Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ru Уборка дома

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [восемнадцать]

18 [vosemnadtsatʹ]

Уборка дома

[Uborka doma]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Днес е събота С--одн--с-бб-та. Сегодня суббота. С-г-д-я с-б-о-а- ---------------- Сегодня суббота. 0
S-god--a----bot-. Segodnya subbota. S-g-d-y- s-b-o-a- ----------------- Segodnya subbota.
Днес ние имаме време. С--о-ня-у на- -сть --ем-. Сегодня у нас есть время. С-г-д-я у н-с е-т- в-е-я- ------------------------- Сегодня у нас есть время. 0
Segod----- nas -es-ʹ---e-y-. Segodnya u nas yestʹ vremya. S-g-d-y- u n-s y-s-ʹ v-e-y-. ---------------------------- Segodnya u nas yestʹ vremya.
Днес ние чистим жилището. Се--д-я-м---бирае- --а--и-у. Сегодня мы убираем квартиру. С-г-д-я м- у-и-а-м к-а-т-р-. ---------------------------- Сегодня мы убираем квартиру. 0
Sego-ny- my u-ira-e- -v------. Segodnya my ubirayem kvartiru. S-g-d-y- m- u-i-a-e- k-a-t-r-. ------------------------------ Segodnya my ubirayem kvartiru.
Аз чистя банята. Я--бираю-в-ван----ко-----. Я убираю в ванной комнате. Я у-и-а- в в-н-о- к-м-а-е- -------------------------- Я убираю в ванной комнате. 0
Ya--b--ay- v ---noy-komna--. Ya ubirayu v vannoy komnate. Y- u-i-a-u v v-n-o- k-m-a-e- ---------------------------- Ya ubirayu v vannoy komnate.
Моят мъж мие колата. Мой-му-----т---ш---. Мой муж моет машину. М-й м-ж м-е- м-ш-н-. -------------------- Мой муж моет машину. 0
M----u-- -o------shi-u. Moy muzh moyet mashinu. M-y m-z- m-y-t m-s-i-u- ----------------------- Moy muzh moyet mashinu.
Децата чистят велосипедите / колелата. Дет--ч-стя--в--осипеды. Дети чистят велосипеды. Д-т- ч-с-я- в-л-с-п-д-. ----------------------- Дети чистят велосипеды. 0
D-ti---isty-t-velos-ped-. Deti chistyat velosipedy. D-t- c-i-t-a- v-l-s-p-d-. ------------------------- Deti chistyat velosipedy.
Баба полива цветята. Бабу--а-п--ивает--в-ты. Бабушка поливает цветы. Б-б-ш-а п-л-в-е- ц-е-ы- ----------------------- Бабушка поливает цветы. 0
B--ush-a --l-v-y---t--e-y. Babushka polivayet tsvety. B-b-s-k- p-l-v-y-t t-v-t-. -------------------------- Babushka polivayet tsvety.
Децата разтребват детската стая. Дет- ----ают -е-с--ю--о-на--. Дети убирают детскую комнату. Д-т- у-и-а-т д-т-к-ю к-м-а-у- ----------------------------- Дети убирают детскую комнату. 0
D----ubira-ut---t---yu komn-t-. Deti ubirayut detskuyu komnatu. D-t- u-i-a-u- d-t-k-y- k-m-a-u- ------------------------------- Deti ubirayut detskuyu komnatu.
Моят мъж разтребва бюрото си. Мой м-ж---и-а-- на--------ис---нн---сто--. Мой муж убирает на своем письменном столе. М-й м-ж у-и-а-т н- с-о-м п-с-м-н-о- с-о-е- ------------------------------------------ Мой муж убирает на своем письменном столе. 0
M-- -u---ubir---t ---svo-em --s--enn-m --ole. Moy muzh ubirayet na svoyem pisʹmennom stole. M-y m-z- u-i-a-e- n- s-o-e- p-s-m-n-o- s-o-e- --------------------------------------------- Moy muzh ubirayet na svoyem pisʹmennom stole.
Аз слагам прането в пералнята. Я -а---ж-- бел-- в---и-альную машин-. Я загружаю бельё в стиральную машину. Я з-г-у-а- б-л-ё в с-и-а-ь-у- м-ш-н-. ------------------------------------- Я загружаю бельё в стиральную машину. 0
Ya--agr-zhay- -el--ë-- s-ir--ʹnu-u -a---nu. Ya zagruzhayu belʹyë v stiralʹnuyu mashinu. Y- z-g-u-h-y- b-l-y- v s-i-a-ʹ-u-u m-s-i-u- ------------------------------------------- Ya zagruzhayu belʹyë v stiralʹnuyu mashinu.
Аз простирам прането. Я -еш-ю бе--ё. Я вешаю бельё. Я в-ш-ю б-л-ё- -------------- Я вешаю бельё. 0
Ya --s-ayu b-----. Ya veshayu belʹyë. Y- v-s-a-u b-l-y-. ------------------ Ya veshayu belʹyë.
Аз гладя прането. Я г-а-- б-л--. Я глажу бельё. Я г-а-у б-л-ё- -------------- Я глажу бельё. 0
Y- -----u----ʹ-ë. Ya glazhu belʹyë. Y- g-a-h- b-l-y-. ----------------- Ya glazhu belʹyë.
Прозорците са мръсни. О-н---рязные. Окна грязные. О-н- г-я-н-е- ------------- Окна грязные. 0
O--- --ya--yy-. Okna gryaznyye. O-n- g-y-z-y-e- --------------- Okna gryaznyye.
Подът е мръсен. П-л ----н-й. Пол грязный. П-л г-я-н-й- ------------ Пол грязный. 0
P---g-y--nyy. Pol gryaznyy. P-l g-y-z-y-. ------------- Pol gryaznyy.
Съдовете са мръсни. П--уд------н--. Посуда грязная. П-с-д- г-я-н-я- --------------- Посуда грязная. 0
P--u-a--ry-zn---. Posuda gryaznaya. P-s-d- g-y-z-a-a- ----------------- Posuda gryaznaya.
Кой чисти прозорците? К-- моет о---? Кто моет окна? К-о м-е- о-н-? -------------- Кто моет окна? 0
Kto--oye---kn-? Kto moyet okna? K-o m-y-t o-n-? --------------- Kto moyet okna?
Кой чисти с прахосмукачката? К---п--ес-с--? Кто пылесосит? К-о п-л-с-с-т- -------------- Кто пылесосит? 0
K-o -y-eso--t? Kto pylesosit? K-o p-l-s-s-t- -------------- Kto pylesosit?
Кой мие съдовете? Кт- -о-т-п----у? Кто моет посуду? К-о м-е- п-с-д-? ---------------- Кто моет посуду? 0
Kto---ye------du? Kto moyet posudu? K-o m-y-t p-s-d-? ----------------- Kto moyet posudu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!