български » украински   Минало време на модалните глаголи 1


87 [осемдесет и седем]

Минало време на модалните глаголи 1

-

87 [вісімдесят сім]
87 [visimdesyat sim]

Модальні дієслова у минулому 1
Modalʹni diyeslova u mynulomu 1

87 [осемдесет и седем]

Минало време на модалните глаголи 1

-

87 [вісімдесят сім]
87 [visimdesyat sim]

Модальні дієслова у минулому 1
Modalʹni diyeslova u mynulomu 1

Натисни, за да видиш текста:   
българскиукраїнська
Ние трябваше да полеем цветята. Ми п------ б--- п----- к----.
M- p------ b--- p----- k----.
Ние трябваше да разтребим жилището. Ми п------ б--- п------- ж----.
M- p------ b--- p------- z-----.
Ние трябваше да измием съдовете. Ми п------ б--- в----- п----.
M- p------ b--- v----- p----.
   
Трябваше ли да платите сметката? Чи п------ в- б--- о------- р------?
C-- p------ v- b--- o------- r-------?
Трябваше ли да платите вход? Чи п------ в- б--- з-------- з- в---?
C-- p------ v- b--- z-------- z- v----?
Трябваше ли да платите глоба? Чи п------ в- б--- с------- ш----?
C-- p------ v- b--- s------- s-----?
   
Кой трябваше да се сбогува? Хт- п------ б-- п----------?
K--- p------ b-- p--------------?
Кой трябваше да си тръгне рано за вкъщи? Хт- п------ б-- й-- р--- д-----?
K--- p------ b-- y--- r--- d-----?
Кой трябваше да вземе влака? Хт- п------ б-- ї---- п------?
K--- p------ b-- i------ p-------?
   
Ние не искахме да останем дълго. Ми н- х----- з--------- н------.
M- n- k------ z----------- n------.
Ние не искахме да пием нищо. Ми н- х----- н----- п---.
M- n- k------ n------ p---.
Ние не искахме да пречим. Ми н- х----- з-------.
M- n- k------ z--------.
   
Тъкмо исках да се обадя по телефона. Я х---- / х----- т----- щ- з-------------.
Y- k----- / k------ t----- s---- z-------------.
Аз исках да поръчам такси. Я х---- / х----- з------- т----.
Y- k----- / k------ z------- t----.
Аз всъщност исках да си отида вкъщи. Я х---- / х----- ї---- д-----.
Y- k----- / k------ i------ d-----.
   
Аз си мислех, че искаш да се обадиш на жена си. Я д---- / д------ щ- т- х---- з------------- с---- д------.
Y- d---- / d------ s---- t- k----- z------------- s------ d-------.
Аз си мислех, че искаш да се обадиш на „Информация”. Я д---- / д------ щ- т- х---- з------------- у д-------- б---.
Y- d---- / d------ s---- t- k----- z------------- u d-------- b----.
Аз си мислех, че искаш да поръчаш пица. Я д---- / д------ щ- т- х---- з------- п---.
Y- d---- / d------ s---- t- k----- z------- p----.
   

Големи букви, големи чувства

Рекламата използва много образи. Образите събуждат нашите конкретни интереси. Ние ги гледаме по-дълго и по-напрегнато, отколкото буквите. В резултат на това, ние запомняме рекламите с картини по-добре. Образите също произвеждат силни емоционални реакции. Мозъкът разпознава изображенията много бързо. Той веднага разбира какво може да се види в една картина. Буквите функционират по различен начин от образите. Те са абстрактни символи. Ето защо, нашият мозък реагира по-бавно на букви. Той най-напред трябва да разбере смисъла на думата. Би могло да се каже, че буквите трябва да бъдат преведени от езиковият дял на мозъка. Но емоциите също могат да се предизвикат с помощта на буквите.

Текстът просто трябва да бъде много голям. Проучванията показват, че големите букви съответно имат и голям ефект. Големите букви не просто са по-забележими от малките букви. Те също така произвеждат и силна емоционална реакция. Това важи както за положителните, така и за отрицателните чувства. Размерът на нещата винаги е бил важен за човечеството. Човек трябва да реагира бързо на опасност, например. А когато нещо е голямо, то обикновено е вече съвсем близо! Така че е разбираемо, че големите образи предизвикват и силни реакции. По-малко ясно е как реагираме на големи букви. Буквите всъщност не са сигнал за мозъка. Въпреки това, той проявява по-голяма активност когато го види големи букви. Този резултат е много интересен за учените. Това показва колко важни са станали буквите за нас. Нашият мозък някакси се е научил как да реагира на писането...
Открийте езика!
Персийският принадлежи към иранските езици. Говори се главно в Иран, Афганистан и Таджикистан. Но и в други страни той е важен език. Към тях спадат Узбекистан, Туркменистан, Бахрейн, Ирак и Индия. За около 70 милиона души _______ят е майчин език. Към тях се причисляват още 50 милиона, които го говорят като втори език. В зависимост от региона се използват различни диалекти.

В Иран техеранският диалект се счита за говоримия стандартен език. Освен това и писменият език се изучава като официален _______. Персийската знакова система е вариант на арабската азбука. В _______я няма граматичен член. Не съществува и граматичен род. В миналото _______ят е бил най-важният език за общуване в Ориента. Който започне да изучава _______, скоро ще открие една впечатляваща култура. А ******ата литература е сред най-важните в света ...