Разговорник

bg Наречия   »   uk Прислівники

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Прислівники

[Pryslivnyky]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
вече – още не вже ------аз-– ще-н-коли в-- о--- р-- – щ- н----- в-е о-и- р-з – щ- н-к-л- ------------------------ вже один раз – ще ніколи 0
v-h--ody- r-z----hc-e--ik--y v--- o--- r-- – s---- n----- v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Били ли сте вече в Берлин? Ви--ж---у-и----ерл-ні? В- в-- б--- в Б------- В- в-е б-л- в Б-р-і-і- ---------------------- Ви вже були в Берліні? 0
V--vzhe -ul--- -e-lini? V- v--- b--- v B------- V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Не, още не. Ні,-ще -і-о-и. Н-- щ- н------ Н-, щ- н-к-л-. -------------- Ні, ще ніколи. 0
Ni,--hc-- n--o--. N-- s---- n------ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
някой – никой Хт--н-б-д--– -іх-о Х--------- – н---- Х-о-н-б-д- – н-х-о ------------------ Хто-небудь – ніхто 0
K-t--n--u-ʹ - nikhto K---------- – n----- K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Познавате ли някого тук? Ви зн--т- тут ------е-удь? В- з----- т-- к----------- В- з-а-т- т-т к-г---е-у-ь- -------------------------- Ви знаєте тут кого-небудь? 0
V- z-a---e---- k-h---e-ud-? V- z------ t-- k----------- V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Не, не познавам никого тук. Н-,-я -е -----т-т------о. Н-- я н- з--- т-- н------ Н-, я н- з-а- т-т н-к-г-. ------------------------- Ні, я не знаю тут нікого. 0
N-,--a-n- -n-y----- ---o--. N-- y- n- z---- t-- n------ N-, y- n- z-a-u t-t n-k-h-. --------------------------- Ni, ya ne znayu tut nikoho.
още – няма ще –--------ні щ- – б----- н- щ- – б-л-ш- н- -------------- ще – більше ні 0
s---e – bi-ʹsh--ni s---- – b------ n- s-c-e – b-l-s-e n- ------------------ shche – bilʹshe ni
Ще останете ли още дълго тук? Ви т-т--е-надов-о ----ш--тес-? В- т-- щ- н------ з----------- В- т-т щ- н-д-в-о з-л-ш-є-е-я- ------------------------------ Ви тут ще надовго залишаєтеся? 0
Vy --- s--he--a-ovh- ---ys---e----a? V- t-- s---- n------ z-------------- V- t-t s-c-e n-d-v-o z-l-s-a-e-e-y-? ------------------------------------ Vy tut shche nadovho zalyshayetesya?
Не, няма да остана дълго тук. Н-, - -ал-ша-с- ---адовго. Н-- я з-------- н--------- Н-, я з-л-ш-ю-я н-н-д-в-о- -------------------------- Ні, я залишаюся ненадовго. 0
Ni--ya zal--hay--y- ne--do--o. N-- y- z----------- n--------- N-, y- z-l-s-a-u-y- n-n-d-v-o- ------------------------------ Ni, ya zalyshayusya nenadovho.
още нещо – нищо повече ще----ь-- б-льше-ні---о щ- щ--- – б----- н----- щ- щ-с- – б-л-ш- н-ч-г- ----------------------- ще щось – більше нічого 0
shc-e----h--ʹ-- b----h- -i--oho s---- s------ – b------ n------ s-c-e s-c-o-ʹ – b-l-s-e n-c-o-o ------------------------------- shche shchosʹ – bilʹshe nichoho
Желаете ли още нещо за пиене? Х--е---щ- ---- ---ит-? Х----- щ- щ--- в------ Х-ч-т- щ- щ-с- в-п-т-? ---------------------- Хочете ще щось випити? 0
Khoche----hch- ---hosʹ v-p-t-? K------- s---- s------ v------ K-o-h-t- s-c-e s-c-o-ʹ v-p-t-? ------------------------------ Khochete shche shchosʹ vypyty?
Не, не желая нищо повече. Н-, я н---очу-б-льш- -і-ог-. Н-- я н- х--- б----- н------ Н-, я н- х-ч- б-л-ш- н-ч-г-. ---------------------------- Ні, я не хочу більше нічого. 0
Ni--ya---------u-b-lʹshe--i-hoho. N-- y- n- k----- b------ n------- N-, y- n- k-o-h- b-l-s-e n-c-o-o- --------------------------------- Ni, ya ne khochu bilʹshe nichoho.
вече нещо – още нищо вж- -----–-щ---і--го в-- щ--- – щ- н----- в-е щ-с- – щ- н-ч-г- -------------------- вже щось – ще нічого 0
vzhe-sh---sʹ ------e -ic--ho v--- s------ – s---- n------ v-h- s-c-o-ʹ – s-c-e n-c-o-o ---------------------------- vzhe shchosʹ – shche nichoho
Ядохте ли вече нещо? В- вже--о----’--и? В- в-- щ--- з----- В- в-е щ-с- з-ї-и- ------------------ Ви вже щось з’їли? 0
Vy v-he--hch-s- z--̈l-? V- v--- s------ z------ V- v-h- s-c-o-ʹ z-i-l-? ----------------------- Vy vzhe shchosʹ zʺïly?
Не, още нищо не съм ял. Н-- - щ---ічо-о -- ї- ---ла. Н-- я щ- н----- н- ї- / ї--- Н-, я щ- н-ч-г- н- ї- / ї-а- ---------------------------- Ні, я ще нічого не їв / їла. 0
Ni- -- -h-he n---oh---e i---/ ï--. N-- y- s---- n------ n- i-- / i---- N-, y- s-c-e n-c-o-o n- i-v / i-l-. ----------------------------------- Ni, ya shche nichoho ne ïv / ïla.
още някой – никой повече щ- ----н-б--ь-– б--ь-е -іх-о щ- х--------- – б----- н---- щ- х-о-н-б-д- – б-л-ш- н-х-о ---------------------------- ще хто-небудь – більше ніхто 0
sh--e--h-o--e--dʹ-- b-l---- ---hto s---- k---------- – b------ n----- s-c-e k-t---e-u-ʹ – b-l-s-e n-k-t- ---------------------------------- shche khto-nebudʹ – bilʹshe nikhto
Желае ли още някой кафе? Баж---щ----о--ебуд--к-в-? Б---- щ- х--------- к---- Б-ж-є щ- х-о-н-б-д- к-в-? ------------------------- Бажає ще хто-небудь кави? 0
B----ye-s-c----h----e-u-ʹ --v-? B------ s---- k---------- k---- B-z-a-e s-c-e k-t---e-u-ʹ k-v-? ------------------------------- Bazhaye shche khto-nebudʹ kavy?
Не, никой. Ні,-бі-ьше --хто. Н-- б----- н----- Н-, б-л-ш- н-х-о- ----------------- Ні, більше ніхто. 0
Ni- -i-ʹ--e-nikh-o. N-- b------ n------ N-, b-l-s-e n-k-t-. ------------------- Ni, bilʹshe nikhto.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…