Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   de Fragen – Vergangenheit 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [sechsundachtzig]

Fragen – Vergangenheit 2

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? W---he--ra-at----a-t--- -et---en? Welche Krawatte hast du getragen? W-l-h- K-a-a-t- h-s- d- g-t-a-e-? --------------------------------- Welche Krawatte hast du getragen? 0
Ти каква кола си купи? Wel-h---Au-o -----d- g--auf-? Welches Auto hast du gekauft? W-l-h-s A-t- h-s- d- g-k-u-t- ----------------------------- Welches Auto hast du gekauft? 0
Ти за какъв вестник се абонира? W----e Zeit----h-st d--ab----er-? Welche Zeitung hast du abonniert? W-l-h- Z-i-u-g h-s- d- a-o-n-e-t- --------------------------------- Welche Zeitung hast du abonniert? 0
Кого видяхте? Wen --ben-------se--n? Wen haben Sie gesehen? W-n h-b-n S-e g-s-h-n- ---------------------- Wen haben Sie gesehen? 0
Кого срещнахте? W-- h-b-n Sie ge--offen? Wen haben Sie getroffen? W-n h-b-n S-e g-t-o-f-n- ------------------------ Wen haben Sie getroffen? 0
Кого разпознахте? W-- --ben---- -rk-n-t? Wen haben Sie erkannt? W-n h-b-n S-e e-k-n-t- ---------------------- Wen haben Sie erkannt? 0
Кога станахте? W-nn----d-Si------e-tand--? Wann sind Sie aufgestanden? W-n- s-n- S-e a-f-e-t-n-e-? --------------------------- Wann sind Sie aufgestanden? 0
Кога започнахте? W-n--haben-S-e-b---n-en? Wann haben Sie begonnen? W-n- h-b-n S-e b-g-n-e-? ------------------------ Wann haben Sie begonnen? 0
Кога свършихте? Wann-ha-e-------u-g-hört? Wann haben Sie aufgehört? W-n- h-b-n S-e a-f-e-ö-t- ------------------------- Wann haben Sie aufgehört? 0
Защо се събудихте? Warum -ind---e-----e-ac-t? Warum sind Sie aufgewacht? W-r-m s-n- S-e a-f-e-a-h-? -------------------------- Warum sind Sie aufgewacht? 0
Защо станахте учител? W---m--i-- Si--L----r gew-r--n? Warum sind Sie Lehrer geworden? W-r-m s-n- S-e L-h-e- g-w-r-e-? ------------------------------- Warum sind Sie Lehrer geworden? 0
Защо взехте такси? W-----hab-- -ie-e----ax--geno-me-? Warum haben Sie ein Taxi genommen? W-r-m h-b-n S-e e-n T-x- g-n-m-e-? ---------------------------------- Warum haben Sie ein Taxi genommen? 0
Откъде дойдохте? Wohe- s----Sie--ekom-e-? Woher sind Sie gekommen? W-h-r s-n- S-e g-k-m-e-? ------------------------ Woher sind Sie gekommen? 0
Къде отидохте? W-h-n -i-d Sie ge-an---? Wohin sind Sie gegangen? W-h-n s-n- S-e g-g-n-e-? ------------------------ Wohin sind Sie gegangen? 0
Къде бяхте? W----nd-S-e ge-----? Wo sind Sie gewesen? W- s-n- S-e g-w-s-n- -------------------- Wo sind Sie gewesen? 0
Ти на кого помогна? We--h----du----o----? Wem hast du geholfen? W-m h-s- d- g-h-l-e-? --------------------- Wem hast du geholfen? 0
Ти на кого писа? W---h--t-du ----h-i----? Wem hast du geschrieben? W-m h-s- d- g-s-h-i-b-n- ------------------------ Wem hast du geschrieben? 0
Ти на кого отговори? W-m------d- -ea-two-t--? Wem hast du geantwortet? W-m h-s- d- g-a-t-o-t-t- ------------------------ Wem hast du geantwortet? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...