български » иврит   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

‫96 [תשעים ושש]‬
96 [tish'im w'shesh]

‫מילות חיבור 3‬
milot xibur 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

‫96 [תשעים ושש]‬
96 [tish'im w'shesh]

‫מילות חיבור 3‬
milot xibur 3

Натисни, за да видиш текста:   
българскиעברית
Аз ставам, щом будилникът звънне. ‫א-- ק- / ה כ--- ה---- ה----- מ----.‬
a-- q--/q---- k------- h------- h-------- m---------.
Аз се уморявам, щом трябва да уча. ‫א-- מ---- ע--- / ה כ---- צ--- / ה ל----.‬
a-- m------ a---/a----- k-------- t------/t------- l-----.
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. ‫א-- א---- ל---- כ----- ל--- ש----. ‬
a-- a---- l------ k--------- l---- s------.
   
Кога ще се обадите по телефона? ‫מ-- ת---- / י?‬
m---- t--------/t--------?
Щом имам секунда време. ‫כ----- ל- ר-- פ---.‬
k--------- l- r--- p----.
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. ‫ה-- י---- כ----- ל- ק-- ז--.‬
h- i------- k--------- l- q---- z---.
   
Колко време ще работите? ‫כ-- ז-- ת---- / ת----?‬
k---- z--- t------/t------?
Аз ще работя, докато мога. ‫א-- א---- כ- ז-- ש----.‬
a-- e----- k-- z--- s--------.
Аз ще работя, докато съм здрав. ‫א-- א---- כ- ז-- ש---- ב--- / ה.‬
a-- e----- k-- z--- s-------- b---/b----.
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. ‫ה-- ש--- ב---- ב---- ל----.‬
h- s------ b------ b----- l------.
Тя чете вестник, вместо да сготви. ‫ה-- ק---- ע---- ב---- ל---.‬
h- q----- i--- b----- l-------.
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. ‫ה-- י--- ב--- ב---- ל--- ה----.‬
h- y----- b----- b----- l------- h-------.
   
Доколкото зная, той живее тук. ‫ע- כ-- ש--- י--- ה-- ג- כ--.‬
a- k---- s------ y----- h- g-- k---.
Доколкото зная, жена му е болна. ‫ע- כ-- ש--- י--- א--- ח---.‬
a- k---- s------ y----- i---- x----.
Доколкото зная, той е безработен. ‫ע- כ-- ש--- י--- ה-- מ----.‬
a- k---- s------ y----- h- m-----.
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. ‫ה------- מ---- א--- ה---- מ--- / ה ב---.‬
h--------- m------ a----- h---- m-----/m------ b-----.
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. ‫א----- ל------- א--- ה---- מ--- / ה ב---.‬
i----- l-------- a----- h---- m-----/m------ b-----.
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. ‫ל- מ---- א- ה--- א--- ה---- מ--- / ה ב---.‬
l- m------- e- h------- a----- h---- m-----/m------ b-----.
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!