български » китайски   Съюзи 3


96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

+ 96[九十六]96 [Jiǔshíliù]

+ 连词3liáncí 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

-

96[九十六]
96 [Jiǔshíliù]

连词3
liáncí 3

Натисни, за да видиш текста:   
български中文
Аз ставам, щом будилникът звънне. 闹钟 一-- 我 就 起- 。
n------- y- x----- w- j-- q-------.
+
Аз се уморявам, щом трябва да уча. 我 一--- 就 会- 。
W- y- x----- j-- h-- l--.
+
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. 我 到60岁---- 我 就 不--- 。
W- d-- 60 s-- d- s------ w- j-- b- g--------.
+
   
Кога ще се обадите по телефона? 您 什--- 来-- ?
N-- s----- s----- l-- d------?
+
Щом имам секунда време. 我 一--- 就- 。
W- y- y-- s------ j-- d-.
+
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. 只要 他----- 就- 打-- 来 。
Z----- t- y- y-- s------- j-- h-- d- d------ l--.
+
   
Колко време ще работите? 您 将- 工- 多--- ?
N-- j------- g------ d-- c---- s------?
+
Аз ще работя, докато мога. 只要 我 还-- 我 就 一- 工- 。
Z----- w- h-- n---- w- j-- y---- g------.
+
Аз ще работя, докато съм здрав. 只要 我 身---- 我 就- 一- 工- 。
Z----- w- s----- j-------- w- j-- y-- y---- g------.
+
   
Той лежи в леглото, вместо да работи. 他 不 工-- 而- 躺- 床- 。
T- b- g------- é- s-- t--- z-- c----------.
+
Тя чете вестник, вместо да сготви. 她 没- 做-- 却 在 读-- 。
T- m----- z-- f--- q-- z---- b-----.
+
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. 他 没- 回-- 却 坐- 酒-- 。
T- m----- h-- j--- q-- z-- z-- j---- l-.
+
   
Доколкото зная, той живее тук. 就我--- 他 住- 这- 。
J-- w- s-- z--- t- z-- z-- z-----.
+
Доколкото зная, жена му е болна. 就我--- 他--- 病 了 。
J-- w- s-- z--- t- d- q--- b-----.
+
Доколкото зная, той е безработен. 就我--- 他 失- 了 。
J-- w- s-- z--- t- s------.
+
   
Успах се, иначе щях да дойда навреме. 我 那- 睡-- 了- 要- 就- 准- 了 。
W- n- s-- s--- g-------- y-- b- j-- n--- z----------.
+
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. 我 那- 错-- 公---- 要- 就- 准- 了 。
W- n- s-- c------- g------- q----- y-- b- j-- n--- z----------.
+
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. 我 那- 没- 找- 路- 要- 就- 准- 了 。
W- n- s-- m----- z------ l-- y-- b- j-- n--- z----------.
+
   

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже.

Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!
Открийте езика!
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област.

Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!