Разговорник

bg Пазаруване   »   pl Zakupy

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pięćdziesiąt cztery]

Zakupy

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. C-c--łbym ---hciała--m kup-ć-pr-ze-t. Chciałbym / Chciałabym kupić prezent. C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- k-p-ć p-e-e-t- ------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym kupić prezent. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ale--i--z- dro-i. Ale nie za drogi. A-e n-e z- d-o-i- ----------------- Ale nie za drogi. 0
Може би дамска чанта? M-ż- tor---ę? Może torebkę? M-ż- t-r-b-ę- ------------- Może torebkę? 0
Какъв цвят желаете? W ------m- by- ---o-z-? W jakim ma być kolorze? W j-k-m m- b-ć k-l-r-e- ----------------------- W jakim ma być kolorze? 0
Черен, кафяв или бял? W -z--n--,-b-ąz--y--czy--iały-? W czarnym, brązowym czy białym? W c-a-n-m- b-ą-o-y- c-y b-a-y-? ------------------------------- W czarnym, brązowym czy białym? 0
Голяма или малка? D-ża-czy----a? Duża czy mała? D-ż- c-y m-ł-? -------------- Duża czy mała? 0
Може ли да видя тази? C-- m-g--ob-jrz-ć--ę? Czy mogę obejrzeć tę? C-y m-g- o-e-r-e- t-? --------------------- Czy mogę obejrzeć tę? 0
От кожа ли е? C---on- --s- z---kór-? Czy ona jest ze skóry? C-y o-a j-s- z- s-ó-y- ---------------------- Czy ona jest ze skóry? 0
Или от изкуствена материя? Czy ---e j----z-tw--z--a --t--z--g-? Czy może jest z tworzywa sztucznego? C-y m-ż- j-s- z t-o-z-w- s-t-c-n-g-? ------------------------------------ Czy może jest z tworzywa sztucznego? 0
От кожа естествено. O--ywi---e-z--s-ór-. Oczywiście ze skóry. O-z-w-ś-i- z- s-ó-y- -------------------- Oczywiście ze skóry. 0
Това е особено добро качество. J-st -a-d-o -o-----ja-o--i. Jest bardzo dobrej jakości. J-s- b-r-z- d-b-e- j-k-ś-i- --------------------------- Jest bardzo dobrej jakości. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. I -a--o---ka--e-t-na-r-wd--niedroga. I ta torebka jest naprawdę niedroga. I t- t-r-b-a j-s- n-p-a-d- n-e-r-g-. ------------------------------------ I ta torebka jest naprawdę niedroga. 0
Харесва ми. T--m- się--odo--. Ta mi się podoba. T- m- s-ę p-d-b-. ----------------- Ta mi się podoba. 0
Ще я взема. W--mę j-. Wezmę ją. W-z-ę j-. --------- Wezmę ją. 0
Може ли евентуално да я подменя? Czy m-żn- j- ewent--ln-e-wy-i----? Czy można ją ewentualnie wymienić? C-y m-ż-a j- e-e-t-a-n-e w-m-e-i-? ---------------------------------- Czy można ją ewentualnie wymienić? 0
Разбира се. Oc--wi--i-. Oczywiście. O-z-w-ś-i-. ----------- Oczywiście. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Za-aku-e------n- prez-n-. Zapakujemy ją na prezent. Z-p-k-j-m- j- n- p-e-e-t- ------------------------- Zapakujemy ją na prezent. 0
Касата е там отсреща. Kasa j-st-n-przec---o. Kasa jest naprzeciwko. K-s- j-s- n-p-z-c-w-o- ---------------------- Kasa jest naprzeciwko. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...