Академичният език

Академичният език сам по себе си представлява език. Той се използва за специализирани дискусии. Също така се използва и в академичните издания. Някога е имало унифицирани академични езици. В Европейския регион, латинският е доминирал в академичните среди дълго време. Днес, от друга страна, английският е най-значимият академичен език. Академични езици са вид диалект. Те съдържат много специфични термини. Техните най-важните функции са стандартизация и формализация. Някои казват, че академиците умишлено говорят неразбираемо. Когато нещо е сложно, то изглежда по-интелигентно. Въпреки това, академичната среда като цяло е ориентирана към истината. Поради това тя трябва да използва неутрален език.

Няма място за риторични елементи или цветиста реч. Въпреки това, има много примери на прекалено усложнен изказ. И се оказва, че усложненият език е запленяващ! Изследвания доказват, че хората вярват на по-трудните езици. Участниците в един експеримент трябвало да отговорят на няколко въпроса. Това включвало избор между няколко отговора. Някои отговори били формулирани просто, а други по много сложен начин. Повечето от участниците в експеримента избрали по-сложния отговор. Но в това нямало никаква логика! Участниците в експеримента били измамени от езика. Въпреки че съдържанието било абсурдно, те били впечатлени от формата. Писането по сложен начин не винаги е изкуство, обаче. Човек може да се научи как да опакова просто съдържание в сложен език. Но да се изразят трудни неща простичко, от друга страна, не е толкова лесно. Така че понякога простото е наистина сложно...