Разговорник

bg Минало време 3   »   sl Preteklost 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [triinosemdeset]

Preteklost 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона telef-ni-ati (pogov--j-t---- po tel-f-n-) telefonirati (pogovarjati se po telefonu) t-l-f-n-r-t- (-o-o-a-j-t- s- p- t-l-f-n-) ----------------------------------------- telefonirati (pogovarjati se po telefonu) 0
Аз звънях по телефона. Tele--n-ral-a- sem. Telefoniral(a) sem. T-l-f-n-r-l-a- s-m- ------------------- Telefoniral(a) sem. 0
Говорих по телефона през цялото време. Ve---a----m--el----i------. Ves čas sem telefoniral(a). V-s č-s s-m t-l-f-n-r-l-a-. --------------------------- Ves čas sem telefoniral(a). 0
Питам v-r-šati vprašati v-r-š-t- -------- vprašati 0
Аз питах. V---š-l--- ---. Vprašal(a) sem. V-r-š-l-a- s-m- --------------- Vprašal(a) sem. 0
Аз постоянно питах. V--no ----spra-eva--a-. Vedno sem spraševal(a). V-d-o s-m s-r-š-v-l-a-. ----------------------- Vedno sem spraševal(a). 0
Разказвам pov-d--i povedati p-v-d-t- -------- povedati 0
Аз разказвах. P--e-al-a)---m. Povedal(a) sem. P-v-d-l-a- s-m- --------------- Povedal(a) sem. 0
Аз разказах цялата история. P-vedal(a- -em ce-- -g-d-o. Povedal(a) sem celo zgodbo. P-v-d-l-a- s-m c-l- z-o-b-. --------------------------- Povedal(a) sem celo zgodbo. 0
Уча u--t- se učiti se u-i-i s- -------- učiti se 0
Аз учих. U-i--a) s-- --. Učil(a) sem se. U-i-(-) s-m s-. --------------- Učil(a) sem se. 0
Аз учих цяла вечер. U---(a) sem-s--ves v----. Učil(a) sem se ves večer. U-i-(-) s-m s- v-s v-č-r- ------------------------- Učil(a) sem se ves večer. 0
Работя d---ti delati d-l-t- ------ delati 0
Аз работих. D-la--a) ---. Delal(a) sem. D-l-l-a- s-m- ------------- Delal(a) sem. 0
Аз работих цял ден. Delal(-) sem --- d--. Delal(a) sem ves dan. D-l-l-a- s-m v-s d-n- --------------------- Delal(a) sem ves dan. 0
Ям je--i jesti j-s-i ----- jesti 0
Аз ядох. J-d-- (jedla) -e-. Jedel (jedla) sem. J-d-l (-e-l-) s-m- ------------------ Jedel (jedla) sem. 0
Аз изядох всичката храна. P-j--e- -p-j--l-)--e- v-o hr-no. Pojedel (pojedla) sem vso hrano. P-j-d-l (-o-e-l-) s-m v-o h-a-o- -------------------------------- Pojedel (pojedla) sem vso hrano. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!