Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   el Ερωτήσεις – παρελθοντικός 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ογδόντα έξι]

86 [ogdónta éxi]

Ερωτήσεις – παρελθοντικός 2

[Erōtḗseis – parelthontikós 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Πο-- γρ-βάτα -ό-ε-ες; Ποια γραβάτα φόρεσες; Π-ι- γ-α-ά-α φ-ρ-σ-ς- --------------------- Ποια γραβάτα φόρεσες; 0
Poi- ----á-- -h---se-? Poia grabáta phóreses? P-i- g-a-á-a p-ó-e-e-? ---------------------- Poia grabáta phóreses?
Ти каква кола си купи? Π-ι- ----κί--τ---γ-ρ-σε-; Ποιο αυτοκίνητο αγόρασες; Π-ι- α-τ-κ-ν-τ- α-ό-α-ε-; ------------------------- Ποιο αυτοκίνητο αγόρασες; 0
P-io-aut----ēt- ------e-? Poio autokínēto agórases? P-i- a-t-k-n-t- a-ó-a-e-? ------------------------- Poio autokínēto agórases?
Ти за какъв вестник се абонира? Σε--οι- ε---ε-ί-α--γιν-- συ--ρομη--ς; Σε ποιά εφημερίδα έγινες συνδρομητής; Σ- π-ι- ε-η-ε-ί-α έ-ι-ε- σ-ν-ρ-μ-τ-ς- ------------------------------------- Σε ποιά εφημερίδα έγινες συνδρομητής; 0
Se-p-i- ep-ē--r-da--g--e- syn---mē---? Se poiá ephēmerída égines syndromētḗs? S- p-i- e-h-m-r-d- é-i-e- s-n-r-m-t-s- -------------------------------------- Se poiá ephēmerída égines syndromētḗs?
Кого видяхте? Πο-ο--είδ-τ-; Ποιον είδατε; Π-ι-ν ε-δ-τ-; ------------- Ποιον είδατε; 0
Po--n e-d-te? Poion eídate? P-i-n e-d-t-? ------------- Poion eídate?
Кого срещнахте? Πο--ν----αν--σατ-; Ποιον συναντήσατε; Π-ι-ν σ-ν-ν-ή-α-ε- ------------------ Ποιον συναντήσατε; 0
P-i-n s--antḗsate? Poion synantḗsate? P-i-n s-n-n-ḗ-a-e- ------------------ Poion synantḗsate?
Кого разпознахте? Π-ι-- α--γνωρί--τε; Ποιον αναγνωρίσατε; Π-ι-ν α-α-ν-ρ-σ-τ-; ------------------- Ποιον αναγνωρίσατε; 0
P-i-n--na--ō--sa--? Poion anagnōrísate? P-i-n a-a-n-r-s-t-? ------------------- Poion anagnōrísate?
Кога станахте? Πό-- σ-κ-----τε; Πότε σηκωθήκατε; Π-τ- σ-κ-θ-κ-τ-; ---------------- Πότε σηκωθήκατε; 0
Pó-e-sēkōth-k---? Póte sēkōthḗkate? P-t- s-k-t-ḗ-a-e- ----------------- Póte sēkōthḗkate?
Кога започнахте? Πότε ξεκ-νή-ατε; Πότε ξεκινήσατε; Π-τ- ξ-κ-ν-σ-τ-; ---------------- Πότε ξεκινήσατε; 0
P--e -eki-ḗ-a--? Póte xekinḗsate? P-t- x-k-n-s-t-? ---------------- Póte xekinḗsate?
Кога свършихте? Πό-ε----μ-τήσ--ε; Πότε σταματήσατε; Π-τ- σ-α-α-ή-α-ε- ----------------- Πότε σταματήσατε; 0
P-te--t----ḗsat-? Póte stamatḗsate? P-t- s-a-a-ḗ-a-e- ----------------- Póte stamatḗsate?
Защо се събудихте? Γι--- --π--σ-τε; Γιατί ξυπνήσατε; Γ-α-ί ξ-π-ή-α-ε- ---------------- Γιατί ξυπνήσατε; 0
Gi-t--xypnḗ-a-e? Giatí xypnḗsate? G-a-í x-p-ḗ-a-e- ---------------- Giatí xypnḗsate?
Защо станахте учител? Γ-ατ- γί--τε--ά----ο-; Γιατί γίνατε δάσκαλος; Γ-α-ί γ-ν-τ- δ-σ-α-ο-; ---------------------- Γιατί γίνατε δάσκαλος; 0
G---í--ína-e d-s-a-o-? Giatí gínate dáskalos? G-a-í g-n-t- d-s-a-o-? ---------------------- Giatí gínate dáskalos?
Защо взехте такси? Γ-ατί------ε-ταξ-; Γιατί πήρατε ταξί; Γ-α-ί π-ρ-τ- τ-ξ-; ------------------ Γιατί πήρατε ταξί; 0
G--tí-p-r-te----í? Giatí pḗrate taxí? G-a-í p-r-t- t-x-? ------------------ Giatí pḗrate taxí?
Откъде дойдохте? Απ- --- --θ--ε; Από πού ήρθατε; Α-ό π-ύ ή-θ-τ-; --------------- Από πού ήρθατε; 0
A-- p----rt-at-? Apó poú ḗrthate? A-ó p-ú ḗ-t-a-e- ---------------- Apó poú ḗrthate?
Къде отидохте? Π-ύ--ή--τε; Πού πήγατε; Π-ύ π-γ-τ-; ----------- Πού πήγατε; 0
Po- -ḗg--e? Poú pḗgate? P-ú p-g-t-? ----------- Poú pḗgate?
Къде бяхте? Π-ύ---α-τ--; Πού ήσασταν; Π-ύ ή-α-τ-ν- ------------ Πού ήσασταν; 0
P-ú-ḗ--s-an? Poú ḗsastan? P-ú ḗ-a-t-n- ------------ Poú ḗsastan?
Ти на кого помогна? Π-ιον--ο-θ--ε-; Ποιον βοήθησες; Π-ι-ν β-ή-η-ε-; --------------- Ποιον βοήθησες; 0
P-ion---ḗ-hē---? Poion boḗthēses? P-i-n b-ḗ-h-s-s- ---------------- Poion boḗthēses?
Ти на кого писа? Σε--ο--ν-έγρα-ες; Σε ποιον έγραψες; Σ- π-ι-ν έ-ρ-ψ-ς- ----------------- Σε ποιον έγραψες; 0
S- -oi-n-é--a--es? Se poion égrapses? S- p-i-n é-r-p-e-? ------------------ Se poion égrapses?
Ти на кого отговори? Σ--πο-ον--π-ν-η--ς; Σε ποιον απάντησες; Σ- π-ι-ν α-ά-τ-σ-ς- ------------------- Σε ποιον απάντησες; 0
Se poi-n apá------? Se poion apántēses? S- p-i-n a-á-t-s-s- ------------------- Se poion apántēses?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...