Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   ka შეკითხვა – წარსული 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ოთხმოცდაექვსი]

86 [otkhmotsdaekvsi]

შეკითხვა – წარსული 2

[shek'itkhva – ts'arsuli 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? რ-მელი ---ს------ეკ-თა? რომელი ჰალსტუხი გეკეთა? რ-მ-ლ- ჰ-ლ-ტ-ხ- გ-კ-თ-? ----------------------- რომელი ჰალსტუხი გეკეთა? 0
ro---i h-l---uk-- ge--et-? romeli halst'ukhi gek'eta? r-m-l- h-l-t-u-h- g-k-e-a- -------------------------- romeli halst'ukhi gek'eta?
Ти каква кола си купи? რო-ელი -ან-ანა-ი--დე? რომელი მანქანა იყიდე? რ-მ-ლ- მ-ნ-ა-ა ი-ი-ე- --------------------- რომელი მანქანა იყიდე? 0
ro------a---n- -q---? romeli mankana iqide? r-m-l- m-n-a-a i-i-e- --------------------- romeli mankana iqide?
Ти за какъв вестник се абонира? რ-------აზ--ი -ამო--ე-ე? რომელი გაზეთი გამოიწერე? რ-მ-ლ- გ-ზ-თ- გ-მ-ი-ე-ე- ------------------------ რომელი გაზეთი გამოიწერე? 0
r----i ga---- gam-i-s----? romeli gazeti gamoits'ere? r-m-l- g-z-t- g-m-i-s-e-e- -------------------------- romeli gazeti gamoits'ere?
Кого видяхте? ვ-- --ინახე? ვინ დაინახე? ვ-ნ დ-ი-ა-ე- ------------ ვინ დაინახე? 0
v-n d-i--kh-? vin dainakhe? v-n d-i-a-h-? ------------- vin dainakhe?
Кого срещнахте? ვის-შ--ვ-ი-? ვის შეხვდით? ვ-ს შ-ხ-დ-თ- ------------ ვის შეხვდით? 0
v-s -h--hvdi-? vis shekhvdit? v-s s-e-h-d-t- -------------- vis shekhvdit?
Кого разпознахте? ვ-- ---ნ--? ვინ იცანით? ვ-ნ ი-ა-ი-? ----------- ვინ იცანით? 0
v-n ---a-i-? vin itsanit? v-n i-s-n-t- ------------ vin itsanit?
Кога станахте? რ--ი- ა-ექ--? როდის ადექით? რ-დ-ს ა-ე-ი-? ------------- როდის ადექით? 0
r-di- -de--t? rodis adekit? r-d-s a-e-i-? ------------- rodis adekit?
Кога започнахте? როდის-და--ყ-თ? როდის დაიწყეთ? რ-დ-ს დ-ი-ყ-თ- -------------- როდის დაიწყეთ? 0
r-d-s da-t----t? rodis daits'qet? r-d-s d-i-s-q-t- ---------------- rodis daits'qet?
Кога свършихте? როდის შ--ყვ--ე-? როდის შეწყვიტეთ? რ-დ-ს შ-წ-ვ-ტ-თ- ---------------- როდის შეწყვიტეთ? 0
ro-------t-'q--t'-t? rodis shets'qvit'et? r-d-s s-e-s-q-i-'-t- -------------------- rodis shets'qvit'et?
Защо се събудихте? რატომ----ღვ---თ? რატომ გაიღვიძეთ? რ-ტ-მ გ-ი-ვ-ძ-თ- ---------------- რატომ გაიღვიძეთ? 0
ra-'om---i--v-dz-t? rat'om gaighvidzet? r-t-o- g-i-h-i-z-t- ------------------- rat'om gaighvidzet?
Защо станахте учител? რატ-მ ---დი- --ს--ვლე-ელ-? რატომ გახდით მასწავლებელი? რ-ტ-მ გ-ხ-ი- მ-ს-ა-ლ-ბ-ლ-? -------------------------- რატომ გახდით მასწავლებელი? 0
r------gak---t masts'a--eb---? rat'om gakhdit masts'avlebeli? r-t-o- g-k-d-t m-s-s-a-l-b-l-? ------------------------------ rat'om gakhdit masts'avlebeli?
Защо взехте такси? რ---- --ჯ--ი---აქსში? რატომ ჩაჯექით ტაქსში? რ-ტ-მ ჩ-ჯ-ქ-თ ტ-ქ-შ-? --------------------- რატომ ჩაჯექით ტაქსში? 0
ra-'----h-je-i- -'ak-s--? rat'om chajekit t'aksshi? r-t-o- c-a-e-i- t-a-s-h-? ------------------------- rat'om chajekit t'aksshi?
Откъде дойдохте? ს-ი--ნ მ-ხვედ--? საიდან მოხვედით? ს-ი-ა- მ-ხ-ე-ი-? ---------------- საიდან მოხვედით? 0
sa--an--o-hvedit? saidan mokhvedit? s-i-a- m-k-v-d-t- ----------------- saidan mokhvedit?
Къде отидохте? სად-წ------თ? სად წახვედით? ს-დ წ-ხ-ე-ი-? ------------- სად წახვედით? 0
sad-ts-a-hve-it? sad ts'akhvedit? s-d t-'-k-v-d-t- ---------------- sad ts'akhvedit?
Къде бяхте? ს-დ-ი--ვით? სად იყავით? ს-დ ი-ა-ი-? ----------- სად იყავით? 0
sa---q-v--? sad iqavit? s-d i-a-i-? ----------- sad iqavit?
Ти на кого помогна? ვის-მ-ეხ----? ვის მიეხმარე? ვ-ს მ-ე-მ-რ-? ------------- ვის მიეხმარე? 0
vis m-e------? vis miekhmare? v-s m-e-h-a-e- -------------- vis miekhmare?
Ти на кого писа? ვი- -ი---რ-? ვის მისწერე? ვ-ს მ-ს-ე-ე- ------------ ვის მისწერე? 0
vis-mi--s'ere? vis mists'ere? v-s m-s-s-e-e- -------------- vis mists'ere?
Ти на кого отговори? ვ-ს უპ--უხ-? ვის უპასუხე? ვ-ს უ-ა-უ-ე- ------------ ვის უპასუხე? 0
vi- -p----kh-? vis up'asukhe? v-s u-'-s-k-e- -------------- vis up'asukhe?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...