Разговорник

bg Наречия   »   ru Наречия

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Наречия

[Narechiya]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
вече – още не уже -д--ж-ы –--щё--ико--а у-- о------ – е-- н------ у-е о-н-ж-ы – е-ё н-к-г-а ------------------------- уже однажды – ещё никогда 0
u--- --na-h-y – y--h--ë--ikogda u--- o------- – y------ n------ u-h- o-n-z-d- – y-s-c-ë n-k-g-a ------------------------------- uzhe odnazhdy – yeshchë nikogda
Били ли сте вече в Берлин? В--уже-ко-д--н-бу-ь--ывал--в-Бер-ин-? В- у-- к----------- б----- в Б------- В- у-е к-г-а-н-б-д- б-в-л- в Б-р-и-е- ------------------------------------- Вы уже когда-нибудь бывали в Берлине? 0
Vy--zh---og---ni-u-ʹ ---a-- v--er-in-? V- u--- k----------- b----- v B------- V- u-h- k-g-a-n-b-d- b-v-l- v B-r-i-e- -------------------------------------- Vy uzhe kogda-nibudʹ byvali v Berline?
Не, още не. Нет, е-- -и-о-да. Н--- е-- н------- Н-т- е-ё н-к-г-а- ----------------- Нет, ещё никогда. 0
Ne-,--e-hc-- n-ko-da. N--- y------ n------- N-t- y-s-c-ë n-k-g-a- --------------------- Net, yeshchë nikogda.
някой – никой Кт--то –-----о К----- – н---- К-о-т- – н-к-о -------------- Кто-то – никто 0
K-o-t--- ni-to K----- – n---- K-o-t- – n-k-o -------------- Kto-to – nikto
Познавате ли някого тук? Вы---есь-ког--ни--д--з-ает-? В- з---- к---------- з------ В- з-е-ь к-г---и-у-ь з-а-т-? ---------------------------- Вы здесь кого-нибудь знаете? 0
Vy---e-ʹ --g--n--u-ʹ-z---e--? V- z---- k---------- z------- V- z-e-ʹ k-g---i-u-ʹ z-a-e-e- ----------------------------- Vy zdesʹ kogo-nibudʹ znayete?
Не, не познавам никого тук. Не---я -дес---и---о--е---аю. Н--- я з---- н----- н- з---- Н-т- я з-е-ь н-к-г- н- з-а-. ---------------------------- Нет, я здесь никого не знаю. 0
Net--ya ---s- -i-og--n- -nayu. N--- y- z---- n----- n- z----- N-t- y- z-e-ʹ n-k-g- n- z-a-u- ------------------------------ Net, ya zdesʹ nikogo ne znayu.
още – няма Е-ё –---л-ше н-т Е-- – б----- н-- Е-ё – б-л-ш- н-т ---------------- Ещё – больше нет 0
Yesh-h--– bo--s-- --t Y------ – b------ n-- Y-s-c-ë – b-l-s-e n-t --------------------- Yeshchë – bolʹshe net
Ще останете ли още дълго тук? В- -щ- дол-о зд-с--б-д---? В- е-- д---- з---- б------ В- е-ё д-л-о з-е-ь б-д-т-? -------------------------- Вы ещё долго здесь будете? 0
Vy--es-ch----l-o --es---u-e--? V- y------ d---- z---- b------ V- y-s-c-ë d-l-o z-e-ʹ b-d-t-? ------------------------------ Vy yeshchë dolgo zdesʹ budete?
Не, няма да остана дълго тук. Нет, я -десь б--у не д-лго. Н--- я з---- б--- н- д----- Н-т- я з-е-ь б-д- н- д-л-о- --------------------------- Нет, я здесь буду не долго. 0
N--,--- z--s--b-du n--d-l-o. N--- y- z---- b--- n- d----- N-t- y- z-e-ʹ b-d- n- d-l-o- ---------------------------- Net, ya zdesʹ budu ne dolgo.
още нещо – нищо повече Ещ- ч----иб-дь-– ни--г- --льше Е-- ч--------- – н----- б----- Е-ё ч-о-н-б-д- – н-ч-г- б-л-ш- ------------------------------ Ещё что-нибудь – ничего больше 0
Yes-ch- -h-o-nibu---–---ch--o-bo-ʹshe Y------ c---------- – n------ b------ Y-s-c-ë c-t---i-u-ʹ – n-c-e-o b-l-s-e ------------------------------------- Yeshchë chto-nibudʹ – nichego bolʹshe
Желаете ли още нещо за пиене? В- -от-ли -ы е-ё-ч---ни-у-ь п--ить? В- х----- б- е-- ч--------- п------ В- х-т-л- б- е-ё ч-о-н-б-д- п-п-т-? ----------------------------------- Вы хотели бы ещё что-нибудь попить? 0
Vy -ho-eli -- y-sh--ë --t--nibudʹ---p--ʹ? V- k------ b- y------ c---------- p------ V- k-o-e-i b- y-s-c-ë c-t---i-u-ʹ p-p-t-? ----------------------------------------- Vy khoteli by yeshchë chto-nibudʹ popitʹ?
Не, не желая нищо повече. Нет- я-бо-ьш--н-чего----хочу. Н--- я б----- н----- н- х---- Н-т- я б-л-ш- н-ч-г- н- х-ч-. ----------------------------- Нет, я больше ничего не хочу. 0
Net--ya -olʹshe--iche---ne khoc-u. N--- y- b------ n------ n- k------ N-t- y- b-l-s-e n-c-e-o n- k-o-h-. ---------------------------------- Net, ya bolʹshe nichego ne khochu.
вече нещо – още нищо У-е--то------ещ---ичего У-- ч----- – е-- н----- У-е ч-о-т- – е-ё н-ч-г- ----------------------- Уже что-то – ещё ничего 0
U--e-c-to-to –-yes-ch- -i--ego U--- c------ – y------ n------ U-h- c-t---o – y-s-c-ë n-c-e-o ------------------------------ Uzhe chto-to – yeshchë nichego
Ядохте ли вече нещо? В--у-е -то-н-б--- е--? В- у-- ч--------- е--- В- у-е ч-о-н-б-д- е-и- ---------------------- Вы уже что-нибудь ели? 0
V---z-- -ht---i-u-ʹ -el-? V- u--- c---------- y---- V- u-h- c-t---i-u-ʹ y-l-? ------------------------- Vy uzhe chto-nibudʹ yeli?
Не, още нищо не съм ял. Н-т, - ещё--ич-го н- ел-/ н-----. Н--- я е-- н----- н- е- / н- е--- Н-т- я е-ё н-ч-г- н- е- / н- е-а- --------------------------------- Нет, я ещё ничего не ел / не ела. 0
N-t- -a y--h----n-c--g-----y-l-- -e ye--. N--- y- y------ n------ n- y-- / n- y---- N-t- y- y-s-c-ë n-c-e-o n- y-l / n- y-l-. ----------------------------------------- Net, ya yeshchë nichego ne yel / ne yela.
още някой – никой повече Ещё-к----- – ник-о бол--е Е-- к----- – н---- б----- Е-ё к-о-т- – н-к-о б-л-ш- ------------------------- Ещё кто-то – никто больше 0
Ye-hc-ë ------ –-ni-t----lʹs-e Y------ k----- – n---- b------ Y-s-c-ë k-o-t- – n-k-o b-l-s-e ------------------------------ Yeshchë kto-to – nikto bolʹshe
Желае ли още някой кафе? Е-- -то--и-у-ь ------к-ф-? Е-- к--------- х---- к---- Е-ё к-о-н-б-д- х-ч-т к-ф-? -------------------------- Ещё кто-нибудь хочет кофе? 0
Y---c-ë -to----ud- -hoch-- --fe? Y------ k--------- k------ k---- Y-s-c-ë k-o-n-b-d- k-o-h-t k-f-? -------------------------------- Yeshchë kto-nibudʹ khochet kofe?
Не, никой. Н-т,-больше -----. Н--- б----- н----- Н-т- б-л-ш- н-к-о- ------------------ Нет, больше никто. 0
N----bol---e---k--. N--- b------ n----- N-t- b-l-s-e n-k-o- ------------------- Net, bolʹshe nikto.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…