Разговорник

bg Ориентиране   »   sr Оријентација

41 [четирийсет и едно]

Ориентиране

Ориентиране

41 [четрдесет и један]

41 [četrdeset i jedan]

Оријентација

Orijentacija

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Къде е туристическото бюро? Гд- је -у-и--и-к--аг----ја? Г__ ј_ т_________ а________ Г-е ј- т-р-с-и-к- а-е-ц-ј-? --------------------------- Где је туристичка агенција? 0
G---je -u---tičk- ---nc--a? G__ j_ t_________ a________ G-e j- t-r-s-i-k- a-e-c-j-? --------------------------- Gde je turistička agencija?
Имате ли карта на града? И---е-ли к-р-у --а---з--м--е? И____ л_ к____ г____ з_ м____ И-а-е л- к-р-у г-а-а з- м-н-? ----------------------------- Имате ли карту града за мене? 0
I---- -- -ar-- g-ad- za-men-? I____ l_ k____ g____ z_ m____ I-a-e l- k-r-u g-a-a z- m-n-? ----------------------------- Imate li kartu grada za mene?
Може ли да се резервира тук хотелска стая? М--е-л---- ов---ре--р----------ел--а с-ба? М___ л_ с_ о___ р__________ х_______ с____ М-ж- л- с- о-д- р-з-р-и-а-и х-т-л-к- с-б-? ------------------------------------------ Може ли се овде резервисати хотелска соба? 0
M-že--i-s----d- r-zervis-t- -o-e--ka so-a? M___ l_ s_ o___ r__________ h_______ s____ M-ž- l- s- o-d- r-z-r-i-a-i h-t-l-k- s-b-? ------------------------------------------ Može li se ovde rezervisati hotelska soba?
Къде е старият град? Гд- -е -тари -р--? Г__ ј_ с____ г____ Г-е ј- с-а-и г-а-? ------------------ Где је стари град? 0
G-- ---s-ari-----? G__ j_ s____ g____ G-e j- s-a-i g-a-? ------------------ Gde je stari grad?
Къде е катедралата? Г-- -е-к--едра-а? Г__ ј_ к_________ Г-е ј- к-т-д-а-а- ----------------- Где је катедрала? 0
G-- j- kat---al-? G__ j_ k_________ G-e j- k-t-d-a-a- ----------------- Gde je katedrala?
Къде е музеят? Г-- -е -у-е-? Г__ ј_ м_____ Г-е ј- м-з-ј- ------------- Где је музеј? 0
G-- je -u--j? G__ j_ m_____ G-e j- m-z-j- ------------- Gde je muzej?
Къде може да се купят пощенски марки? Г-е -е -ог---у-и-и п--т-нс-е----к-це? Г__ с_ м___ к_____ п________ м_______ Г-е с- м-г- к-п-т- п-ш-а-с-е м-р-и-е- ------------------------------------- Где се могу купити поштанске маркице? 0
Gde--- m-gu--upit----š-a-ske -a-k-ce? G__ s_ m___ k_____ p________ m_______ G-e s- m-g- k-p-t- p-š-a-s-e m-r-i-e- ------------------------------------- Gde se mogu kupiti poštanske markice?
Къде може да се купят цветя? Где -е мо-е-купи-и -в--е? Г__ с_ м___ к_____ ц_____ Г-е с- м-ж- к-п-т- ц-е-е- ------------------------- Где се може купити цвеће? 0
G-e--e ---- -----i-c--c-e? G__ s_ m___ k_____ c_____ G-e s- m-ž- k-p-t- c-e-́-? -------------------------- Gde se može kupiti cveće?
Къде може да се купят билети? Гд------ог- --п-т- в---е --рт-? Г__ с_ м___ к_____ в____ к_____ Г-е с- м-г- к-п-т- в-з-е к-р-е- ------------------------------- Где се могу купити возне карте? 0
G---s---o-u ku-i-i----n- ka--e? G__ s_ m___ k_____ v____ k_____ G-e s- m-g- k-p-t- v-z-e k-r-e- ------------------------------- Gde se mogu kupiti vozne karte?
Къде е пристанището? Где -- -ук-? Г__ ј_ л____ Г-е ј- л-к-? ------------ Где је лука? 0
Gde-je--uk-? G__ j_ l____ G-e j- l-k-? ------------ Gde je luka?
Къде е пазарът? Г-е-----и----? Г__ ј_ п______ Г-е ј- п-ј-ц-? -------------- Где је пијаца? 0
Gde-je -ij-c-? G__ j_ p______ G-e j- p-j-c-? -------------- Gde je pijaca?
Къде е замъкът? Г-е-је зам-к? Г__ ј_ з_____ Г-е ј- з-м-к- ------------- Где је замак? 0
Gde ----a--k? G__ j_ z_____ G-e j- z-m-k- ------------- Gde je zamak?
Кога започва туристическата обиколка? Ка-- -очиње-(-ур-с-и-ки]-оби-аз-к? К___ п_____ (___________ о________ К-д- п-ч-њ- (-у-и-т-ч-и- о-и-а-а-? ---------------------------------- Када почиње (туристички] обилазак? 0
K--- po----- -t--is-ički- ob--azak? K___ p______ (___________ o________ K-d- p-č-n-e (-u-i-t-č-i- o-i-a-a-? ----------------------------------- Kada počinje (turistički) obilazak?
Кога свършва туристическата обиколка? Кад--се----рш--- -т-р--ти-к---о-и--з-к? К___ с_ з_______ (___________ о________ К-д- с- з-в-ш-в- (-у-и-т-ч-a- о-и-а-а-? --------------------------------------- Када се завршава (туристичкa] обилазак? 0
K-d- ----------a --u-------a) obi-aza-? K___ s_ z_______ (___________ o________ K-d- s- z-v-š-v- (-u-i-t-č-a- o-i-a-a-? --------------------------------------- Kada se završava (turistička) obilazak?
Колко време трае туристическата обиколка? Ко-и----уго тр--- --ур-----кa--оби-аз-к? К_____ д___ т____ (___________ о________ К-л-к- д-г- т-а-е (-у-и-т-ч-a- о-и-а-а-? ---------------------------------------- Колико дуго траје (туристичкa] обилазак? 0
Kol--o --go -ra---(--ris--č--) -bil-z-k? K_____ d___ t____ (___________ o________ K-l-k- d-g- t-a-e (-u-i-t-č-a- o-i-a-a-? ---------------------------------------- Koliko dugo traje (turistička) obilazak?
Бих искал / искала екскурзовод, който говори немски. Ј---елим-во--ч- који-г--о-и -е---ки. Ј_ ж____ в_____ к___ г_____ н_______ Ј- ж-л-м в-д-ч- к-ј- г-в-р- н-м-ч-и- ------------------------------------ Ја желим водича који говори немачки. 0
J- -el-m--o--ča--oji-g--o-i n-m-čki. J_ ž____ v_____ k___ g_____ n_______ J- ž-l-m v-d-č- k-j- g-v-r- n-m-č-i- ------------------------------------ Ja želim vodiča koji govori nemački.
Бих искал / искала екскурзовод, който говори италиански. Ј- ж-ли- -од-ча који--ов----итал-ј-нск-. Ј_ ж____ в_____ к___ г_____ и___________ Ј- ж-л-м в-д-ч- к-ј- г-в-р- и-а-и-а-с-и- ---------------------------------------- Ја желим водича који говори италијански. 0
Ja-ž--im---d--- --ji--ov-r--ita-ijan-ki. J_ ž____ v_____ k___ g_____ i___________ J- ž-l-m v-d-č- k-j- g-v-r- i-a-i-a-s-i- ---------------------------------------- Ja želim vodiča koji govori italijanski.
Бих искал / искала екскурзовод, който говори френски. Ј--желим-в-д-ч- к--- ----р- фр---ус--. Ј_ ж____ в_____ к___ г_____ ф_________ Ј- ж-л-м в-д-ч- к-ј- г-в-р- ф-а-ц-с-и- -------------------------------------- Ја желим водича који говори француски. 0
Ja-ž--i- vo-iča --ji-go---i f-a--u-ki. J_ ž____ v_____ k___ g_____ f_________ J- ž-l-m v-d-č- k-j- g-v-r- f-a-c-s-i- -------------------------------------- Ja želim vodiča koji govori francuski.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Универсалният английски език

Английският е най- широко разпространеният език в света. Но Мандаринският, или книжовният китайски, има най-много говорящи. Английският е роден език на "само" 350 милиона души. Въпреки това, английският език има голямо влияние върху другите езици. От средата на 20-ти век, неговата значимост започва да нараства. Това до голяма степен се дължи на развитието на САЩ в суперсила. Английският е първият чужд език, който се преподава в училищата в много държави. Международни организации използват английския език като официален. Английският е също официален език или общ език на много страни. Възможно е, обаче, скоро други езици да поемат тези функции. Английският се числи към Западногерманските езици. Ето защо той е тясно свързана с немският, например. Но езикът се е променила значително през последните 1000 години. Някога английският език е бил флективен. Но повечето окончания с граматична функция са изчезнали. Затова, английски може да се брои сред изолиращите езици. Този тип език е по-сходен с китайския, отколкото с немския. В бъдеще английският език ще бъде допълнително опростен. Неправилните глаголи най-вероятно ще изчезнат. Английският език е прост, в сравнение с другите индоевропейски езици. Но английският правопис е много труден. Това е така, защото изписването и произношението силно се различават едно от друго. Английският правопис е останал непроменен векове наред. Но произношението се е променило значително. В резултат на това, хората все още пишат по начина по който са говорили през 1400 г. Също така има много вариации в произношението. Само за буквената комбинация ough има цели шест варианта на прочитане! Тествайте се! - thorough, thought, through, rough, bough, cough.
Знаете ли, че?
Словашкият принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 5 милиона души. Тясно свързан е със съседна Чехия. Това се дължи на общото минало в рамките на бившата Чехословакия. Речниковият състав на двата езика до голяма степен е идентичен. Различията се отнасят преди всичко до звуковата система. Словашкият е възникнал през 10. век под формата на няколко диалекта. Дълго време след това е бил под влиянието на съседни езици. Днешният писмен език е наложен едва през 19. век. Това е позволило опростяване на някои елементи в сравнение с чешкия. Многото различни диалекти са се запазили и до днес. Словашки се пише с латинската азбука. Това е най-лесно разбираемият език за хората, говорещи други славянски езици ... Би могло да се каже, че словашкият е своеобразен междинен език в славянското пространство. Една добра причина за занимания с този красив език.