Бул ж-рде-кол -ат-- ижа-а-- а-у--а -олоб-?
Бул жерде кол чатыр ижарага алууга болобу?
Б-л ж-р-е к-л ч-т-р и-а-а-а а-у-г- б-л-б-?
------------------------------------------
Бул жерде кол чатыр ижарага алууга болобу? 0 Bul-----e--o--ç-tı-----r----a----a --lob-?Bul jerde kol çatır ijaraga aluuga bolobu?B-l j-r-e k-l ç-t-r i-a-a-a a-u-g- b-l-b-?------------------------------------------Bul jerde kol çatır ijaraga aluuga bolobu?
М-н---рфи-г мен-н але-т--г-м--е---.
Мен серфинг менен алектенгим келет.
М-н с-р-и-г м-н-н а-е-т-н-и- к-л-т-
-----------------------------------
Мен серфинг менен алектенгим келет. 0 Men-se-f--g -ene- -l--t--g-m-k----.Men serfing menen alektengim kelet.M-n s-r-i-g m-n-n a-e-t-n-i- k-l-t------------------------------------Men serfing menen alektengim kelet.
М----у--а--ү-к-----л-т.
Мен сууга түшкүм келет.
М-н с-у-а т-ш-ү- к-л-т-
-----------------------
Мен сууга түшкүм келет. 0 Me--s-u---tüşk-m-kelet.Men suuga tüşküm kelet.M-n s-u-a t-ş-ü- k-l-t------------------------Men suuga tüşküm kelet.
Ме---у--лыжа--е-үү-ү---ал--- э---.
Мен суу лыжа тебүүнү каалайт элем.
М-н с-у л-ж- т-б-ү-ү к-а-а-т э-е-.
----------------------------------
Мен суу лыжа тебүүнү каалайт элем. 0 Men-suu lıj-----üü-ü-k-a--------m.Men suu lıja tebüünü kaalayt elem.M-n s-u l-j- t-b-ü-ü k-a-a-t e-e-.----------------------------------Men suu lıja tebüünü kaalayt elem.
Мен э-- -----үй-ө--- б-ш-----.
Мен эми гана үйрөнүп баштадым.
М-н э-и г-н- ү-р-н-п б-ш-а-ы-.
------------------------------
Мен эми гана үйрөнүп баштадым. 0 M-- -m- --n---y-ön-- başta-ım.Men emi gana üyrönüp baştadım.M-n e-i g-n- ü-r-n-p b-ş-a-ı-.------------------------------Men emi gana üyrönüp baştadım.
Ме- --л -е-с--м---н -у-- --й-н т--н-ш-ын.
Мен бул нерсе менен буга чейин таанышмын.
М-н б-л н-р-е м-н-н б-г- ч-й-н т-а-ы-м-н-
-----------------------------------------
Мен бул нерсе менен буга чейин таанышмын. 0 M-n bul-n---e ----n-bu-- ---in-t-a---mı-.Men bul nerse menen buga çeyin taanışmın.M-n b-l n-r-e m-n-n b-g- ç-y-n t-a-ı-m-n------------------------------------------Men bul nerse menen buga çeyin taanışmın.
Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи.
Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта.
Картините могат също да предават добре и емоциите.
Поради това, рекламата използва много образи.
Образите функционират по различен начин от речта.
Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност.
Това означава, че цялостното изображение има определен ефект.
При речта са необходими значително повече думи.
Но образите и речта вървят заедно.
Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ.
По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи.
Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите.
Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език.
Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите.
Но посланието на филма не е конкретно.
Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно.
Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание.
Пиктограмите са добър пример за това.
Пиктограмите са прости и ясни картинни символи.
Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация.
Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например.
Тя показва цигара с линия през нея.
Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията.
Но и езика на образите се изучава.
Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така.
Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията.
Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори.
Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40.
Най-тясно свързан е с азербайджанския език.
Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души.
Те живеят предимно в Турция и на Балканите.
Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия.
Турският също е повлиян от други езици.
В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски.
Особеност на турския език са много различни диалекти.
Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език.
В граматиката се различават общо шест падежа.
Характерна за турския език е и аглутиниращата структура.
Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки.
Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена.
Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.