Разговорник

bg Почистване на къщата   »   kk House cleaning

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [он сегіз]

18 [on segiz]

House cleaning

[Üy tazalaw]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Днес е събота Бү--- с---і. Бүгін сенбі. Б-г-н с-н-і- ------------ Бүгін сенбі. 0
Bügi- ---bi. Bügin senbi. B-g-n s-n-i- ------------ Bügin senbi.
Днес ние имаме време. Бү-і- -і-дің-у-қ-тым-- б-р. Бүгін біздің уақытымыз бар. Б-г-н б-з-і- у-қ-т-м-з б-р- --------------------------- Бүгін біздің уақытымыз бар. 0
Büg----izd-ñ----ı-ı-ız---r. Bügin bizdiñ waqıtımız bar. B-g-n b-z-i- w-q-t-m-z b-r- --------------------------- Bügin bizdiñ waqıtımız bar.
Днес ние чистим жилището. Б--ін -і--пәте--- та-алай-ы-. Бүгін біз пәтерді тазалаймыз. Б-г-н б-з п-т-р-і т-з-л-й-ы-. ----------------------------- Бүгін біз пәтерді тазалаймыз. 0
B---n biz-p-t-rdi -a-a-a-m-z. Bügin biz päterdi tazalaymız. B-g-n b-z p-t-r-i t-z-l-y-ı-. ----------------------------- Bügin biz päterdi tazalaymız.
Аз чистя банята. Мен-жуы-аты- бө----і-та-------н. Мен жуынатын бөлмені тазалаймын. М-н ж-ы-а-ы- б-л-е-і т-з-л-й-ы-. -------------------------------- Мен жуынатын бөлмені тазалаймын. 0
M---j-ınat-n b---eni --za---m--. Men jwınatın bölmeni tazalaymın. M-n j-ı-a-ı- b-l-e-i t-z-l-y-ı-. -------------------------------- Men jwınatın bölmeni tazalaymın.
Моят мъж мие колата. К--е-ім машин--ы жуа--. Күйеуім машинаны жуады. К-й-у-м м-ш-н-н- ж-а-ы- ----------------------- Күйеуім машинаны жуады. 0
K-ye--m-maşï--nı -w--ı. Küyewim maşïnanı jwadı. K-y-w-m m-ş-n-n- j-a-ı- ----------------------- Küyewim maşïnanı jwadı.
Децата чистят велосипедите / колелата. Ба-а--р-ве-ос-п----азал-йд-. Балалар велосипед тазалайды. Б-л-л-р в-л-с-п-д т-з-л-й-ы- ---------------------------- Балалар велосипед тазалайды. 0
B-l-------los--ed taza-ay--. Balalar velosïped tazalaydı. B-l-l-r v-l-s-p-d t-z-l-y-ı- ---------------------------- Balalar velosïped tazalaydı.
Баба полива цветята. Ә-- г--д-р-- суғ---ды. Әже гүлдерді суғарады. Ә-е г-л-е-д- с-ғ-р-д-. ---------------------- Әже гүлдерді суғарады. 0
Äj--gü-de-d----ğa--d-. Äje gülderdi swğaradı. Ä-e g-l-e-d- s-ğ-r-d-. ---------------------- Äje gülderdi swğaradı.
Децата разтребват детската стая. Б---лар -а--л----ө---сін-жин-й--. Балалар балалар бөлмесін жинайды. Б-л-л-р б-л-л-р б-л-е-і- ж-н-й-ы- --------------------------------- Балалар балалар бөлмесін жинайды. 0
Ba-a-ar --l--a---ö-m-s-- jï--y--. Balalar balalar bölmesin jïnaydı. B-l-l-r b-l-l-r b-l-e-i- j-n-y-ı- --------------------------------- Balalar balalar bölmesin jïnaydı.
Моят мъж разтребва бюрото си. Күй---м --і-і- ---- үс-елі- --найд-. Күйеуім өзінің жазу үстелін жинайды. К-й-у-м ө-і-і- ж-з- ү-т-л-н ж-н-й-ы- ------------------------------------ Күйеуім өзінің жазу үстелін жинайды. 0
K-y--i- -zi--ñ-jazw--s-e--n-jï--ydı. Küyewim öziniñ jazw üstelin jïnaydı. K-y-w-m ö-i-i- j-z- ü-t-l-n j-n-y-ı- ------------------------------------ Küyewim öziniñ jazw üstelin jïnaydı.
Аз слагам прането в пералнята. М-н---р----и-ағ- к-ім-к--ек---ді------ын. Мен кір машинаға киім-кешектерді саламын. М-н к-р м-ш-н-ғ- к-і---е-е-т-р-і с-л-м-н- ----------------------------------------- Мен кір машинаға киім-кешектерді саламын. 0
M---k-- --şï--ğ- --i-----ek-er-- s-l--ın. Men kir maşïnağa kïim-keşekterdi salamın. M-n k-r m-ş-n-ğ- k-i---e-e-t-r-i s-l-m-n- ----------------------------------------- Men kir maşïnağa kïim-keşekterdi salamın.
Аз простирам прането. Ме- --- -аям-н. Мен кір жаямын. М-н к-р ж-я-ы-. --------------- Мен кір жаямын. 0
M-- --r-jay-m-n. Men kir jayamın. M-n k-r j-y-m-n- ---------------- Men kir jayamın.
Аз гладя прането. Ме- к-- -т--теймі-. Мен кір үтіктеймін. М-н к-р ү-і-т-й-і-. ------------------- Мен кір үтіктеймін. 0
Men -ir üt-k-e-mi-. Men kir ütikteymin. M-n k-r ü-i-t-y-i-. ------------------- Men kir ütikteymin.
Прозорците са мръсни. Т-р---ле--к-р. Терезелер кір. Т-р-з-л-р к-р- -------------- Терезелер кір. 0
Tere-el-r k--. Terezeler kir. T-r-z-l-r k-r- -------------- Terezeler kir.
Подът е мръсен. Ед-- -і-. Еден кір. Е-е- к-р- --------- Еден кір. 0
Ed-n -i-. Eden kir. E-e- k-r- --------- Eden kir.
Съдовете са мръсни. Ыдыс-ая--кі-. Ыдыс-аяқ кір. Ы-ы---я- к-р- ------------- Ыдыс-аяқ кір. 0
Id---a--- k-r. Idıs-ayaq kir. I-ı---y-q k-r- -------------- Idıs-ayaq kir.
Кой чисти прозорците? Кім-те-----і ж----? Кім терезені жуады? К-м т-р-з-н- ж-а-ы- ------------------- Кім терезені жуады? 0
Ki- te-e---i -wa-ı? Kim terezeni jwadı? K-m t-r-z-n- j-a-ı- ------------------- Kim terezeni jwadı?
Кой чисти с прахосмукачката? К-- ш-ңс-р--шпен --за-ай-ы? Кім шаңсорғышпен тазалайды? К-м ш-ң-о-ғ-ш-е- т-з-л-й-ы- --------------------------- Кім шаңсорғышпен тазалайды? 0
K-m-----or---pen -a--l----? Kim şañsorğışpen tazalaydı? K-m ş-ñ-o-ğ-ş-e- t-z-l-y-ı- --------------------------- Kim şañsorğışpen tazalaydı?
Кой мие съдовете? Кі--ы-----у-д-? Кім ыдыс жуады? К-м ы-ы- ж-а-ы- --------------- Кім ыдыс жуады? 0
K-m-ı--s-jw-dı? Kim ıdıs jwadı? K-m ı-ı- j-a-ı- --------------- Kim ıdıs jwadı?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!