Разговорник

bg Наречия   »   ka ზმნიზედები

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [ასი]

100 [asi]

ზმნიზედები

[zmnizedebi]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
вече – още не ე--ხე---კ-ე – ჯ-- არ--ოდეს ე----- უ--- – ჯ-- ა------- ე-თ-ე- უ-ვ- – ჯ-რ ა-ა-ო-ე- -------------------------- ერთხელ უკვე – ჯერ არასოდეს 0
er----l-u-'-e-– j---ar-s--es e------ u---- – j-- a------- e-t-h-l u-'-e – j-r a-a-o-e- ---------------------------- ertkhel uk've – jer arasodes
Били ли сте вече в Берлин? ყო-ილ-არ-----ეს----ერ-ი--ი? ყ-------- რ------ ბ-------- ყ-ფ-ლ-ა-თ რ-დ-ს-ე ბ-რ-ი-შ-? --------------------------- ყოფილხართ როდესმე ბერლინში? 0
qop---ha-t---des-e b--lin--i? q--------- r------ b--------- q-p-l-h-r- r-d-s-e b-r-i-s-i- ----------------------------- qopilkhart rodesme berlinshi?
Не, още не. ა-ა, ჯ-რ---ას---ს. ა--- ჯ-- ა-------- ა-ა- ჯ-რ ა-ა-ო-ე-. ------------------ არა, ჯერ არასოდეს. 0
ara--jer ar--o---. a--- j-- a-------- a-a- j-r a-a-o-e-. ------------------ ara, jer arasodes.
някой – никой ვინ-ე - -რ-ვინ ვ---- – ა----- ვ-ნ-ე – ა-ა-ი- -------------- ვინმე – არავინ 0
v-nme-– a-a--n v---- – a----- v-n-e – a-a-i- -------------- vinme – aravin
Познавате ли някого тук? იც--ბ-----ვ-ნმეს? ი----- ა- ვ------ ი-ნ-ბ- ა- ვ-ნ-ე-? ----------------- იცნობთ აქ ვინმეს? 0
i------ -k-vi-mes? i------ a- v------ i-s-o-t a- v-n-e-? ------------------ itsnobt ak vinmes?
Не, не познавам никого тук. ა-ა, -- -რავი---იც---. ა--- ა- ა----- ვ------ ა-ა- ა- ა-ა-ი- ვ-ც-ო-. ---------------------- არა, აქ არავის ვიცნობ. 0
a----a- ar-vis-v-tsno-. a--- a- a----- v------- a-a- a- a-a-i- v-t-n-b- ----------------------- ara, ak aravis vitsnob.
още – няма კიდე----მ--- -ღა-. კ---- – მ--- ა---- კ-დ-ვ – მ-ტ- ა-ა-. ------------------ კიდევ – მეტი აღარ. 0
k'--e--- -et'i--gha-. k----- – m---- a----- k-i-e- – m-t-i a-h-r- --------------------- k'idev – met'i aghar.
Ще останете ли още дълго тук? კი--- -ი---ნ----ები--აქ? კ---- დ------ რ----- ა-- კ-დ-ვ დ-დ-ა-ს რ-ე-ი- ა-? ------------------------ კიდევ დიდხანს რჩებით აქ? 0
k'-d-v-d-dk-a----c-ebit---? k----- d------- r------ a-- k-i-e- d-d-h-n- r-h-b-t a-? --------------------------- k'idev didkhans rchebit ak?
Не, няма да остана дълго тук. ა--- აქ -ი--ა-- ა--რ-ვ-ჩები. ა--- ა- დ------ ა--- ვ------ ა-ა- ა- დ-დ-ა-ს ა-ა- ვ-ჩ-ბ-. ---------------------------- არა, აქ დიდხანს აღარ ვრჩები. 0
a-a--a---idkh-----gha- -rc-eb-. a--- a- d------- a---- v------- a-a- a- d-d-h-n- a-h-r v-c-e-i- ------------------------------- ara, ak didkhans aghar vrchebi.
още нещо – нищо повече კ---ვ--ამე---მეტი --აფერი კ---- რ--- – მ--- ა------ კ-დ-ვ რ-მ- – მ-ტ- ა-ა-ე-ი ------------------------- კიდევ რამე – მეტი არაფერი 0
k-i--v-r-me –--e----a-----i k----- r--- – m---- a------ k-i-e- r-m- – m-t-i a-a-e-i --------------------------- k'idev rame – met'i araperi
Желаете ли още нещо за пиене? გ-ე---- კ--ე- --იმ-ს ---ევა? გ------ კ---- რ----- დ------ გ-ე-ა-თ კ-დ-ვ რ-ი-ე- დ-ლ-ვ-? ---------------------------- გნებავთ კიდევ რაიმეს დალევა? 0
g-eba-- k'idev--a-m-- -al--a? g------ k----- r----- d------ g-e-a-t k-i-e- r-i-e- d-l-v-? ----------------------------- gnebavt k'idev raimes daleva?
Не, не желая нищо повече. არ-- ა-ა--ფე-ი-მ--დ-. ა--- ა-------- მ----- ა-ა- ა-ა-ა-ე-ი მ-ნ-ა- --------------------- არა, აღარაფერი მინდა. 0
ar---aghar-pe-i mi---. a--- a--------- m----- a-a- a-h-r-p-r- m-n-a- ---------------------- ara, agharaperi minda.
вече нещо – още нищо უ----რ--მე-– ჯ---ა-----ი უ--- რ---- – ჯ-- ა------ უ-ვ- რ-ი-ე – ჯ-რ ა-ა-ე-ი ------------------------ უკვე რაიმე – ჯერ არაფერი 0
uk'-e -a-m- - -er-----eri u---- r---- – j-- a------ u-'-e r-i-e – j-r a-a-e-i ------------------------- uk've raime – jer araperi
Ядохте ли вече нещо? მიი-თ--თ--კვ---ამე? მ------- უ--- რ---- მ-ი-თ-ი- უ-ვ- რ-მ-? ------------------- მიირთვით უკვე რამე? 0
m---tvit uk-----am-? m------- u---- r---- m-i-t-i- u-'-e r-m-? -------------------- miirtvit uk've rame?
Не, още нищо не съм ял. არ-,-მ- ჯე- არ--ე-ი -----ია. ა--- მ- ჯ-- ა------ მ------- ა-ა- მ- ჯ-რ ა-ა-ე-ი მ-ჭ-მ-ა- ---------------------------- არა, მე ჯერ არაფერი მიჭამია. 0
ar-- ----e----ape---------m--. a--- m- j-- a------ m--------- a-a- m- j-r a-a-e-i m-c-'-m-a- ------------------------------ ara, me jer araperi mich'amia.
още някой – никой повече კიდევ ვი----–-მეტ- არ---ნ კ---- ვ---- – მ--- ა----- კ-დ-ვ ვ-ნ-ე – მ-ტ- ა-ა-ი- ------------------------- კიდევ ვინმე – მეტი არავინ 0
k---e- vin-e-– m-t-- -ra--n k----- v---- – m---- a----- k-i-e- v-n-e – m-t-i a-a-i- --------------------------- k'idev vinme – met'i aravin
Желае ли още някой кафе? უ-დ- --ნ-ე- კიდ-ვ ყავ-? უ--- ვ----- კ---- ყ---- უ-დ- ვ-ნ-ე- კ-დ-ვ ყ-ვ-? ----------------------- უნდა ვინმეს კიდევ ყავა? 0
u--a -----s--'--e- -av-? u--- v----- k----- q---- u-d- v-n-e- k-i-e- q-v-? ------------------------ unda vinmes k'idev qava?
Не, никой. ა-ა,--ეტს-არა-ი-. ა--- მ--- ა------ ა-ა- მ-ტ- ა-ა-ი-. ----------------- არა, მეტს არავის. 0
a-a,--e--s-a---is. a--- m---- a------ a-a- m-t-s a-a-i-. ------------------ ara, met's aravis.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…