български » гръцки   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

96 [ενενήντα έξι]
96 [enenínta éxi]

Σύνδεσμοι 3
Sýndesmoi 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

96 [ενενήντα έξι]
96 [enenínta éxi]

Σύνδεσμοι 3
Sýndesmoi 3

Натисни, за да видиш текста:   
българскиελληνικά
Аз ставам, щом будилникът звънне. Ση------- μ---- χ------- τ- ξ--------.
S-------- m---- c-------- t- x--------.
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Με π----- ν---- ό--- έ-- δ-------.
M- p----- n---- ó--- é--- d-------.
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. Θα σ-------- ν- δ------ ό--- φ---- τ- 60.
T-- s-------- n- d------ ó--- f---- t- 60.
   
Кога ще се обадите по телефона? Πό-- θ- π----- τ--------
P--- t-- p----- t-------?
Щом имам секунда време. Μό--- έ-- έ-- λ---- ε-------.
M---- é--- é-- l---- e--------.
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Θα τ---------- μ---- έ--- λ--- χ----.
T-- t---------- m---- é---- l--- c-----.
   
Колко време ще работите? Πό-- κ---- θ- δ---------
P--- k---- t-- d--------?
Аз ще работя, докато мога. Θα δ------ ό-- μ----.
T-- d------ ó-- b---.
Аз ще работя, докато съм здрав. Θα δ------ ό-- ε---- υ----.
T-- d------ ó-- e---- y----.
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. Εί--- σ-- κ------ α--- ν- δ-------.
E---- s-- k------ a--- n- d-------.
Тя чете вестник, вместо да сготви. Δι------ ε-------- α--- ν- μ---------.
D------- e-------- a--- n- m---------.
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. Κά----- σ-- μ--- α--- ν- π--- σ----.
K------- s-- b-- a--- n- p--- s----.
   
Доколкото зная, той живее тук. Απ- ό-- ξ---- μ---- ε--.
A-- ó-- x---- m---- e--.
Доколкото зная, жена му е болна. Απ- ό-- ξ---- η γ------ τ-- ε---- ά------.
A-- ó-- x---- i g------ t-- e---- á------.
Доколкото зная, той е безработен. Απ- ό-- ξ---- ε---- ά------.
A-- ó-- x---- e---- á------.
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. Με π--- ο ύ----- δ---------- θ- ή---- σ--- ώ-- μ--.
M- p--- o ý----- d---------- t-- í---- s--- ó-- m--.
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Έχ--- τ- λ--------- δ---------- θ- ή---- σ--- ώ-- μ--.
É----- t- l--------- d---------- t-- í---- s--- ó-- m--.
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. Δε β---- τ-- δ----- δ---------- θ- ή---- σ--- ώ-- μ--.
D- v---- t-- d----- d---------- t-- í---- s--- ó-- m--.
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!