български » арабски   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

‫96 [ستة وتسعون]‬
‫96 [stt wataseun]‬

‫أدوات الربط 3‬
‫adawat alrrabt 3‬

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

‫96 [ستة وتسعون]‬
‫96 [stt wataseun]‬

‫أدوات الربط 3‬
‫adawat alrrabt 3‬

Натисни, за да видиш текста:   
българскиالعربية
Аз ставам, щом будилникът звънне. ‫س---- ح---- ي-- ا-----.‬
‫------- h----- y--- a---------‬
Аз се уморявам, щом трябва да уча. ‫أ--- ب----- ح---- أ--- ب-------.‬
‫------ b--------- h----- '---- b------------‬
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. ‫س----- ع- ا---- ح---- أ--- ا-----.‬
‫----------- e-- a------ h------- '------ a--------‬
   
Кога ще се обадите по телефона? ‫م-- س---- ب------ ؟-
‫---- s-------- b-------- ‬
Щом имам секунда време. ‫ح---- ت--- ل- ا-----.‬
‫----- t----- l- a--------‬
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. ‫س---- ب------ ح---- ت--- ل- ا------
‫------- b-------- h----- t------- l-- a-------‬
   
Колко време ще работите? ‫إ-- م-- س------
‫------ m---- s------‬
Аз ще работя, докато мога. ‫س---- م- د-- ق----- ع-- ذ--.‬
‫------- m-- d--- q------ e---- d------‬
Аз ще работя, докато съм здрав. ‫س---- م- د-- ب--- ج---.‬
‫------- m-- d--- b------- j-------‬
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. ‫إ-- م---- ع-- ا----- ب-- أ- ي---.‬
‫------ m-------- e---- a------- b-- '-- y----‬
Тя чете вестник, вместо да сготви. ‫ه- ت--- ا------ ب-- أ- ت---.‬
‫-- t---- a-------- b-- '-- t-------‬
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. ‫إ-- ي--- ف- ا----- ب-- أ- ي--- إ-- ا----.‬
‫------ y----- f- a------- b-- '-- y------ '----- a-----‬
   
Доколкото зная, той живее тук. ‫ح-- ع--- ه- ي--- ه--.‬
‫--- e---- h- y----- h---‬
Доколкото зная, жена му е болна. ‫ح-- ع--- ز---- م----.‬
‫---- e---- z------- m-------‬
Доколкото зная, той е безработен. ‫ح-- ع--- ه- ع--- ع- ا----.‬
‫---- e---- h- e---- e-- a----‬
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. ‫ل-- غ--- ف- ا---- و--- ك-- د----- ف- ا-----.‬
‫---- g------- f- a------ w------ k--- d------ f- a-------‬
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. ‫ل-- ف----- ا------ و--- ك-- د----- ف- ا-----.‬
‫---- f------- a-------- w------ k--- d------ f- a-------‬
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. ‫ل- أ-- ا----- و--- ك-- د----- ف- ا-----.‬
‫-- '---- a------- w------ k--- d------ f- a-------‬
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!