Parlør

no I byen   »   mk Во градот

25 [tjuefem]

I byen

I byen

25 [дваесет и пет]

25 [dvayesyet i pyet]

Во градот

[Vo guradot]

Velg hvordan du vil se oversettelsen:   
norsk makedonsk Spill Mer
Jeg vil til togstasjonen. Б- с---л-- --кала-ко- -ел---ичк-т---тан---. Би сакал / сакала кон железничката станица. Б- с-к-л / с-к-л- к-н ж-л-з-и-к-т- с-а-и-а- ------------------------------------------- Би сакал / сакала кон железничката станица. 0
Bi sak-- -----ala-kon ʐy-l-e-nic-kata st--it-a. Bi sakal / sakala kon ʐyelyeznichkata stanitza. B- s-k-l / s-k-l- k-n ʐ-e-y-z-i-h-a-a s-a-i-z-. ----------------------------------------------- Bi sakal / sakala kon ʐyelyeznichkata stanitza.
Jeg vil til flyplassen. Би сак---/--ака---кон а----ро--т. Би сакал / сакала кон аеродромот. Б- с-к-л / с-к-л- к-н а-р-д-о-о-. --------------------------------- Би сакал / сакала кон аеродромот. 0
B--sa--l /--a--l---on a-erodr---t. Bi sakal / sakala kon ayerodromot. B- s-k-l / s-k-l- k-n a-e-o-r-m-t- ---------------------------------- Bi sakal / sakala kon ayerodromot.
Jeg vil til sentrum. Б- -а-ал-/-са--ла во--ен----т -- градо-. Би сакал / сакала во центарот на градот. Б- с-к-л / с-к-л- в- ц-н-а-о- н- г-а-о-. ---------------------------------------- Би сакал / сакала во центарот на градот. 0
Bi sak-- ----ka-a--o tz-en-a-o- -- gura---. Bi sakal / sakala vo tzyentarot na guradot. B- s-k-l / s-k-l- v- t-y-n-a-o- n- g-r-d-t- ------------------------------------------- Bi sakal / sakala vo tzyentarot na guradot.
Hvordan kommer jeg til togstasjonen? К-к---- с--гна- до желе----ка----т----а? Како да стигнам до железничката станица? К-к- д- с-и-н-м д- ж-л-з-и-к-т- с-а-и-а- ---------------------------------------- Како да стигнам до железничката станица? 0
Kak- da--tig-n---d---ye--ezn----a----ta-i-z-? Kako da stigunam do ʐyelyeznichkata stanitza? K-k- d- s-i-u-a- d- ʐ-e-y-z-i-h-a-a s-a-i-z-? --------------------------------------------- Kako da stigunam do ʐyelyeznichkata stanitza?
Hvordan kommer jeg til flyplassen? К----да ---г-ам--о аер-др-м--? Како да стигнам до аеродромот? К-к- д- с-и-н-м д- а-р-д-о-о-? ------------------------------ Како да стигнам до аеродромот? 0
K--- -a-s--g-nam----ay--odr---t? Kako da stigunam do ayerodromot? K-k- d- s-i-u-a- d- a-e-o-r-m-t- -------------------------------- Kako da stigunam do ayerodromot?
Hvordan kommer jeg til sentrum? К-к- -- -т-г-ам--о --нта-от на гр---т? Како да стигнам до центарот на градот? К-к- д- с-и-н-м д- ц-н-а-о- н- г-а-о-? -------------------------------------- Како да стигнам до центарот на градот? 0
K-k--d- st-----m -o---ye-ta-o--n- gur-d-t? Kako da stigunam do tzyentarot na guradot? K-k- d- s-i-u-a- d- t-y-n-a-o- n- g-r-d-t- ------------------------------------------ Kako da stigunam do tzyentarot na guradot?
Jeg trenger en drosje. М- -реба---к--. Ми треба такси. М- т-е-а т-к-и- --------------- Ми треба такси. 0
M--tr--b- ta---. Mi tryeba taksi. M- t-y-b- t-k-i- ---------------- Mi tryeba taksi.
Jeg trenger et (by)kart. М--т---а-к-р-а-н--г-а--т. Ми треба карта на градот. М- т-е-а к-р-а н- г-а-о-. ------------------------- Ми треба карта на градот. 0
M---r-e-- k--t--n- -u-a--t. Mi tryeba karta na guradot. M- t-y-b- k-r-a n- g-r-d-t- --------------------------- Mi tryeba karta na guradot.
Jeg trenger et hotell. М- т--ба--о-е-. Ми треба хотел. М- т-е-а х-т-л- --------------- Ми треба хотел. 0
Mi----e-a k---y-l. Mi tryeba khotyel. M- t-y-b- k-o-y-l- ------------------ Mi tryeba khotyel.
Jeg ønsker å leie en bil. Б- -акал----ак-л---а----а---- ед-------моб-л. Би сакал / сакала да изнајмам еден автомобил. Б- с-к-л / с-к-л- д- и-н-ј-а- е-е- а-т-м-б-л- --------------------------------------------- Би сакал / сакала да изнајмам еден автомобил. 0
Bi --ka- - s-kal--d- ----јma- -e--en avt-m--il. Bi sakal / sakala da iznaјmam yedyen avtomobil. B- s-k-l / s-k-l- d- i-n-ј-a- y-d-e- a-t-m-b-l- ----------------------------------------------- Bi sakal / sakala da iznaјmam yedyen avtomobil.
Her er kredittkortet mitt. Еве -- --ј----кр-д--н- к-рт-чка. Еве ја мојата кредитна картичка. Е-е ј- м-ј-т- к-е-и-н- к-р-и-к-. -------------------------------- Еве ја мојата кредитна картичка. 0
Yev-e-јa m-јa-a-k-ye-itn- ka-t---k-. Yevye јa moјata kryeditna kartichka. Y-v-e ј- m-ј-t- k-y-d-t-a k-r-i-h-a- ------------------------------------ Yevye јa moјata kryeditna kartichka.
Her er førerkortet mitt. Ев--ја --ј-----оз-ч----оз-о-а. Еве ја мојата возачка дозвола. Е-е ј- м-ј-т- в-з-ч-а д-з-о-а- ------------------------------ Еве ја мојата возачка дозвола. 0
Yevy- -a-moјata-vo------ d-z-o-a. Yevye јa moјata vozachka dozvola. Y-v-e ј- m-ј-t- v-z-c-k- d-z-o-a- --------------------------------- Yevye јa moјata vozachka dozvola.
Hva er det å se i byen? Што --а-д---- -и-и--о -р---т? Што има да се види во градот? Ш-о и-а д- с- в-д- в- г-а-о-? ----------------------------- Што има да се види во градот? 0
S--- -m- da s----idi vo---r-d--? Shto ima da sye vidi vo guradot? S-t- i-a d- s-e v-d- v- g-r-d-t- -------------------------------- Shto ima da sye vidi vo guradot?
Gå på gamlebyen. П-јдет--в--ста-и-т-д-л на -радот. Појдете во стариот дел на градот. П-ј-е-е в- с-а-и-т д-л н- г-а-о-. --------------------------------- Појдете во стариот дел на градот. 0
P--d--ty- vo ---r-ot dye- -a -uradot. Poјdyetye vo stariot dyel na guradot. P-ј-y-t-e v- s-a-i-t d-e- n- g-r-d-t- ------------------------------------- Poјdyetye vo stariot dyel na guradot.
Dra på sightseeing i byen. Н---а--те е-н---р-д-ка-оби-ол--. Направете една градска обиколка. Н-п-а-е-е е-н- г-а-с-а о-и-о-к-. -------------------------------- Направете една градска обиколка. 0
Na-rav-etye---dn- --r-d-k---biko-k-. Napravyetye yedna guradska obikolka. N-p-a-y-t-e y-d-a g-r-d-k- o-i-o-k-. ------------------------------------ Napravyetye yedna guradska obikolka.
Gå til havna. По-дет--------с-а-иштет-. Појдете на пристаништето. П-ј-е-е н- п-и-т-н-ш-е-о- ------------------------- Појдете на пристаништето. 0
P--dy-tye na--r--tanish-y--o. Poјdyetye na pristanishtyeto. P-ј-y-t-e n- p-i-t-n-s-t-e-o- ----------------------------- Poјdyetye na pristanishtyeto.
Dra på båtsightseeing. На-----т- е-----р-ста----- -би-о-к-. Направете една пристанишна обиколка. Н-п-а-е-е е-н- п-и-т-н-ш-а о-и-о-к-. ------------------------------------ Направете една пристанишна обиколка. 0
N--ra-y--ye --dna-p--st-n----a --ik----. Napravyetye yedna pristanishna obikolka. N-p-a-y-t-e y-d-a p-i-t-n-s-n- o-i-o-k-. ---------------------------------------- Napravyetye yedna pristanishna obikolka.
Hvilke severdigheter finnes det ellers? К-и ---г--------и--с-и ги и-а-о-в-н тоа? Кои други знаменитости ги има освен тоа? К-и д-у-и з-а-е-и-о-т- г- и-а о-в-н т-а- ---------------------------------------- Кои други знаменитости ги има освен тоа? 0
K-- dro-g-i zn--ye-ito--i -ui--m---s-yen t--? Koi droogui znamyenitosti gui ima osvyen toa? K-i d-o-g-i z-a-y-n-t-s-i g-i i-a o-v-e- t-a- --------------------------------------------- Koi droogui znamyenitosti gui ima osvyen toa?

Nedlasting MP3 (.zip filer)

Ingen video funnet!

-

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Visste du?
Kroatisk er et Sør-Slavisk språk. Det er beslektet til Serbisk, Bosnisk og Montenegrinsk. De som snakkes disse språkene kan lett kommunisere med hverandre. Derfor er det mange språkforskere som mener at Kroatisk ikke er et eget språk. De ser på det som et av mange former av Serbokroatisk. Det er omlagt 7 millioner mennesker som snakker Kroatisk i verden. Språket er skrevet med Latinske bokstaver. Det Kroatiske alfabet har 30 bokstaver, inkludert noen få spesialsymbol. Skrivemåten er i samsvar med uttalen av ordene. Dette gjelder også for ord som er lånt fra andre språk. Den Kroatiske aksenten er melodisk. Dette betyr at banen av stavelsen er avgjørende i intonasjon. Grammatikken har syv emner, og er ikke alltid enkel. Men det er verdt det å lære det Kroatiske språket! Kroatia er virkelig et vakkert feriested!