български » иврит   Минало време 2


82 [осемдесет и две]

Минало време 2

-

‫82 [שמונים ושתיים]‬
82 [shmonim ushtaym]

‫עבר 2‬
avar 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

-

‫82 [שמונים ושתיים]‬
82 [shmonim ushtaym]

‫עבר 2‬
avar 2

Натисни, за да видиш текста:   
българскиעברית
Трябваше ли да викаш линейка? ‫ה--- צ--- / ה ל---- ל-------?‬
h---- t------/t------- l---- l---------?
Трябваше ли да викаш лекаря? ‫ה--- צ--- / ה ל---- ל----?‬
h---- t------/t------- l---- l-----?
Трябваше ли да викаш полицията? ‫ה--- צ--- / ה ל---- ל-----?‬
h---- t------/t------- l---- l----------?
   
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. ‫י- ל- א- מ--- ה-----? ה-- ל- א--- כ---.‬
y--- l----/l--- e- m----- h--------? h---- l- o-- k-----.
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. ‫י- ל- א- ה-----? ה-- ל- א--- כ---.‬
y--- l----/l--- e- h-------? h---- l- o--- k-----.
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. ‫י- ל- א- מ-- ה---? ה-- ל- א--- כ---.‬
y--- l----/l--- e- m---- h----? h---- l- o--- k-----.
   
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. ‫ה-- ה--- ב---? ה-- ל- י--- ה-- ל---- ב---.‬
h- h---- b-----? h- l- y----- h---- l------ b-----.
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. ‫ה-- מ-- א- ה---? ה-- ל- י--- ה-- ל---- א- ה---.‬
h- m---- e- h-------? h- l- y----- h---- l----- e- h-------.
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. ‫ה-- ה--- א---? ה-- ל- ה-- מ---- ל---- א---.‬
h- h---- o----? h- l- h---- m------ l------ o--.
   
Защо не можа да дойдеш навреме? ‫ל-- ל- י---- ל---- ב---?‬
l---- l- y------- l------ b-----?
Защо не можа да намериш пътя? ‫ל-- ל- מ--- א- ה---?‬
l---- l- m------- e- h-------?
Защо не можа да го разбереш? ‫ל-- ל- י---- ל---- א---?‬
l---- l- y------- l------ o--?
   
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. ‫ל- י----- ל--- ב--- כ- ל- ה-- א------.‬
l- y------- l--- b----- k- l- h---- o-----.
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. ‫ל- י----- ל---- א- ה--- כ- ל- ה---- ל- מ--.‬
l- y------- l----- e- h------- k- l- h----- l- m----.
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. ‫ל- י----- ל---- א--- כ- ה------ ה---- ר---- מ--.‬
l- y------- l------ o-- k- h-------- h----- r------- m----.
   
Трябваше за взема такси. ‫ה---- ח--- ל--- מ----.‬
h---- x---- l------ m----.
Трябваше да купя карта на града. ‫ה---- ח--- ל---- א- מ-- ה---.‬
h---- x---- l----- e- m---- h----.
Трябваше за изключа радиото. ‫ה---- ח--- ל---- א- ה----.‬
h---- x---- l------- e- h------.
   

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт.

Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!
Открийте езика!
Маратхи принадлежи към индоиранските езици. Говори се в Западна и Централна Индия. За повече от 70 милиона души _______ е майчин език. С това той се спада към 20-те най-говорими езика в света. Маратхи се пише със същата азбука, която се използва и за хинди. В тази буквена азбука всеки писмен знак представлява точно един звук. Съществуват 12 гласни и 36 съгласни.

Числата са сравнително сложни. От 1 до 100 за всяко число има отделна дума. Ето защо всяко число се учи отделно. Маратхи се разделя на 42 различни диалекта. Всички те разказват много за развитието на езика. Друга характерна черта на _______ е неговата дълга литературна традиция. Съществуват текстове, които са над 1000 години. Който се интересува от историята на Индия, трябва да се занимава с _______!