обадите по телефона? K----vi -o-o-? K--- v- v----- K-a- v- v-k-s- -------------- Kiam vi vokos? 0
Щом имам секунда време. E--- k-a---i -a-----om-n-o-. E--- k--- m- h---- m-------- E-d- k-a- m- h-v-s m-m-n-o-. ---------------------------- Ekde kiam mi havos momenton. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Li v--as-ekd--kiam--- h-v---i-m-d- --m--. L- v---- e--- k--- l- h---- i-- d- t----- L- v-k-s e-d- k-a- l- h-v-s i-m d- t-m-o- ----------------------------------------- Li vokas ekde kiam li havas iom da tempo. 0
Колко време ще работите? Kiom -o----vi-labo-os? K--- l---- v- l------- K-o- l-n-e v- l-b-r-s- ---------------------- Kiom longe vi laboros? 0
Аз ще работя, докато мога. M- la---o------ --ng----o- mi--o---. M- l------ t--- l---- k--- m- p----- M- l-b-r-s t-o- l-n-e k-o- m- p-v-s- ------------------------------------ Mi laboros tiom longe kiom mi povos. 0
Аз ще работя, докато съм здрав. M- -ab-ro- t-o--lo--- -i-m----sa--s. M- l------ t--- l---- k--- m- s----- M- l-b-r-s t-o- l-n-e k-o- m- s-n-s- ------------------------------------ Mi laboros tiom longe kiom mi sanos. 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. Li---ŝas en-l----a-stataŭ -abor-. L- k---- e- l--- a------- l------ L- k-ŝ-s e- l-t- a-s-a-a- l-b-r-. --------------------------------- Li kuŝas en lito anstataŭ labori. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. Ŝi--eg-s -----ze--- anst-t---ku--i. Ŝ- l---- l- g------ a------- k----- Ŝ- l-g-s l- g-z-t-n a-s-a-a- k-i-i- ----------------------------------- Ŝi legas la gazeton anstataŭ kuiri. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. Li-sida- e--la -r-n-ejo-anstat-ŭ -r- -ejmen. L- s---- e- l- d------- a------- i-- h------ L- s-d-s e- l- d-i-k-j- a-s-a-a- i-i h-j-e-. -------------------------------------------- Li sidas en la drinkejo anstataŭ iri hejmen. 0
Доколкото зная, той живее тук. L-ŭ -----cio, -i-l-ĝ-------i-. L-- m-- s---- l- l---- ĉ------ L-ŭ m-a s-i-, l- l-ĝ-s ĉ---i-. ------------------------------ Laŭ mia scio, li loĝas ĉi-tie. 0
Доколкото зная, жена му е болна. L---mi----io- lia-e-z--o -a-s-nas. L-- m-- s---- l-- e----- m-------- L-ŭ m-a s-i-, l-a e-z-n- m-l-a-a-. ---------------------------------- Laŭ mia scio, lia edzino malsanas. 0
Доколкото зная, той е безработен. La--m-a -c----l- -stas-sen--bo--. L-- m-- s---- l- e---- s--------- L-ŭ m-a s-i-, l- e-t-s s-n-a-o-a- --------------------------------- Laŭ mia scio, li estas senlabora. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. S- mi-ne-t-- -o--e---r------- m- ----ntu---k-r--a. S- m- n- t-- l---- d--------- m- e------- a------- S- m- n- t-o l-n-e d-r-i-t-s- m- e-t-n-u- a-u-a-a- -------------------------------------------------- Se mi ne tro longe dormintus, mi estintus akurata. 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Se m- n- ma-t------us-l- b-s-n, -- -sti---- -ku-a--. S- m- n- m----------- l- b----- m- e------- a------- S- m- n- m-l-r-f-n-u- l- b-s-n- m- e-t-n-u- a-u-a-a- ---------------------------------------------------- Se mi ne maltrafintus la buson, mi estintus akurata. 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. Se--- ne--o---ar-nt-s- -i---tin----aku---a. S- m- n- v------------ m- e------- a------- S- m- n- v-j-r-r-n-u-, m- e-t-n-u- a-u-a-a- ------------------------------------------- Se mi ne vojerarintus, mi estintus akurata. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!