Разговорник

bg Наречия   »   ti ተወሳከ-ግሲ

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [ሚእቲ]

100 [mī’itī]

ተወሳከ-ግሲ

[tewesake-gisī]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
вече – още не ሓ- -----ወላ ሓ-ግዜ ሓ- ግ- - ወ- ሓ--- ሓ- ግ- - ወ- ሓ-ግ- --------------- ሓደ ግዜ - ወላ ሓደግዜ 0
ḥ-d- -i-- --we---h-a----zē h---- g--- - w--- h-------- h-a-e g-z- - w-l- h-a-e-i-ē --------------------------- ḥade gizē - wela ḥadegizē
Били ли сте вече в Берлин? ና- -ርሊን---ሕ-ም -ፈ-- -ኹም? ና- በ--- በ---- ት--- ዲ--- ና- በ-ሊ- በ-ሕ-ም ት-ል- ዲ-ም- ----------------------- ናብ በርሊን በጺሕኩም ትፈልጡ ዲኹም? 0
nabi-b-ri-ī-- ----’-ḥi-u-- -if-l--’u-d---u-i? n--- b------- b------------ t-------- d------- n-b- b-r-l-n- b-t-’-h-i-u-i t-f-l-t-u d-h-u-i- ---------------------------------------------- nabi berilīni bets’īḥikumi tifelit’u dīẖumi?
Не, още не. ኖ- -ጺመ---ነ-ርኩን። ኖ- ፈ-- ኣ------- ኖ- ፈ-መ ኣ-ነ-ር-ን- --------------- ኖ፣ ፈጺመ ኣይነበርኩን። 0
no----t-’-me-a-i-e---i-un-። n-- f------- a------------- n-፣ f-t-’-m- a-i-e-e-i-u-i- --------------------------- no፣ fets’īme ayineberikuni።
някой – никой ገለ---------ሓደ-ኳ - -ንም ገ---- - ዋ- ሓ--- / ማ-- ገ---ብ - ዋ- ሓ-’- / ማ-ም --------------------- ገለ-ሰብ - ዋላ ሓደ’ኳ / ማንም 0
g--e--e-i ---a-- ḥ---’-w- ---an-mi g-------- - w--- h-------- / m----- g-l---e-i - w-l- h-a-e-k-a / m-n-m- ----------------------------------- gele-sebi - wala ḥade’kwa / manimi
Познавате ли някого тук? ኣብ---ለ----ትፈ---ዲ-ም? ኣ-- ገ---- ት--- ዲ--- ኣ-ዚ ገ---ብ ት-ል- ዲ-ም- ------------------- ኣብዚ ገለ-ሰብ ትፈልጡ ዲኹም? 0
a-i-- g-le-s--i-t-fel--’u--īẖu--? a---- g-------- t-------- d------- a-i-ī g-l---e-i t-f-l-t-u d-h-u-i- ---------------------------------- abizī gele-sebi tifelit’u dīẖumi?
Не, не познавам никого тук. ኖ፣ ኣብ---ን- ኣ-ፈ--ን። ኖ- ኣ-- ማ-- ኣ------ ኖ- ኣ-ዚ ማ-ም ኣ-ፈ-ጥ-። ------------------ ኖ፣ ኣብዚ ማንም ኣይፈልጥን። 0
n-፣ abi-ī ma--mi -y-fe-------። n-- a---- m----- a------------ n-፣ a-i-ī m-n-m- a-i-e-i-’-n-። ------------------------------ no፣ abizī manimi ayifelit’ini።
още – няма ጌ----ኦ-ማይ/-ሊፉ ጌ- - ኦ------- ጌ- - ኦ-ማ-/-ሊ- ------------- ጌና - ኦሮማይ/ሓሊፉ 0
gēna - oroma-i/ḥ-l-fu g--- - o-------------- g-n- - o-o-a-i-h-a-ī-u ---------------------- gēna - oromayi/ḥalīfu
Ще останете ли още дълго тук? ኣብ- -ና-ነዊ- ዲኹ- -ጸ-ሑ? ኣ-- ጌ- ነ-- ዲ-- ት---- ኣ-ዚ ጌ- ነ-ሕ ዲ-ም ት-ን-? -------------------- ኣብዚ ጌና ነዊሕ ዲኹም ትጸንሑ? 0
a-i---gēna--ew---- ---̱u-i --t-’eni--u? a---- g--- n------ d------ t----------- a-i-ī g-n- n-w-h-i d-h-u-i t-t-’-n-h-u- --------------------------------------- abizī gēna newīḥi dīẖumi tits’eniḥu?
Не, няма да остана дълго тук. ኖ--ኣ---ነዊ- ኣ-ጸ--ን እየ ። ኖ- ኣ-- ነ-- ኣ----- እ- ። ኖ- ኣ-ዚ ነ-ሕ ኣ-ጸ-ሕ- እ- ። ---------------------- ኖ፣ ኣብዚ ነዊሕ ኣይጸንሕን እየ ። 0
no- ----ī n----̣------s-eni-̣-n- ----። n-- a---- n------ a------------- i-- ። n-፣ a-i-ī n-w-h-i a-i-s-e-i-̣-n- i-e ። -------------------------------------- no፣ abizī newīḥi ayits’eniḥini iye ።
още нещо – нищо повече ጌ- -ለ-- -- -ደ -ኣ-ተ--ን) ጌ- ገ- - ዋ- ሓ- (------- ጌ- ገ- - ዋ- ሓ- (-ይ-ር-ን- ---------------------- ጌና ገለ - ዋላ ሓደ (ኣይተርፍን) 0
g--a ---- -----a h---e-(-y--e--f-ni) g--- g--- - w--- h---- (------------ g-n- g-l- - w-l- h-a-e (-y-t-r-f-n-) ------------------------------------ gēna gele - wala ḥade (ayiterifini)
Желаете ли още нещо за пиене? ጌና -ለ---ሰትዩ-ደሊ-ም---ም? ጌ- ገ- ክ---- ደ--- ዲ--- ጌ- ገ- ክ-ሰ-ዩ ደ-ኹ- ዲ-ም- --------------------- ጌና ገለ ክትሰትዩ ደሊኹም ዲኹም? 0
gēna --le kiti-e---u-----h-um- dīh-umi? g--- g--- k--------- d-------- d------- g-n- g-l- k-t-s-t-y- d-l-h-u-i d-h-u-i- --------------------------------------- gēna gele kitisetiyu delīẖumi dīẖumi?
Не, не желая нищо повече. ኖ፣ ዋላ-ሓደ ኣ---ኹ--። ኖ- ዋ- ሓ- ኣ----- ። ኖ- ዋ- ሓ- ኣ-ደ-ኹ- ። ----------------- ኖ፣ ዋላ ሓደ ኣይደለኹን ። 0
no፣ -al--h--de-a-idele-̱----። n-- w--- h---- a----------- ። n-፣ w-l- h-a-e a-i-e-e-̱-n- ። ----------------------------- no፣ wala ḥade ayideleẖuni ።
вече нещо – още нищо ገለ-ቁሩ- - -ና ዋ- ሓደ ገ- ቁ-- - ጌ- ዋ- ሓ- ገ- ቁ-ብ - ጌ- ዋ- ሓ- ----------------- ገለ ቁሩብ - ጌና ዋላ ሓደ 0
g--e--’-rub-----ē-- wal--h-a-e g--- k------ - g--- w--- h---- g-l- k-u-u-i - g-n- w-l- h-a-e ------------------------------ gele k’urubi - gēna wala ḥade
Ядохте ли вече нещо? ገለ -ገር ----ም---ም? ገ- ን-- በ---- ዲ--- ገ- ን-ር በ-ዕ-ም ዲ-ም- ----------------- ገለ ንገር በሊዕኹም ዲኹም? 0
g--- ni-e----e-ī‘----mi --ẖ---? g--- n----- b---------- d------- g-l- n-g-r- b-l-‘-h-u-i d-h-u-i- -------------------------------- gele nigeri belī‘iẖumi dīẖumi?
Не, още нищо не съм ял. ኖ- -ና-ዋላ--ደ ---ልዓ-ን -ሎኹ። ኖ- ጌ- ዋ- ሓ- ኣ------ አ--- ኖ- ጌ- ዋ- ሓ- ኣ-በ-ዓ-ን አ-ኹ- ------------------------ ኖ፣ ጌና ዋላ ሓደ ኣይበልዓኹን አሎኹ። 0
n---gē-- w--a h-a-- --ibe---a-̱--i-ālo-̱u። n-- g--- w--- h---- a------------- ā------ n-፣ g-n- w-l- h-a-e a-i-e-i-a-̱-n- ā-o-̱-። ------------------------------------------ no፣ gēna wala ḥade ayibeli‘aẖuni āloẖu።
още някой – никой повече ጌና ---ፈ ሰብ---ማ----ኣይ-ር-ን) ጌ- ዝ--- ሰ- - ማ-- (------- ጌ- ዝ-ረ- ሰ- - ማ-ም (-ይ-ር-ን- ------------------------- ጌና ዝተረፈ ሰብ - ማንም (ኣይተርፍን) 0
g-----ite-e---s-b--- m--i-i-(ayi-er-f-ni) g--- z------- s--- - m----- (------------ g-n- z-t-r-f- s-b- - m-n-m- (-y-t-r-f-n-) ----------------------------------------- gēna ziterefe sebi - manimi (ayiterifini)
Желае ли още някой кафе? ጌና--- ዝ-- ሰብ ኣ-? ጌ- ቡ- ዝ-- ሰ- ኣ-- ጌ- ቡ- ዝ-ሊ ሰ- ኣ-? ---------------- ጌና ቡን ዝደሊ ሰብ ኣሎ? 0
g-na--un- z--elī--eb- a--? g--- b--- z----- s--- a--- g-n- b-n- z-d-l- s-b- a-o- -------------------------- gēna buni zidelī sebi alo?
Не, никой. ኖ- ዋላ ሓ-። ኖ- ዋ- ሓ-- ኖ- ዋ- ሓ-። --------- ኖ፣ ዋላ ሓደ። 0
n----al--ḥ-de። n-- w--- h----- n-፣ w-l- h-a-e- --------------- no፣ wala ḥade።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…