Разговорник

bg Градски транспорт   »   sl Javni primestni (lokalni] promet

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [šestintrideset]

Javni primestni (lokalni] promet

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? K-e-j- a----u--- p-sta--? K__ j_ a________ p_______ K-e j- a-t-b-s-a p-s-a-a- ------------------------- Kje je avtobusna postaja? 0
Кой автобус отива в центъра? K--e-- avto-u---e--- v --n---? K_____ a______ p____ v c______ K-t-r- a-t-b-s p-l-e v c-n-e-? ------------------------------ Kateri avtobus pelje v center? 0
Кой автобус трябва да взема? S k-t-r-m --t--u--- se m---m ----ati? S k______ a________ s_ m____ p_______ S k-t-r-m a-t-b-s-m s- m-r-m p-l-a-i- ------------------------------------- S katerim avtobusom se moram peljati? 0
Трябва ли да се прекачвам? Al--mor-m--res----ti? A__ m____ p__________ A-i m-r-m p-e-t-p-t-? --------------------- Ali moram prestopiti? 0
Къде трябва да се прекачвам? K-e m-ram ----t--it-? K__ m____ p__________ K-e m-r-m p-e-t-p-t-? --------------------- Kje moram prestopiti? 0
Колко струва един билет? Koliko-s-a-e v--o---ca? K_____ s____ v_________ K-l-k- s-a-e v-z-v-i-a- ----------------------- Koliko stane vozovnica? 0
Колко спирки има до центъра? Ko-i-o-p-st-j-------o--do ce-tra? K_____ p_____ j_ o____ d_ c______ K-l-k- p-s-a- j- o-t-d d- c-n-r-? --------------------------------- Koliko postaj je odtod do centra? 0
Трябва да слезете тук. Tu-aj-m----e-izst--it-. T____ m_____ i_________ T-k-j m-r-t- i-s-o-i-i- ----------------------- Tukaj morate izstopiti. 0
Трябва да слезете отзад. I------t- la-k- -a-o----aj. I________ l____ s___ z_____ I-s-o-i-e l-h-o s-m- z-d-j- --------------------------- Izstopite lahko samo zadaj. 0
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. N--l----i ---------z---ke-žele-nic-] pr---e-čez-5 --nu-. N________ v___ (_________ ž_________ p_____ č__ 5 m_____ N-s-e-n-i v-a- (-o-z-m-k- ž-l-z-i-e- p-i-p- č-z 5 m-n-t- -------------------------------------------------------- Naslednji vlak (podzemske železnice] prispe čez 5 minut. 0
Следващият трамвай пристига след 10 минути. N-s-----i-tram-aj --is-- -e- -- m-n-t. N________ t______ p_____ č__ 1_ m_____ N-s-e-n-i t-a-v-j p-i-p- č-z 1- m-n-t- -------------------------------------- Naslednji tramvaj prispe čez 10 minut. 0
Следващият автобус пристига след 15 минути. N------j---vt--u- prispe---- -5 m----. N________ a______ p_____ č__ 1_ m_____ N-s-e-n-i a-t-b-s p-i-p- č-z 1- m-n-t- -------------------------------------- Naslednji avtobus prispe čez 15 minut. 0
Кога е последният влак на метрото? Kda-----je z-d-j--vla--(pod-e--k--žel--n-c--? K___ p____ z_____ v___ (_________ ž__________ K-a- p-l-e z-d-j- v-a- (-o-z-m-k- ž-l-z-i-e-? --------------------------------------------- Kdaj pelje zadnji vlak (podzemske železnice]? 0
Кога е последният трамвай? Kdaj p-l----a---i -ra--aj? K___ p____ z_____ t_______ K-a- p-l-e z-d-j- t-a-v-j- -------------------------- Kdaj pelje zadnji tramvaj? 0
Кога е последният автобус? K--j--e--e--adnj- avtob-s? K___ p____ z_____ a_______ K-a- p-l-e z-d-j- a-t-b-s- -------------------------- Kdaj pelje zadnji avtobus? 0
Имате ли билет? Imat- -o-ov--co? I____ v_________ I-a-e v-z-v-i-o- ---------------- Imate vozovnico? 0
Билет? – Не, нямам. V-z--n---- –-Ne,-n-ma--j-. V_________ – N__ n____ j__ V-z-v-i-o- – N-, n-m-m j-. -------------------------- Vozovnico? – Ne, nimam je. 0
Тогава трябва да платите глоба. V -em p-ime----orate-p-a-ati kazen. V t__ p______ m_____ p______ k_____ V t-m p-i-e-u m-r-t- p-a-a-i k-z-n- ----------------------------------- V tem primeru morate plačati kazen. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!