Разговорник

bg Минало време 3   »   sv Förfluten tid 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [åttiotre]

Förfluten tid 3

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона r--ga ringa r-n-a ----- ringa 0
Аз звънях по телефона. Ja--h---ring-. Jag har ringt. J-g h-r r-n-t- -------------- Jag har ringt. 0
Говорих по телефона през цялото време. J---ha- -i-g---ela --de-. Jag har ringt hela tiden. J-g h-r r-n-t h-l- t-d-n- ------------------------- Jag har ringt hela tiden. 0
Питам f---a fråga f-å-a ----- fråga 0
Аз питах. J-g -a- frå---. Jag har frågat. J-g h-r f-å-a-. --------------- Jag har frågat. 0
Аз постоянно питах. Ja---ar-----i- --ågat. Jag har alltid frågat. J-g h-r a-l-i- f-å-a-. ---------------------- Jag har alltid frågat. 0
Разказвам ber-t-a berätta b-r-t-a ------- berätta 0
Аз разказвах. Ja- ha- be--tt--. Jag har berättat. J-g h-r b-r-t-a-. ----------------- Jag har berättat. 0
Аз разказах цялата история. Ja- h-r ---ätt-t ---- h---orie-. Jag har berättat hela historien. J-g h-r b-r-t-a- h-l- h-s-o-i-n- -------------------------------- Jag har berättat hela historien. 0
Уча s--d-ra studera s-u-e-a ------- studera 0
Аз учих. Ja--ha- -tude--t. Jag har studerat. J-g h-r s-u-e-a-. ----------------- Jag har studerat. 0
Аз учих цяла вечер. J-g -ar s-----at ---a -------. Jag har studerat hela kvällen. J-g h-r s-u-e-a- h-l- k-ä-l-n- ------------------------------ Jag har studerat hela kvällen. 0
Работя ar-e-a arbeta a-b-t- ------ arbeta 0
Аз работих. J-g h-- -rb--at. Jag har arbetat. J-g h-r a-b-t-t- ---------------- Jag har arbetat. 0
Аз работих цял ден. J-g -ar-ar---a- h-la------. Jag har arbetat hela dagen. J-g h-r a-b-t-t h-l- d-g-n- --------------------------- Jag har arbetat hela dagen. 0
Ям äta äta ä-a --- äta 0
Аз ядох. J-- h-------. Jag har ätit. J-g h-r ä-i-. ------------- Jag har ätit. 0
Аз изядох всичката храна. Ja----r-äti- --p--e-- --ten. Jag har ätit upp hela maten. J-g h-r ä-i- u-p h-l- m-t-n- ---------------------------- Jag har ätit upp hela maten. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!