Վտան-ա--- է---նտե--լ-----:
Վտանգավոր է այնտեղ լողալը:
Վ-ա-գ-վ-ր է ա-ն-ե- լ-ղ-լ-:
--------------------------
Վտանգավոր է այնտեղ լողալը: 0 Vt-ng---r-- aynt-gh -ogh-lyVtangavor e ayntegh loghalyV-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y---------------------------Vtangavor e ayntegh loghaly
Կարել---է -յ--եղ --վա--- վա-ձել:
Կարելի՞ է այստեղ հովանոց վարձել:
Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- հ-վ-ն-ց վ-ր-ե-:
--------------------------------
Կարելի՞ է այստեղ հովանոց վարձել: 0 K-r-l-- e -yste---h----------a-dzelKareli՞ e aystegh hovanots’ vardzelK-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l-----------------------------------Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Կ-րել-- - ա-ս--- -առ---ա-ոռ վ--ձ-լ:
Կարելի՞ է այստեղ պառկելաթոռ վարձել:
Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- պ-ռ-ե-ա-ո- վ-ր-ե-:
-----------------------------------
Կարելի՞ է այստեղ պառկելաթոռ վարձել: 0 K-r-l-՞ ----steg--par--e-a-’v--- v-rdzelKareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzelK-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l----------------------------------------Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Հ-ա-ավո՞ր-----ս-եղ------ վ-ր---:
Հնարավո՞ր է այստեղ նավակ վարձել:
Հ-ա-ա-ո-ր է ա-ս-ե- ն-վ-կ վ-ր-ե-:
--------------------------------
Հնարավո՞ր է այստեղ նավակ վարձել: 0 Hn-r-v----e --st-gh na------rdz-lHnaravo՞r e aystegh navak vardzelH-a-a-o-r e a-s-e-h n-v-k v-r-z-l---------------------------------Hnaravo՞r e aystegh navak vardzel
Կա-ե-ի՞-է ջ-ադ-հ-ւկ վա-ձե-:
Կարելի՞ է ջրադահուկ վարձել:
Կ-ր-լ-՞ է ջ-ա-ա-ո-կ վ-ր-ե-:
---------------------------
Կարելի՞ է ջրադահուկ վարձել: 0 K-re-i՞ - -rad--u---a---elKareli՞ e jradahuk vardzelK-r-l-՞ e j-a-a-u- v-r-z-l--------------------------Kareli՞ e jradahuk vardzel
Ես ----- կ---ի-ը---ւ---ու--ու--եր-ունե-:
Ես միջին կարգի ընդունակություններ ունեմ:
Ե- մ-ջ-ն կ-ր-ի ը-դ-ւ-ա-ո-թ-ո-ն-ե- ո-ն-մ-
----------------------------------------
Ես միջին կարգի ընդունակություններ ունեմ: 0 Yes mi-in-k--gi-yn-u-aku--yun-e- -n-mYes mijin kargi yndunakut’yunner unemY-s m-j-n k-r-i y-d-n-k-t-y-n-e- u-e--------------------------------------Yes mijin kargi yndunakut’yunner unem
Ես-դ- --վ---տեմ:
Ես դա լավ գիտեմ:
Ե- դ- լ-վ գ-տ-մ-
----------------
Ես դա լավ գիտեմ: 0 Y-s -- lav--itemYes da lav gitemY-s d- l-v g-t-m----------------Yes da lav gitem
Որտե-ղ - ----ւկա-ին -ոպ--ու---:
Որտե՞ղ է դահուկային ճոպանուղին:
Ո-տ-՞- է դ-հ-ւ-ա-ի- ճ-պ-ն-ւ-ի-:
-------------------------------
Որտե՞ղ է դահուկային ճոպանուղին: 0 Vo-te՞---e ----kayi- -ho-an-ghinVorte՞gh e dahukayin chopanughinV-r-e-g- e d-h-k-y-n c-o-a-u-h-n--------------------------------Vorte՞gh e dahukayin chopanughin
Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи.
Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта.
Картините могат също да предават добре и емоциите.
Поради това, рекламата използва много образи.
Образите функционират по различен начин от речта.
Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност.
Това означава, че цялостното изображение има определен ефект.
При речта са необходими значително повече думи.
Но образите и речта вървят заедно.
Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ.
По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи.
Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите.
Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език.
Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите.
Но посланието на филма не е конкретно.
Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно.
Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание.
Пиктограмите са добър пример за това.
Пиктограмите са прости и ясни картинни символи.
Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация.
Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например.
Тя показва цигара с линия през нея.
Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията.
Но и езика на образите се изучава.
Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така.
Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията.
Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори.
Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40.
Най-тясно свързан е с азербайджанския език.
Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души.
Те живеят предимно в Турция и на Балканите.
Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия.
Турският също е повлиян от други езици.
В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски.
Особеност на турския език са много различни диалекти.
Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език.
В граматиката се различават общо шест падежа.
Характерна за турския език е и аглутиниращата структура.
Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки.
Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена.
Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.