български » бенгалски   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

+ ৯৬ [ছিয়ানব্বই]96 [Chiẏānabba'i]

+ সংযোগকারী অব্যয় ৩sanyōgakārī abyaẏa 3

Натисни, за да видиш текста:   
българскиবাংলা
Аз ставам, щом будилникът звънне. ঘড়--- অ-------- ব----- স---- স---- আ-- উ-- প--- ৷
g------ a-------- b------- s---- s---- ā-- u--- p--i
+
Аз се уморявам, щом трябва да уча. যখ-- আ-- প--- শ--- ক-- ত--- স---- স---- আ-- ক------ হ-- প--- ৷
y-------- ā-- p--- ś--- k--- t-------- s---- s---- ā-- k----- h--- p--i
+
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. যখ-- আ-- ৬- ব---- হ-- য-- স---- স---- আ-- ক-- ক-- ব--- ক-- দ-- ৷
y-------- ā-- 60 b-------- h--- y--- s---- s---- ā-- k--- k--- b----- k--- d--a
+
   
Кога ще се обадите по телефона? আপ-- ক-- ফ-- ক----?
ā---- k------ p---- k-------?
+
Щом имам секунда време. যখ-- আ-- ক--- স-- প-- ৷
Y-------- ā-- k--- s----- p--a
+
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. যখ-- স- এ--- স-- প--- ত--- স---- স---- স- ফ-- ক--- ৷
y-------- s- ē---- s----- p--- t-------- s---- s---- s- p---- k----ē
+
   
Колко време ще работите? আপ-- ক----- ক-- ক----?
ā---- k-------- k--- k-------?
+
Аз ще работя, докато мога. যত---- আ-- প--- ত----- ক-- ক-- ৷
Y-------- ā-- p----- t-------- k--- k----a
+
Аз ще работя, докато съм здрав. আম- য---- স---- থ---- ত---- ক-- ক-- ৷
ā-- y------- s----- t------- t------- k--- k----a
+
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. সে ক-- ক---- প------- ব------ শ--- থ--- ৷
s- k--- k------- p-------- b-------- ś--- t---ē
+
Тя чете вестник, вместо да сготви. সে র----- ক---- প------- খ---- ক--- প--- ৷
s- r---- k------- p-------- k-------- k----- p--ē
+
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. সে ঘ-- য---- প------- ম--- দ----- ব-- আ-- ৷
s- g---- y----- p-------- m----- d----- b--- ā--ē
+
   
Доколкото зная, той живее тук. আম- য---- জ--- স- এ---- থ--- ৷
ā-- y------- j--- s- ē----- t---ē
+
Доколкото зная, жена му е болна. আম- য---- জ--- ত-- স----- অ----- ৷
ā-- y------- j--- t--- s--- a-----a
+
Доколкото зная, той е безработен. আম- য---- জ--- স- ব---- ৷
ā-- y------- j--- s- b----a
+
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. আম- ঘ----- প--------- ত- ন- হ-- আ-- ঠ-- স--- প---- য---- ৷
ā-- g------ p----------- t- n- h--- ā-- ṭ---- s----- p------- y----a
+
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. আম- ব---- ধ--- প------ ত- ন- হ-- আ-- ঠ-- স--- প---- য---- ৷
ā-- b----- d------ p------ t- n- h--- ā-- ṭ---- s----- p------- y----a
+
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. আম- র----- খ---- প----- ত- ন---- ঠ-- স--- প---- য-----
ā-- r---- k------ p------ t- n----- ṭ---- s----- p------- y-----.
+
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!