български » телугу   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

96 [తొంభై ఆరు]
96 [Tombhai āru]

సముచ్చయం 3
Samuccayaṁ 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

96 [తొంభై ఆరు]
96 [Tombhai āru]

సముచ్చయం 3
Samuccayaṁ 3

Натисни, за да видиш текста:   
българскиతెలుగు
Аз ставам, щом будилникът звънне. అల--- మ---- వ----- న--- ల-------
A----- m----- v------ n--- l-----u
+
Аз се уморявам, щом трябва да уча. నే-- చ----------- అ-------- న--- అ----------
N--- c------------- a-------- n--- a---------u
+
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. నే-- 60 క- ర----- న--- ప-- చ---- మ---------
N--- 60 k- r----- n--- p--- c------ m-------u
+
   
Кога ще се обадите по телефона? మీ-- ఎ------ క--- / ఫ--- చ-------?
M--- e----- k--/ p--- c------?
+
Щом имам секунда време. నా-- త---- ద--------
N--- t----- d---------ē
+
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. ఆయ--- క--- స--- ద-------- ఆ-- క--- / ఫ--- చ-------
Ā------ k---- s------ d---------- ā---- k--/ p--- c-----u
+
   
Колко време ще работите? మీ-- ఎ-- స--- ప-- చ-------?
M--- e--- s--- p--- c------?
+
Аз ще работя, докато мога. నే-- ప-- చ-------------- న--- ప-- చ-------
N--- p--- c-------------------- n--- p--- c-----u
+
Аз ще работя, докато съм здрав. నే-- ఆ-------- ఉ--------- న--- ప-- చ-------
N--- ā-------- u------------ n--- p--- c-----u
+
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. ఆయ- ప----------- బ---- మ----- ప---------
Ā---- p------------- b----- m-------- p---------u
+
Тя чете вестник, вместо да сготви. ఆమ- వ----------- బ---- స---------- చ-------
Ā-- v-------------- b----- s------------- c-------i
+
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. ఆయ- ఇ----- వ---------- బ---- బ--- వ--- ఉ------
Ā---- i----- v---------- b----- b-- v---- u----u
+
   
Доколкото зная, той живее тук. నా-- త------------- ఆ-- ఇ---- న--------------
N--- t----------------- ā---- i----- n------------u
+
Доколкото зная, жена му е болна. నా-- త------------- ఆ-- భ---- జ------ ఉ-----.
N--- t----------------- ā---- b----- j------ u-----.
+
Доколкото зная, той е безработен. నా-- త------------- ఆ-- న---------.
N--- t----------------- ā---- n--------.
+
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. నే-- స------- మ---- ప----------- ల------ న--- స------- ఉ--- వ-----
N--- s--------- m----- p----------- l------- n--- s--------- u--- v----i
+
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. నే-- బ-- ఎ------------- ల------ న--- స------- ఉ--- వ-----
N--- b-- e-------------- l------- n--- s--------- u--- v----i
+
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. నా-- ద-- క---------- / న--- త----------- ల------ స------- ఉ---------
N--- d--- k-------------/ n--- t----------- l------- s--------- u--------i
+
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!