български » белоруски   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

96 [дзевяноста шэсць]
96 [dzevyanosta shests’]

Злучнікі 3
Zluchnіkі 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

96 [дзевяноста шэсць]
96 [dzevyanosta shests’]

Злучнікі 3
Zluchnіkі 3

Натисни, за да видиш текста:   
българскибеларуская
Аз ставам, щом будилникът звънне. Я ў----- я- т----- з-------- б---------.
Y- u------ y-- t----- z--------- b---------.
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Я с--------- я- т----- м-- т---- в------.
Y- s------------ y-- t----- m-- t---- v---------.
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. Я п-------- п--------- я- т----- м-- н------ 60 г--.
Y- p-------- p----------- y-- t----- m-- n------ 60 g--.
   
Кога ще се обадите по телефона? Ка-- В- п------------?
K--- V- p-------------?
Щом имам секунда време. Як т----- б--- м--- х------- ч---.
Y-- t----- b--- m---- k-------- c----.
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Ён п----------- я- т----- ў я-- з------- к---- ч---.
E- p----------- y-- t----- u y--- z---------- k----- c----.
   
Колко време ще работите? Як д---- В- б------ п--------?
Y-- d---- V- b------- p----------?
Аз ще работя, докато мога. Я б--- п--------- п----- б--- з------.
Y- b--- p----------- p----- b--- z------.
Аз ще работя, докато съм здрав. Я б--- п--------- п----- б--- з------.
Y- b--- p----------- p----- b--- z------.
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. Ён л----- у л----- з----- т--- к-- п--------.
E- l-------- u l------ z----- t--- k-- p----------.
Тя чете вестник, вместо да сготви. Ян- ч---- г------ з----- т--- к-- г-------.
Y--- c----- g------ z----- t--- k-- g--------.
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. Ён с------ у п------ з----- т--- к-- і--- д-----.
E- s-------- u p------ z----- t--- k-- і---- d-----.
   
Доколкото зная, той живее тук. На------ я в----- ё- ж--- т--.
N------- y- v------ y-- z---- t--.
Доколкото зная, жена му е болна. На------ я в----- я-- ж---- х-----.
N------- y- v------ y--- z----- k-------.
Доколкото зная, той е безработен. На------ я в----- ё- б----------.
N------- y- v------ y-- b-----------.
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. Я п------ / п-------- і---- б- я н- с-------- / н- с---------.
Y- p------ / p-------- і----- b- y- n- s--------- / n- s----------.
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Я п-------- / п--------- а------- і---- б- я н- с-------- / н- с---------.
Y- p--------- / p---------- a------- і----- b- y- n- s--------- / n- s----------.
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. Я н- з------ / н- з------ ш----- і---- б- я н- с-------- / н- с---------.
Y- n- z------- / n- z------- s-------- і----- b- y- n- s--------- / n- s----------.
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!