български » английски UK Съюзи 3
96 [деветдесет и шест]
Съюзи 3
96 [ninety-six]
Conjunctions 3
| български | English UK | |
| Аз ставам, щом будилникът звънне. | I g-- u- a- s--- a- t-- a---- r----. | |
| Аз се уморявам, щом трябва да уча. | I b----- t---- a- s--- a- I h--- t- s----. | |
| Аз ще спра да работя, щом стана на 60. | I w--- s--- w------ a- s--- a- I a- 60. | |
| Кога ще се обадите по телефона? | Wh-- w--- y-- c---? | |
| Щом имам секунда време. | As s--- a- I h--- a m-----. | |
| Той ще се обади по телефона, щом има малко време. | He--- c---- a- s--- a- h- h-- a l----- t---. | |
| Колко време ще работите? | Ho- l--- w--- y-- w---? | |
| Аз ще работя, докато мога. | I’-- w--- a- l--- a- I c--. | |
| Аз ще работя, докато съм здрав. | I’-- w--- a- l--- a- I a- h------. | |
| Той лежи в леглото, вместо да работи. | He l--- i- b-- i------ o- w------. | |
| Тя чете вестник, вместо да сготви. | Sh- r---- t-- n-------- i------ o- c------. | |
| Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. | He i- a- t-- b-- i------ o- g---- h---. | |
| Доколкото зная, той живее тук. | As f-- a- I k---- h- l---- h---. | |
| Доколкото зная, жена му е болна. | As f-- a- I k---- h-- w--- i- i--. | |
| Доколкото зная, той е безработен. | As f-- a- I k---- h- i- u---------. | |
| Успах се, иначе щях да дойда навреме. | I o--------- o-------- I-- h--- b--- o- t---. | |
| Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. | I m----- t-- b--- o-------- I-- h--- b--- o- t---. | |
| Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. | I d----- f--- t-- w-- / I g-- l---- o-------- I-- h--- b--- o- t---. | |
Езикът и математиката
Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.
Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.
Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!