Разговорник

bg Почистване на къщата   »   pl Sprzątanie domu

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [osiemnaście]

Sprzątanie domu

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Днес е събота Dzi-ia---e-----bot-. Dzisiaj jest sobota. D-i-i-j j-s- s-b-t-. -------------------- Dzisiaj jest sobota. 0
Днес ние имаме време. D-i--a--ma-y -zas. Dzisiaj mamy czas. D-i-i-j m-m- c-a-. ------------------ Dzisiaj mamy czas. 0
Днес ние чистим жилището. Dzisiaj sprząt-my-m-es--an--. Dzisiaj sprzątamy mieszkanie. D-i-i-j s-r-ą-a-y m-e-z-a-i-. ----------------------------- Dzisiaj sprzątamy mieszkanie. 0
Аз чистя банята. (----------am -a--e-k-. (Ja) Sprzątam łazienkę. (-a- S-r-ą-a- ł-z-e-k-. ----------------------- (Ja) Sprzątam łazienkę. 0
Моят мъж мие колата. M-j--ąż ---e-s-mo-hód. Mój mąż myje samochód. M-j m-ż m-j- s-m-c-ó-. ---------------------- Mój mąż myje samochód. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. Dzieci-----z--ą---wer-. Dzieci czyszczą rowery. D-i-c- c-y-z-z- r-w-r-. ----------------------- Dzieci czyszczą rowery. 0
Баба полива цветята. Ba---a-p--le-a-kwiaty. Babcia podlewa kwiaty. B-b-i- p-d-e-a k-i-t-. ---------------------- Babcia podlewa kwiaty. 0
Децата разтребват детската стая. D-ieci-sp-z-t----po-ó--dz----ę--. Dzieci sprzątają pokój dziecięcy. D-i-c- s-r-ą-a-ą p-k-j d-i-c-ę-y- --------------------------------- Dzieci sprzątają pokój dziecięcy. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Mój-m-- ---i -or----- n- -------iu-ku. Mój mąż robi porządek na swoim biurku. M-j m-ż r-b- p-r-ą-e- n- s-o-m b-u-k-. -------------------------------------- Mój mąż robi porządek na swoim biurku. 0
Аз слагам прането в пералнята. (--)-Wkł-dam----n-e -- -----i. (Ja) Wkładam pranie do pralki. (-a- W-ł-d-m p-a-i- d- p-a-k-. ------------------------------ (Ja) Wkładam pranie do pralki. 0
Аз простирам прането. (Ja------z-----ani-. (Ja) Wieszam pranie. (-a- W-e-z-m p-a-i-. -------------------- (Ja) Wieszam pranie. 0
Аз гладя прането. (----Pr--u-ę-p-a-i-. (Ja) Prasuję pranie. (-a- P-a-u-ę p-a-i-. -------------------- (Ja) Prasuję pranie. 0
Прозорците са мръсни. O-na s--------. Okna są brudne. O-n- s- b-u-n-. --------------- Okna są brudne. 0
Подът е мръсен. Po-ł--a je-- --udn-. Podłoga jest brudna. P-d-o-a j-s- b-u-n-. -------------------- Podłoga jest brudna. 0
Съдовете са мръсни. N--------s---r-dn-. Naczynia są brudne. N-c-y-i- s- b-u-n-. ------------------- Naczynia są brudne. 0
Кой чисти прозорците? Kt- umyj-----a? Kto umyje okna? K-o u-y-e o-n-? --------------- Kto umyje okna? 0
Кой чисти с прахосмукачката? K---od-u--y? Kto odkurzy? K-o o-k-r-y- ------------ Kto odkurzy? 0
Кой мие съдовете? Kt---o---w- naczyn--? Kto pozmywa naczynia? K-o p-z-y-a n-c-y-i-? --------------------- Kto pozmywa naczynia? 0

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!