Разговорник

bg Наречия   »   he ‫תארי הפועל‬

100 [сто]

Наречия

Наречия

‫100 [מאה]‬

100 [me\'ah]

‫תארי הפועל‬

[te'arey hapo'al]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
вече – още не ‫כ-ר-–--ד-י---א‬ ‫--- – ע---- ל-- ‫-ב- – ע-י-ן ל-‬ ---------------- ‫כבר – עדיין לא‬ 0
kvar – ad----lo k--- – a---- l- k-a- – a-a-n l- --------------- kvar – adayn lo
Били ли сте вече в Берлин? ‫ה-י- כ-ר בבר-ין-‬ ‫---- כ-- ב------- ‫-י-ת כ-ר ב-ר-י-?- ------------------ ‫היית כבר בברלין?‬ 0
hai---h--t-k----b-be-l-n? h--------- k--- b-------- h-i-a-h-i- k-a- b-b-r-i-? ------------------------- haita/hait kvar beberlin?
Не, още не. ‫ל-,--ד--ן -א-‬ ‫--- ע---- ל--- ‫-א- ע-י-ן ל-.- --------------- ‫לא, עדיין לא.‬ 0
lo, ----n --. l-- a---- l-- l-, a-a-n l-. ------------- lo, adayn lo.
някой – никой ‫מישהו-- אף---ד‬ ‫----- – א- א--- ‫-י-ה- – א- א-ד- ---------------- ‫מישהו – אף אחד‬ 0
mi-h-h- –--- exad m------ – a- e--- m-s-e-u – a- e-a- ----------------- mishehu – af exad
Познавате ли някого тук? ‫-----ה מכ-ר / - כ-- --ש-ו?‬ ‫-- / ה מ--- / ה כ-- מ------ ‫-ת / ה מ-י- / ה כ-ן מ-ש-ו-‬ ---------------------------- ‫את / ה מכיר / ה כאן מישהו?‬ 0
a---/at mek--/-ekirah --'- -is-eh-? a------ m------------ k--- m------- a-a-/-t m-k-r-m-k-r-h k-'- m-s-e-u- ----------------------------------- atah/at mekir/mekirah ka'n mishehu?
Не, не познавам никого тук. ‫-----ני----מכ-ר /-ה --ן-א---חד.‬ ‫--- א-- ל- מ--- / ה כ-- א- א---- ‫-א- א-י ל- מ-י- / ה כ-ן א- א-ד-‬ --------------------------------- ‫לא, אני לא מכיר / ה כאן אף אחד.‬ 0
lo, a------me-ir/meki-ah -a'n a- ----. l-- a-- l- m------------ k--- a- e---- l-, a-i l- m-k-r-m-k-r-h k-'- a- e-a-. -------------------------------------- lo, ani lo mekir/mekirah ka'n af exad.
още – няма ‫ע-י-ן-– -ב---א‬ ‫----- – כ-- ל-- ‫-ד-י- – כ-ר ל-‬ ---------------- ‫עדיין – כבר לא‬ 0
a--yn – -v-- lo a---- – k--- l- a-a-n – k-a- l- --------------- adayn – kvar lo
Ще останете ли още дълго тук? ‫-ת-- ------ / ת --ד -ר---‬ ‫-- / ה נ--- / ת ע-- ה----- ‫-ת / ה נ-א- / ת ע-ד ה-ב-?- --------------------------- ‫את / ה נשאר / ת עוד הרבה?‬ 0
atah-at-ni---ar--is--er-t ---harb-h? a------ n---------------- o- h------ a-a-/-t n-s-'-r-n-s-'-r-t o- h-r-e-? ------------------------------------ atah/at nish'ar/nish'eret od harbeh?
Не, няма да остана дълго тук. ‫לא,--נ- לא נ--- /-ת-עו--ה-ב- ז--.‬ ‫--- א-- ל- נ--- / ת ע-- ה--- ז---- ‫-א- א-י ל- נ-א- / ת ע-ד ה-ב- ז-ן-‬ ----------------------------------- ‫לא, אני לא נשאר / ת עוד הרבה זמן.‬ 0
l-, a-i -- -i-h'a-/----'e--------ar-e--z-an. l-- a-- l- n---------------- o- h----- z---- l-, a-i l- n-s-'-r-n-s-'-r-t o- h-r-e- z-a-. -------------------------------------------- lo, ani lo nish'ar/nish'eret od harbeh zman.
още нещо – нищо повече ‫--- מ-הו-– ל- ---ר‬ ‫--- מ--- – ל- י---- ‫-ו- מ-ה- – ל- י-ת-‬ -------------------- ‫עוד משהו – לא יותר‬ 0
o- -as-e-u ---o-yoter o- m------ – l- y---- o- m-s-e-u – l- y-t-r --------------------- od mashehu – lo yoter
Желаете ли още нещо за пиене? ‫------------ות עו- מש---‬ ‫---- / י ל---- ע-- מ----- ‫-ר-ה / י ל-ת-ת ע-ד מ-ה-?- -------------------------- ‫תרצה / י לשתות עוד משהו?‬ 0
t-rtse-/--r-si-li-ht-t--d -a--e--? t------------- l------ o- m------- t-r-s-h-t-r-s- l-s-t-t o- m-s-e-u- ---------------------------------- tirtseh/tirtsi lishtot od mashehu?
Не, не желая нищо повече. ‫--,--נ--ל---וצ- -ש-ות-יו-ר-‬ ‫--- א-- ל- ר--- ל---- י----- ‫-א- א-י ל- ר-צ- ל-ת-ת י-ת-.- ----------------------------- ‫לא, אני לא רוצה לשתות יותר.‬ 0
l-,-a-- -- -otse--r--sa- --s-t-- yoter. l-- a-- l- r------------ l------ y----- l-, a-i l- r-t-e-/-o-s-h l-s-t-t y-t-r- --------------------------------------- lo, ani lo rotseh/rotsah lishtot yoter.
вече нещо – още нищо ‫----מ-הו - עדי----לום‬ ‫--- מ--- – ע---- כ---- ‫-ב- מ-ה- – ע-י-ן כ-ו-‬ ----------------------- ‫כבר משהו – עדיין כלום‬ 0
k-ar-mash--u-–-----n k--m k--- m------ – a---- k--- k-a- m-s-e-u – a-a-n k-u- ------------------------- kvar mashehu – adayn klum
Ядохте ли вече нещо? ‫אכ---כבר -שהו?‬ ‫---- כ-- מ----- ‫-כ-ת כ-ר מ-ה-?- ---------------- ‫אכלת כבר משהו?‬ 0
a-hal---a--al- kva--mashehu? a------------- k--- m------- a-h-l-a-a-h-l- k-a- m-s-e-u- ---------------------------- akhalta/akhalt kvar mashehu?
Не, още нищо не съм ял. ‫לא----י-ן ל- -כ-ת--ש-ם דב-.‬ ‫--- ע---- ל- א---- ש-- ד---- ‫-א- ע-י-ן ל- א-ל-י ש-ם ד-ר-‬ ----------------------------- ‫לא, עדיין לא אכלתי שום דבר.‬ 0
lo, a-a-n-lo---ha-ti -h-m --v-r. l-- a---- l- a------ s--- d----- l-, a-a-n l- a-h-l-i s-u- d-v-r- -------------------------------- lo, adayn lo akhalti shum davar.
още някой – никой повече ‫ע-- --ש---–-לא א- -חד‬ ‫--- מ---- – ל- א- א--- ‫-ו- מ-ש-ו – ל- א- א-ד- ----------------------- ‫עוד מישהו – לא אף אחד‬ 0
od --s--h--– l- a-----d o- m------ – l- a- e--- o- m-s-e-u – l- a- e-a- ----------------------- od mishehu – lo af exad
Желае ли още някой кафе? ‫-ו---יש-ו-רוצה--פ-?‬ ‫--- מ---- ר--- ק---- ‫-ו- מ-ש-ו ר-צ- ק-ה-‬ --------------------- ‫עוד מישהו רוצה קפה?‬ 0
o--m---e-----ts-h -a--h? o- m------ r----- q----- o- m-s-e-u r-t-e- q-f-h- ------------------------ od mishehu rotseh qafeh?
Не, никой. ‫לא- אף אח--ל--רו---‬ ‫--- א- א-- ל- ר----- ‫-א- א- א-ד ל- ר-צ-.- --------------------- ‫לא, אף אחד לא רוצה.‬ 0
l-, a----a---o-ro--eh. l-- a- e--- l- r------ l-, a- e-a- l- r-t-e-. ---------------------- lo, af exad lo rotseh.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…