български » персийски   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

‫96 [نود و شش]
96 [navad-o-shesh]

‫حروف ربط 3
horufe rabt 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

‫96 [نود و شش]
96 [navad-o-shesh]

‫حروف ربط 3
horufe rabt 3

Натисни, за да видиш текста:   
българскиفارسی
Аз ставам, щом будилникът звънне. ‫م- ب- م-- ا---- س--- ز-- ب---- ب---- م-----.
m-- b- m---- i--- s---- z--- b------- b---- m-------.
Аз се уморявам, щом трябва да уча. ‫م- ب- م-- ا---- ش--- ب- د-- خ----- م----- خ--- م-----.
m-- b- m---- i--- s------ b- d--- k------ m------ k----- m-------.
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. ‫ب- م-- ا---- ب- س- 60 س---- ب--- د--- ک-- ن------.
b- m---- i--- b- s----- s---- s----- b------ d---- k-- n--------.
   
Кога ще се обадите по телефона? کی ت--- م-------
k-- t------ m------?
Щом имам секунда време. ‫ب- م-- ا---- چ-- ل--- ف--- پ--- ک--.
b- m---- i--- c---- l---- f----- p---- k----.
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. ‫ا- (م--) ب- م-- ا---- ف--- پ--- ک-- ت--- م-----.
o- b- m---- i--- f----- p---- k---- t------ m------.
   
Колко време ще работите? ‫چ- م-- ش-- ک-- خ----- ک---
c-- m------ s---- k-- k----- k---?
Аз ще работя, докато мога. ‫ت- ز---- ک- ب------ ک-- خ---- ک--.
t- z----- k- b-------- k-- k----- k---.
Аз ще работя, докато съм здрав. ‫م- ت- ز---- ک- س--- ب--- ک-- خ---- ک--.
m-- t- z----- k- s---- b----- k-- k----- k---.
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. ‫ا- (م--) ب- ج-- ا---- ک-- ک-- د- ر------ ل- د--- ا--.
o- b- j--- i--- k-- k---- d-- r---------- l-- d--- a--.
Тя чете вестник, вместо да сготви. ‫ا- (ز-) ب- ج-- ا---- غ-- ب--- ر------ م-------.
o- b- j--- i--- g---- b------ r------ m-------.
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. ‫ا- (م--) ب- ج-- ا---- ب- خ--- ب--- د- ب-- م-------.
o- b- j--- i--- b- k---- b------ d-- b-- m---------.
   
Доколкото зная, той живее тук. ‫ت- آ--- ک- م- ا---- د--- ا- (م--) ا---- ز---- م-----.
t- â--- k- m-- e-------- d---- o- i--- z------ m------.
Доколкото зная, жена му е болна. ‫ت- آ--- ک- م- ا---- د--- ه---- م--- ا--.
t- â--- k- m-- e-------- d---- h-------- m---- a--.
Доколкото зная, той е безработен. ‫ت- آ--- ک- م- ا---- د--- ا- (م--) ب---- ا--.
t- â--- k- m-- e-------- d---- o- b---- a--.
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. ‫م- خ--- م----- و---- ب- م--- م-------.
m-- k--- m------ v------ b- m---- m--------.
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. ‫م- ب- ا----- ن----- و---- ب- م--- م-------.
m-- b- o----- n-------- v------ b- m---- m--------.
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. ‫م- ر-- ر- پ--- ن---- (گ- ش--) و---- ب- م--- م-------.
m-- r-- r- p---- n------- (g-- s-----) v------ b- m---- m--------.
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!