български » урду   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

+ ‫96 [چھیانوے]‬chheyanway

+ ‫حرف ربط 3‬harf rabt

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

‫96 [چھیانوے]‬
chheyanway

‫حرف ربط 3‬
harf rabt

Натисни, за да видиш текста:   
българскиاردو
Аз ставам, щом будилникът звънне. ‫ج--- ہ- آ---- ب-- گ- م-- ا-- ج--- گ- --
j----- h- a---- b---- g- m--- u-- j--- g- -
+
Аз се уморявам, щом трябва да уча. ‫ج--- ہ- م-- پ---- چ---- ہ-- م-- ت-- ج--- ہ-- --
j----- h- m--- p----- c----- h-- m--- t--- j--- h-- -
+
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. ‫ج--- ہ- م-- س--- ب-- ک- ہ-- گ- ک-- ک--- چ--- د-- گ- --
j----- h- m--- s---- b---- k- h-- g- k--- k---- c----- d-- g- -
+
   
Кога ще се обадите по телефона? ‫آ- ک- ٹ------ ک--- گ- ؟-
a-- k-- t-------- k---- g-?
+
Щом имам секунда време. ‫ج--- ہ- م--- و-- م-- گ- --
j----- h- m---- w--- m---- g- -
+
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. ‫ج--- ہ- ا- ک- پ-- ک-- و-- ہ- گ- و- ٹ------ ک-- گ- --
j----- h- i- k- p--- k--- w--- h- g- w-- t-------- k--- g- -
+
   
Колко време ще работите? ‫آ- ک- ت- ک-- ک--- گ- ؟-
a-- k-- t-- k--- k---- g-?
+
Аз ще работя, докато мога. ‫ج- ت- ک- س--- ہ-- م-- ک-- ک--- گ- --
m--- k--- k----- g- j-- t-- k-- s---- h-- -
+
Аз ще работя, докато съм здрав. ‫م-- ک-- ک--- گ- - ج- ت- ص-- م-- ہ---
m--- k--- k----- g- j-- t-- s---- m--- h-- -
+
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. ‫ک-- ک--- ک- ب---- و- ب--- پ- پ-- ہ- --
k--- k---- k- b----- w-- b----- p-- p--- h-- -
+
Тя чете вестник, вместо да сготви. ‫ک---- پ---- ک- ب---- و- ا---- پ-- ر-- ہ- --
k---- p------ k- b----- w-- a----- p--- r--- h-- -
+
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. ‫گ-- ج--- ک- ب---- و- پ- / ش--- خ--- م-- ب---- ہ- --
g--- j--- k- b----- w-- p-- m--- b---- h-- -
+
   
Доколкото зная, той живее тук. ‫ج--- ت- م--- م---- ہ- و- ی--- ر--- ہ- --
j---- t-- m---- m----- h-- w-- y---- r---- h-- -
+
Доколкото зная, жена му е болна. ‫ج--- ت- م--- م---- ہ- ا- ک- ب--- ب---- ہ- --
j---- t-- m---- m----- h-- i- k- b--- b----- h-- -
+
Доколкото зная, той е безработен. ‫ج--- ت- م--- م---- ہ- ا- ک- پ-- ک-- ن--- ہ- --
j---- t-- m---- m----- h-- i- k- p--- k--- n--- h-- -
+
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. ‫م-- س- ی- ہ-- ت-- ن--- ت- م-- و-- پ- آ ج--- --
m--- s- y- h--- t-- n--- t- m--- w--- p-- a- j--- -
+
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. ‫م--- ب- چ--- گ-- ت-- ن--- ت- م-- و-- پ- آ ج--- --
m--- b-- c----- g--- t-- n--- t- m--- w--- p-- a- j--- -
+
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. ‫م--- ر---- ن--- م-- ت-- ن--- ت- م-- و-- پ- آ ج--- --
m---- r---- n--- m--- t-- n--- t- m--- w--- p-- a- j--- -
+
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!